На 16-декември – четвъртък, от 16.30 часа, в Дома на киното може да гледате прожекцията на копродукцията на България и Франция „Жените наистина плачат“.
Филмът е дело на режисьорското дуо – Весела Казакова и Мина Милева. Сценарият също е техен, като имат още един съсценарист – човекът дал основната идея – близначката на Весела – Биляна Казакова. Тя е актриса и играе в „Жените наистина плачат“ заедно с кака си Катя – третата сестра Казакова. Освен на тях женските роли са поверени и на номинираната за „Оскар“ – Мария Бакалова и на Ралица Стоянова, която в реалния живот е дъщеря на Катя Казакова.
Ето още няколко интересни факта за филма.
Филмът има активен фестивален живот – освен че световната му премиера е в Кан, той непрекъснато пътува. Последно е селектиран в категорията „Европейско кино“ на Американския филмов институт. Малко преди това е показан в Париж – на фестивала – „На изток от София“.
Във филма Биляна Казакова разказва преживяванията си по време на своята тежка следродилна депресия. Постепенно, в процеса на снимките, включва случки от живота на сестрите и племенницата си. Така филмът се превръща в една история за жената в България.
Но Биляна е категорична: „Този филм вече не е мой, не е наш – на мен и сестрите ми, а на всички, които, гледайки го, се припознават в него“.
На една от фестивалните прожекции в Белгия, където след филма нямало реакции и актрисите помислили, че са го възприели скептично – като историята на няколко истерички от Балканите, млад мъж мюсюлманин се обадил на организаторката на фестивала и помолил той да закара екипа, снимал филма, до летището. Бил много впечатлен и искал да сподели емоциите си. Признал, че след като гледал „Жените наистина плачат“, веднага се обадил на майка си, за да ѝ каже, че я обича, защото тя имала много тежки взаимоотношения с баща му, който непрекъснато я биел. По пътя към летището всички в колата плачели.
„Когато историята е истинска, няма начин да не докосне най-дълбоката струна в душата“ – признава Катя Казакова. А сред българската публика зрителите – мъже очакват продължение на филма и питат: Защо толкова късно вие – жените, ни казвате всичко това – че преживявате следродилна депресия, че на работното си място сте обект на сексуални намеци, понякога стигащи и до сексуален тормоз и насилие?
Ралица Стоянова признава, че едва след филма си дала сметка за ситуациите, в които е била обект на сексуален тормоз – преди това мислела, че вината е в нея, че тя не разбира правилно нещата. Че за да ти дадат роля в даден филм, трябва да правиш определени неща и че няма друг начин.
В същото време, ако филмът има продължение, то най-вероятно той ще е посветен на мъжете.
Детайли от „кухнята“
Красивата сцена на Мария Бакалова с Ралица Стоянова, „кацнали“ на купчината камъни, е снимана върху изровените павета от ул. „Иван Вазов“ в София по време на един от ремонтите на столичните улици.
„Вероятно за някои от вас ремонтът на ул. „Граф Игнатиев“ беше дълъг и продължителен, но на нас не ни се струваше точно така – затова, като видяхме един ден купчината павета, още на следващия ден – в четири през нощта, бяхме на снимки, използвайки този естествен декор“ – разказва актрисата Ралица Стоянова.
Биляна Казакова разкрива друг детайл от „кухнята“ – снимали един от протестите срещу Истанбулската конвенция. В един момент протестиращите ги забелязали и решили, че искат да ги дискредитират. Снимачният екип бързо се разпръснал, за да спаси вече заснетия материал. Само Биляна Казакова останала сред вбесената тълпа. Вероятно защото била с бебешка количка, не могла бързо да напусне опасното място. Охраняващите протеста полицаи бързо я обградили, защото вбесените протестъри искали да я убият с камъни.
„Те ме обградиха и ме снимаха с телефоните си и ми казваха – сега ще те пуснем по нашите групи, ще те пречакаме някъде и ще те убием. Тази трябва да умре – крещяха ми те. Аз изпаднах в такава тежка нервна криза, че започнах да удрям единия от полицаите с юмруци, за да ме пусне, а той ми вика: „Ти си ненормална – тук има около 700 човека, а ние сме 36 души и ако тръгнат, ще минат и през нас, и през теб“ – признава Биляна Казакова.
След случката тя месеци наред се будела през нощта – сънувала кошмарната сцена отново и отново. В действителност повечето от участващите в протеста били платени – много от тях мислели, че Мина Милева раздава парите за участието в протеста и си ги искали от нея.
След този опит с протеста срещу Истанбулската конвенция сестрите са още по-категорични, че трябва да разкажат за нейното манипулирано използване от някои неправителствени организации.
А положителното послание във филма е, че не трябва да има неизказани неща в семейството – затаяването не помага на никого. „Трябва свободно да си споделяме, за да можем честно да градим и другите си взаимоотношения“ – споделя Ралица Стоянова. А майка ѝ Катя Казакова признава: „Да снимаш с вече голямата си дъщеря е истинско предизвикателство. Но Весела е невероятен режисьор, докато ти дава задачата, тя вече е потънала в нея, снима те и ти нямаш време за суетни актьорски игри – влизаш в сцената, подхлъзваш се в нея, потапяш се и забравяш, че снимаш със сестрите и с дъщеря си. Те просто са ти партньори. Дай Боже и вие да можете да използвате близките си по този начин“ – пожелава Катя Казакова на всички зрители на „Жените наистина плачат“.
