Федералното министерство на земеделието в Германия подготвя проектонаредба, която гласи: „Поне два пъти дневно в продължение на общо поне един час на кучето трябва да се осигури извеждане извън приюта или развъдника“.
Нейното въвеждане се подготвя след скандален случай, станал медийно известен, при който бе показано как в специален развъдник се отглеждат кучета в клетки. Но въпреки тази причинно-следствена връзка, проектонаредбата предизвика гневни коментари в медиите.
„Понякога глупостта на политиците избухва в невероятна посока. Пламъкът й за миг осветява разрушения пейзаж на реалността, който трудно възприемаме, отвикнали да го правим, а малко по-късно благодатна димна гъба скрива всичко“ – започва коментара си Йенс Йенсен от вестник „Цайт“.
„Боже мой! И вие ли, скъпи министре на земеделието, уважаема госпожо Юлия Кльокнер, се заразихте от глупостта?! Но къде живеем? И къде преди всичко живеят осемте милиона кучета в Германия? Дали в по-голямата си част в кучешки приюти, където са спасени от садистичните си стопани или пък са подхвърлени на улицата, след като някой е решил, че повече не иска да се грижи за тях. Не!
В повечето случаи кучетата се отглеждат за компания при разходка в парка или за задоволяване на дълбоката нужда от любим обект на грижа. И нима не прекаляваме, като истерично настояваме кучетата да бъдат разхождани? Нима навсякъде по улиците не висят специалните чанти, в които се изхвърля отпадъкът, останал след разходката и нима няма достатъчно правилници, които регламентират правилното поведение на стопаните?
Моля, ви скъпи министре, разходете се пеша из града си! В тази може би прекалено чувствителна, но все пак подредена и до голяма степен цивилизована страна. И не се взирайте само – това се отнася и до вашите колеги – в странните жалби, продиктувани от крайни прояви на хора, които можем да класифицираме като „утайката на обществото“. Със сигурност за нейните представители има много какво да се направи. Но това, което планирате, е политическа глупост, която само за пореден път подчертава склоността на управляващите да ползват крайностите и грозните ексцесии за критерий. В този ред на мисли дали след последния скандален случай на убийство на дете във Франкфурт, не трябва да се приеме закон, който да забранява на майките да заравят бебешки трупчета в саксии?
Невъзможно е да се „облекат“ в отделни закони и специални разпоредби всички прояви на болната човешка психика и да не се помисли как да се помогне на хората с отклонения. Защото именно на тях трябва да се помогне! А не заради няколко души, които едва ли не можем да изброим поименно, вие да увеличавате контрола над цялото общество. Все пак садистът с развъдника с кучешки клетки нарушава вече съществуващ закон – този за хуманното отношение към животните”.
Друг немски журналист пък призовава управляващите да не прекаляват в желанието си да се харесат на избирателите с мигновената си законодателна активност и да уважават повече съгражданите си.
