Филмът „Бащата“ на режисьорския тандем Кристина Грозева и Петър Вълчанов е изборът на специалната комисия към Националния филмов център, която трябва да посочи кой да е българският филм, кандидат за награда „Оскар“ в категорията за чуждестранен филм. Ето кои са най-силните козове на „Бащата“.
Наградите
На първо място никак не е без значение, че „Бащата“ спечели „Кристален глобус“ на кинофестивала в Карлови Вари през 2019 година. Това е най-голямата и престижна награда за филм на 54-ото издание на международния филмов фестивал в чешкия град. Освен това филмът е показван на фестивали по цял свят – в Торонто, Лондон, Гоа, Валядолид, Триест. Продаден е за разпространение в над 10 държави. На второ място не трябва да се омаловажава фактът, че „Бащата“ е копродукция между България и Гърция, и освен от Националния филмов център, е подкрепен и от други големи и влиятелни творчески организации, като фонд „Евроимаж“ и Биенале колидж синема. Разбира се, никакви награди нямаше да бъдат спечели, ако не бе невероятният творчески екип.
Актьорският състав
Във филма главните роли са поверени на Иван Бърнев (синът Павел – по професия рекламист) и на Иван Савов (бащата Васил – художник). Двамата актьори участват и в първия филм на Кристина Грозева и Петър Вълчанов – „Урок“ и оттогава имат пълно доверие на силния творчески тандем.
Иван Бърнев е добре познат и зад граница – през 2006 г. е номиниран за най-добра главна роля на филмовия фестивал „Берлинале“ за превъплъщението си в младия Ян Дите във филма на Иржи Менцел – „Obsluhoval jsem anglického krále“ („Обслужвах английския крал“). Иван Савов, който за десет години прекъсва актьорската си кариера и живее в Австрия, преди това – през 1990 г. – прави незабравима роля в „Любовното лято на един льохман“ – филм по сценарий и режисура на Людмил Тодоров, който печели и международно признание.
За двамата Ивановци режисьорът Петър Вълчанов признава, че и в живота отношенията им са тип „баща и син“, хем се привличат, хем се изнервят взаимно … Иван Бърнев разказва как препоръчва на адаша си някакви нововъведения в ролята – с цел подобряване на диалога, а той и дума не иска да чуе. В същото време самият Савов предлага на Кристина и Петър някакви свои хрумки – като например героят му в „Бащата“ да говори за торсионните полета, а в „Урок“ – за чакрите.
В „Бащата“ виждаме и нашумялата в последно време в САЩ актриса Мария Бакалова – тя изигра ролята на непълнолетната дъщеря на Борат, а в „Бащата“ е Виолета – (екранната съпруга на Иван Савов и майка на Иван Бърнев). Виждаме я в ретроспективните кадри – в епизод, в който я застрелват и от устата й потича кръв. Мария Бакалова така се вживява в ролята, че макар и да не е по сценарий, при изстрела се разплаква. Оператор на филма е Крум Родригес, който още като студент се откроява с работата си – на най-престижния световен операторски форум Camerimage в Бигдошч в Полша печели наградата „Златна попова лъжичка“ за снимките си в документалния филм на Драгомир Шолев „Преди живота, след смъртта“.
Сюжетът
Както и останалите филми на тандема Кристина Грозева и Петър Вълчанов – „Урок“ и „Слава“ – и „Бащата” е заснет по действителен случай, но този път – не по история, прочетена във вестниците, а по лично преживяване на самия Вълчанов.
Кратко припомняне – „Урок“ (2014) спечели над 30 международни и български награди, разказвайки разтърсващата история с учителката, ограбила банка, за да погаси дълговете на семейството си. „Слава“ (2017), който също обра редица международни награди, проследяваше случая с кантонера, намерил на релсите 140 000 лева (част от откуп за отвлечен от „Наглите“), които, без да се поколебае, върна на властите. Във филма честният железничар е награден с часовник, който обаче се оказва некачествен. В същото време старият му часовник „Слава“, спомен от баща му, остава при чиновниците от наградилото го министерство, и той полага невероятни усилия да си го върне.
В случая с „Бащата“ сюжетът не е толкова социален, колкото при „Урок“ и „Слава“. Това е една дълбоко лична история – режисьорът Петър Вълчанов губи майка си и при баща му – известният пловдивски художник Вълчан Петров – идват хора, които започват да му разказват налудничави истории за това как си говорели с починалата жена.
Във филма съпругата на Васил (Иван Савов) и майката на Павел (Иван Бърнев) – умира внезапно в болница, където трябва да се оперира от киста. После Любка (Таня Шахова) – съседката на Виолета – припада, защото покойницата ѝ се обадила по телефона. След това виждаме екстрасенс шарлатанин, който кара бащата Васил (Иван Савов) да преспи в гората, защото имал тежка аура, а през нея трябвало да премине фина материя, за да може на следващия ден да се свърже с покойната съпруга.
Неочакваната загуба на майката се отразява и на сина Павел (Иван Бърнев), който изобщо не казва на бременната си съпруга Калина (Маргита Гошева, която присъства само като глас, тъй като нейната героиня си говори с Павел само по телефона) за това, че майка му е починала и че той отива на погребението й, заради което между двамата назрява конфликт и тя започва да го подозира в изневяра. Павел има и главоболия с баща си, който също не казва на никого, когато изчезва в гората, за да си „пречисти“ аурата.
Макар и да звучи абсурдно, филмът е дълбко вълнуващ и невероятно емоционален. Бащата и синът изпитват вина за смъртта на съпругата и майката, борят се с нея, като се опитват да я прехвърлят един на друг. Те са и отчуждени един от друг, и враждебни, и гузни, и объркани. След обясненията на екстрасенсите и медиумите, които уж се опитват да им помогнат, и след бурните им спорове и караници двамата мъже успяват да се помирят и сближат. И си прощават. Заради любовта си към починалата.
„В този филм има нещо, което като че ли българското кино беше загубило“ – казва Иван Савов. Вероятно това е неговият невероятен емоционален заряд, който вълнува и българския, и чуждия зрител. От първия до последния кадър. Да пожелаем успех на „Бащата“. И да си обещаем, ако още не сме го гледали, да не го пропускаме.
