Флорентинската галерия „Уфици” откри за посетители „коридора на Вазари“.
Това е близо 800-метрова система от тайни проходи, свързваща двата бряга на река Арно и двата двореца – палацо „Векио” и палацо „Пити”. Коридорът бил построен през XVI век за великите Тоскански херцози от династията Медичи, през 1930 г. го доразкрасил Мусолини заради визитата на Хитлер, през 1990-те пострадал в резултат от терористичен акт, а през последните осем години беше в реставрация. Ще разкажем защо на коридора му предстои да се превърне в поредния популярен и широко рекламиран туристически атракцион.
По-знаменит е само римският passetto di Borgo – също закътана и също 800-метрова галерия, свързваща Ватикана и замъка „Сант Анджело”. Римските папи я прокарали още през Средните векове, в случай че се наложи спешно да се евакуират под защитата на замъка при въстание или нахлуване – и не било напразно: през 1527 година, когато по време на Италианските войни немско-испанските войници разорявали Рим, папа Климент VII едва успял да се възползва от прохода и да се укрие в замъка.
Откакто Дан Браун описа passetto di Borgo с своите „Ангели и демони” не секва потокът от желаещи да минат по този коридор. Но простосмъртни бяха допускани рядко, при това неохотно. Вярно, по някакво чудно съвпадение, в края на декември беше обявено, че през новата 2025 година може и ватиканският тунел да бъде отворен за туристически групи.
Флорентинският „коридор на Вазари” се появил много по-късно – през 1565 година, когато по заповед на Козимо I, първия велик херцог на Тоскана, го построил Джорджо Вазари (онзи същият, авторът на знаменитите „Животописи”). И тук смисълът бил друг – не на войната и на всички катастрофални събития. Свикнали сме архитектурното произведение от времето на късния ренесанс или барока, създадено по поръчка на поредния господар, да представлява парадна рамка на блясъка му, начин за публично представяне на величието му.
С „коридора на Вазари” е точно обратното – коридорът трябвало да скрива великия херцог. И да му позволява незабелязан и невидим да се придвижва от жилищната резиденция (двореца „Пити”) до правителствената (двореца „Векио”).
Първо, било безопасно, второ, не му се налагало да контактува с вонящото простолюдие (а по друг начин да се размине с тълпата, да кажем, на оживения мост Понте Векио, било доста трудно). Коридорът минава над хората, над улицата, над реката – на места направо през съществуващите сгради, на места под него са издигнати опорни арки и дори портици. По цялата си дължина се осветява от малки прозорчета, но на едно място (точно над Понте Векио) старите прозорци били разширени, за да осигурят по-добър вид към реката и крайбрежните улици – това станало през 1939 година, когато Мусолини приел във Флоренция Хитлер и го „почерпил” с разходка по тайната галерия.
Коридорът отдавна е предаден за ползване като музей, там дълго време се е съхранявала принадлежащата на галерия „Уфици” колекция от автопортрети. От време на време там пускали групи екскурзианти, но обикновен турист от улицата не можел и да се опита да се присъедини към някоя от тях.
През 2010-те бил признат за застрашен и затворен за продължителна реставрация.
Сега нещата ще се променят: билет за „коридора на Вазари” ще може да се купи в касата на музея, макар че все пак за всеки случай достъп ще имат само групи с екскурзовод.
Засега вътре няма нищо интересно за гледане – освен, разбира се, необичайните изгледи към града. Но притегателното тук е не красотата, а чувството за докосване до старите тайни, до изключителността, горделивостта, изолираността на властта: това се е ценяло винаги и навсякъде.
