Според неотдавнашни проучвания, те били главно пръскани с аромати на роза и пчелен восък.
Преди броени дни в Oxford Journal of Archeology бе публикувана доста интересна и интригуваща научна статия. Тя е дело на датчанката Сесилие Брьонс, куратор и археолог в художествения музея Нова Глиптотека Карлсберг в Копенхаген (Ny Carlsberg Glyptotek).
Според датчанката, древните елини и римляни не само оцветявали статуите си, но и ги парфюмирали със специални аромати, като розова вода и пчелен восък. Това действие не било само с декоративна цел, но и със символична: засилващо религиозното им и културно значение, както подчертава и Бил Янополус в Greek City Times. Нещо повече – специфичните парфюми помагали на скулптурите да се запазят за по-дълго време.
В интерес на истината, докато четяла различни древни текстове, Брьонс се натъкнала на немалко референции, описващи статуи, които миришели сладко и хубаво. Чест от тези древни писмени трудове били дело на Цицерон, Калимах, Витрувий, Плиний Стари и Павзаний.
Съгласно с текстовете на древните писатели, някои от най-парфюмираните скулптори били тези на гръцката богиня на луната и лова Артемида и египетската владетелка Береника II, когато Птоломеите управлявали Египет.
Оказва се, че каменните произведения на изкуството били помазвани по различни начини. Понякога те били покривани със специална смес от восък и масла – процес, наречен „ганосис”. Друг път, за да бъдат предпазени от унищожителната мощ на четирите стихии, били намазвани със зехтин, който впоследствие създавал специален защитен слой. Този процес бил наричал „космесис”.
„Ароматите правили разглеждането на статуите не само наистина впечатляващо визуално преживяване, но и обонятелно…” – както пише Брьонс в Oxford Journal of Archeology.
