Дизайнерът Томас Хедървик вярва, че архитектурата има „хранителна стойност“ за обществото и че то отчаяно заслужава по-добро предлагане. Според него от известно време строителната индустрия е в криза, пише WIRED.
„Толкова сме свикнали със скучни сгради“, споделя човекът, който стои зад възстановения лондонски автобус „Routemaster“, проектите „Bay View“ на Google и „Little Island“ в Ню Йорк.
„Новите сгради отново и отново са твърде плоски, твърде обикновени, твърде равни, твърде лъскави, твърде монотонни, твърде анонимни, твърде сериозни… Какво стана?!“ – пита се дизайнерът и уточнява:
Макар че тези характеристики често могат да бъдат естетически подходящи сами по себе си, именно непрестанното им комбиниране в естетиката на съвременните сгради и градски пространства ги прави непреодолимо скучни.
Според Хедървик тази скука не е просто досадна – тя всъщност може да бъде вредна.
„Скуката е по-лоша от всичко“, пише дизайнерът в последната си книга „Humanize“.
„Скуката е състояние на психологическо лишение. Както тялото страда, когато е лишено от храна, така и мозъкът започва да страда, когато е лишен от сетивна информация. Скуката е гладуване на ума.“
Това не е само въпрос на гледна точка. Хедървик цитира изследванията на Колин Елард, когнитивен невролог от Университета на Ватерло, който изучава неврологичното и психологическото въздействие на застроената среда.
В своите експерименти Елард е стигнал до извода, че настроението на хората се влияе значително, когато са заобиколени от високи сгради. В един от експериментите той събира данни от преносими сензори, които проследяват реакцията на проводимост на кожата – мярка за емоционална възбуда. Когато хората минават покрай скучна сграда, казва Хедървик, „телата им буквално преминават в режим на борба или бягство. Умът им няма с какво да се свърже.“
Мозъкът жадува за сложност и очарование, твърди Хедървик, .
„Има причина, поради която, когато погледнете към гората, сложността и ритмите на природата възстановяват вниманието ви“, казва той. „Това ни е необходимо и в сградите. По-малкото не е повече.“
„Има причина, поради която, когато погледнете към гората, сложността и ритмите на природата възстановяват вниманието ви“, казва той. „Това ни е необходимо и в сградите. По-малкото не е повече.“
Това твърдение се подкрепя от изследванията на психолозите Рейчъл и Стивън Каплан, които през 80-е години на миналия век разработват теория за възстановяване на вниманието, според която концентрацията на хората се подобрява, когато прекарват време в естествена среда.
Хедървик отбелязва като минус, че днес архитектите предпочитат да дават приоритет на вътрешните пространства на сградата, като пренебрегват външния ѝ вид.
Това е грешка. „Сградите са фонът на живота на обществото“, смята той.
„Хиляда пъти повече хора ще минат покрай една сграда, отколкото някога ще влязат в нея. Външната форма на тази сграда ще им повлияе и ще допринесе за това как се чувстват.“
В крайна сметка, за да хуманизират нашите градски пространства, архитектите трябва да мислят за хората, които ги обитават.
Хедървик си спомня за дискусия между представители на елита в строителния бранш преди няколко години. Те спорели дали мнението на обществеността има значение.
„Дебатирахме цяла нощ и след това те гласуваха, че то няма значение. Беше невероятно изумително!“
За Хедървик това е ограничено мислене, без никакъв хоризонт, което той определя като „мръсната тайна на строителната индустрия“, която освен това е свързана с нейното катастрофално въздействие върху околната среда.
Само помислете например, че в САЩ всяка година се разрушават 1 милиард квадратни метра сгради. „Това е половината от Вашингтон, окръг Колумбия, който е разрушен, само за да бъде след това възстановен отново със същите скучни сгради“, дава пример Хедървик.
В Обединеното кралство се разрушават 50 000 сгради годишно, като средната възраст на търговските сгради е около 40 години.
„Ако аз бях търговска сграда, щях да бъда убит преди 14 години“, добавя той с тъжна усмивка.
„За построяването на една кула в Лондон, която по световните стандарти не е толкова голяма, е необходим еквивалентът на 92 000 тона въглеродни емисии.“
В резултат на това изчисленията показват, че понастоящем строителната индустрия изхвърля в атмосферата пет пъти повече парникови газове, отколкото авиацията.
„Не можем да имаме сгради, които ще са тук само за 40 години. Нуждаем се от мислене за хиляди години напред“, убеден е дизайнерът.
„Светът на строителството ви учи, че формата следва функцията, по-малкото е повече, а орнаментът е престъпление. Това се набива в мозъците на строителните инженери и в крайна сметка ги промива“, заключава Хедървик, като подчертава, че емоцията е функция, която, независимо от всичко, трябва да присъства в процеса на изграждането на сградите.
