Понятието „дизайнерски хотел” далеч не означава, че зад всеки ъгъл ви очакват сложни, но лишени от функционалност мебели и стени, боядисани в претенциозни цветове. Разказваме ви за три новооткрити хотели, които това лято привлякоха вниманието на ценителите.
Hotel Le Sud
Вместо да гонят новото и актуалното, любителите на дизайна все по-често публикуват изрезки от архивни броеве на Homes & Gardens и снимки на стари къщи в Сен Тропе, чиито собственици едва ли следят премиерите на „Мебелния салон” в Милано. В сферата на гостоприемството какофонията от образи и идеи (до неотдавна правилата на добрия тон задължаваха собствениците да привличат звезди от първа величина за оформянето на всяка отделна стая), отстъпиха мястото си на спокойни интериори, без претенции към кориците на списанията. В такава обстановка няма риск да сбъркаш колекционна скулптура с кресло и да хвърлиш върху нея плажната си чанта, или да признаеш на всеослушание, че името на дизайнера не ти говори нищо.
Въпреки малкия си размер (в хотела има само 29 стаи) и липсата на звездни имена, новият Hotel Le Sud в Антиб се оказа в центъра на всеобщото внимание. Причина за това е не само шумното му откриване в трудните времена на пандемията, но и интериорите на парижкия декоратор Стефани Лизе, предизвикващи носталгия дори сред тези, чиято лятна ваканция е минала далеч от Лазурния бряг. Вероятно по подобен начин е изглеждала работилницата на Пабло Пикасо, чиито творби от керамика са вдъхновили Лизе при избора на цветовата палитра за оформянето на хотела. Диваните с бели и оранжеви раета, плетените винтидж кресла и чиниите с риби на стените сякаш поставят Hotel Le Sud извън времето и модата. Защото тенденциите се променят, но стилът остава.
Ace Hotel Kyoto
Това лято Япония сякаш нямаше шанс да остане встрани от наплива на туристи. Олимпийските игри обещаваха непресъхващ поток от спортни фенове и любознателни гости. Коронавирусът внесе своите корекции в тези очаквания, но не промени плановете на някои собственици на хотели. Едно от най-очакваните откривания на нови обекти се състоя в Киото. Проектът на веригата Ace Hotels, чиито основатели са измислили концепция, според която оформлението на стаите е не по-малко важно от свежестта на авокадото за закуска, представлява интерес по няколко причини. Първо, заради стъпването на веригата на азиатския пазар (извън пределите на Америка Ace Hotels засега са представени само в Лондон), и второ – заради името на поканения архитект Кенго Кума, което говори както за сериозността на начинанието, така и за смяната на вкусовете на солидните клиенти, за които тоста с авокадо в менюто и виниловите плочи в стаите са вече недостатъчни.
Арихитектите от Kengo Kuma Associates са въвели ред в сградата, където някога е бил разположен главният офис на Централната телефонна компания на Киото, а в създаването на интериорите се е включило бюрото Commune Design от Лос Анджелис, отговорно за най-модните заведения по западното крайбрежие. Построената през 1926-а модернистична кутия по проект на Тецуро Йошида се е превърнала в идеално поле за дизайнерски експерименти на две култури.
Традиционните лампи от оризова хартия съседстват с осветителните тела на талантливия финландски архитект Алвар Аалто, а дървените маси на Джордж Накашима с култовите столове на Чарлз и Рей Иймз. Калифорнийският модернизъм и японският икигай (понятие в японската кулутура, с което се означава „приината да съществуваш) се оказват толкова съзвучни, че собствениците на хотела решават да продължат културната експанзия и в кухнята. В ресторант Piopiko, например, майсторът готвач Уес Алива, от образцовото лосанджелиско заведение за такоси Guerilla Tacos, приготвя тостадос с фурикаке и чурос, за които не е грях да замениш билета си за Олимпиадата. Жителите на Киото са във възторг, редките гости от страната – още повече. При липсата на тълпи от туристи може детайлно да се разгледа не само новия хотел, но и града.
Círculo Mexicano
Ако мечтаейки за отпуск в Мексико си представяте, че ще попаднете сред множество от хора, облечени с цветни дрехи, със сомбреро и китари в ръка, сблъсъкът ви с реалността няма да е от леките. Най-вероятно шапката в цветовете на знамето, купена под въздействието на внезапен емоционален изблик, ще трябва да бъде скрита в гардероба и да остане там до края на пътуването – опитът да имитирате заобикалящата ви среда ще се провали с гръм и трясък. Днес местните дизайнери все по-малко флиртуват с фолклорните мотиви. Вместо ярки плочки се използват неизпечена глина и естествен камък (източници на вдъхновение са ацтекските скулптури и колониалната архитектура), а сложните орнаментални мотиви са заменени с прости детайли и приглушени цветове с пустинни нюанси.
Новият, дванадесети поред, хотел на Grupo Habita, открит в Мексико Сити, отразява максимално точно съвременните тенденции. Círculo Mexicano е разположен в сграда от ХIХ в, в чийто приземен етаж някога се е помещавала пазарна галерия. Реставрационните работи бяха поверени на специалисти от бюрото Ambrosi | Etchegaray, които успяха да запазят не само историческите детайли, но и атмосферата на мястото. В средата на миналия век тук е живял известният фотограф Мануел Алварес Браво, който е успял да запечата известни жители на Мексико Сити по онова време, включително Фрида Кало и Троцки, както и всекидневието на съседите си. Строгите интериори на стаите, сътворени от архитектите, заедно с един от основателите Grupo Habita – Карлос Кутюрие, ви позволяват да изучите работата на мексиканските дизайнери и занаятчии и да сравните новия проект с „оригинала“ (снимки на сградата и околностите от колекцията на фондация „Алварес Браво“ висят на стените в обществени пространства). Гледката към Катедралата и Площада на Конституцията, която се открива от прозорците на почти всички стаи, определено е останала непроменена. Впечатленията се допълват от вечерята в ресторант ONA Le Toit. В него се предлага меню, включващо съставки, придобити сутринта на пазара, задължителна дегустация на органични вина и мескал – един от моментите, когато шапката наистина може да ви бъде полезна.
