От ботушите до яхтите – как евоюлира последната воля през годините.
Веднъж крал Ановширван, когото народът наричал и Справедливия, тръгнал на поклонение. На осветения от слънцето склон на една планина, видял старец, прегърбен над работата си. Царят и придворните му се приближили и видели, че дядото засажда едногодишни фиданки.
– Какво правиш? – попитал царят.
– Засаждам орехови дървета – отвърнал старецът.
Царят се изненадал:
– Вече си толкова стар. Защо са ти фиданки, чиито листа няма да видиш, в сянката на които няма да отдъхваш и чиито плодове няма да опиташ?
Старецът го погледнал и отговорил:
– Тези, които са били преди нас, са засадили, а ние пожънахме плодовете. Сега ние засаждаме, така че тези, които ще бъдат след нас, също да могат да пожънат.
Само допреди сто години хората завещаваха на наследниците си винарски изби и кулинарни рецепти, копчета и соколи за лов. Днес сме по-склонни да вземаме под внимание само големите обекти имущество – предприятия и яхти, и да пренебрегваме по-дребните, но не по-малко важни неща. Може би се струва да се вгледаме в опита на предците си?
Съобразителност и наследство
Понякога, когато пишат завещанията си, хората силно подценяват умствените способности на своите близки. Кинопродуцентът Роджър Доркас например здравата сбъркал, като лишил от наследство съпругата си в полза на своето куче. Впоследствие вдовицата оформила брак с наследника, а след смъртта на домашния любимец станала законна притежателка на всички милиони.
Никому – нищо
Повечето значими предприемачи на ХХI в. твърдят, че ще оставят децата си без наследство заради тяхното собствено благо. Бил Гейтс, Уорън Бъфет и техните последователи възнамеряват да предадат основната част от състоянията си на благотворителни фондове, за да имат потомците им стимул за самостоятелно развитие. Може да се твърди, че ограничаването на финансовите права е новата отличителна черта на родовите отношения през ХХI век.
Промишленото наследство
Днес да наследиш компания, която е важна за целия град и дори за държавата, е практически невъзможно. Докато в края на ХIХ в. това е било нещо обичайно. Например Фридрих Алфред Круп, син на Алфред Круп, наследява стоманолеярните заводи на баща си в Есекс, в които се трудят 20 хил. работници, както и милионното му състояние. За Алфред остава и дългът на баща му, в размер на едва 10 хил. талера.
Освен вечните ценности
Единственото достоверно свидетелство за живота на Уилям Шекспир е негово завещание, в което той е описал цялото си имущество – от ботушите от телешка кожа до сребърната купа. Днес тези вещи ни изглеждат дреболии, защото сме свикнали по наследство да се предават само вечни ценности – като диамантите и именията. Но в епохата, когато кралете са притежавали само по три броя долни ризи, ботушите и купите са били значимо имущество. В завещанията се описвали чугунените казани и доспехите. Мечът по правило се предавал на най-големия син и бил символ на приемствеността между поколенията.
Продукти
За един – износени ботуши, а за друг – финиково дърво. Иракчаните например смятат палмите за важна част от наследството и едно дърво може да се предава от поколение на поколение. Всяко от тях притежава име и собствена история. Някога французите предавали по наследство особено ценни буци сирене.
Малко повече от територията на Белгия
Основателят на австралийската династия земевладелци Кидман – сър Сидни Кидман – оставя на децата си три процента от цялата земя на Австралия. А в началото на кариерата си имал само едноок кон и пет шилинга. Така че днес потомката му Никол Кидман е едва ли не най-голямата земевладелка след английската кралица. Актрисата притежава 9.71 млн. ха земя.
