Шекспир – най-успешното мошеничество в драматургичния свят

Личността на Шекспир и до днес е обвита в мистерии, въпреки че пиесите му се поставят вече 400 години.

През всички тези години е любопитно какви са били отношенията към него от страна на различни писатели, критици и режисьори. Ето някои отзвуци за него – на негови съвременници и потомци – които ще ви  припомним по повод 410-та годишнина от завършека на кариерата на великия класик на английската литература.

В края на юни 1613 година по време на представление на „Хенрих VIII” в театър „Глобус” в Лондон избухнал пожар, който изгорил напълно сградата.

Театърът, в който били поставени всички велики пиеси на Шекспир, бил възстановен още следващата година, но нови пиеси великият драматург така и не написал.
Каква ли е била причината за това? Нима е усетил огромната завист и злоба, която са изпитвали към него? Или не е било нужно да я усеща? Тя си е извирала отвсякъде? Ето какво казват други големи драматурзи и творци за Шекспир.

„С изключение на Омир никого от великите писатели, дори сър Уолтър Скот, не
презирам толкова силно, колкото Шекспир, когато съпоставям ума си с неговия.“
Бърнард Шоу, драматург

„Онзи, който чете Шекспир, изглежда разтревожен и започва да се чувства самотен.“
Самюъл Джонсън, критик

„Английският език е толкова усъвършенстван от времето на Шекспир, че сега много
негови фрази са просто неразбираеми.“
Джон Драйдън, поет и драматург

„Макбет” е произведение на драматург, който би трябвало да се опита поне да напише
повест, ако е щяло да му стигне майсторството и търпението за това изкуство.“
Джон Р. Р. Толкин

„Името на Шекспир, бъдете сигурни, е издигнато абсурдно високо и непременно ще
бъде принизено.“
Джордж Байрон

„Творенията му са траги-коми-лирико-пастирски фарсове без план, без връзка в
сцените, без единства; неприятна смес от възвишено и низко, трогателно и смешно,
истинско и фалшиво остроумие, забавно и безсмислено; те са изпълнени с мисли,
достойни за мъдрец и при това с такива глупости, които са достойни само за шут.“
Волтер, философ

„Помня учудването, което изпитах при първия прочит на Шекспир. Очаквах да получа
голяма естетическа наслада. Но като прочетох едно след друго смятаните за най-добри негови произведения, аз не само не изпитах наслада, но почувствах неотразимо
отвращение, скука и недоумение.“
Лев Толстой, писател

„Впрочем за Шекспир: неговият „Хенри VI” е мерзост до немай-къде. Само гнусното
национално чувство на отвратителната гадина, наречена англичанин, е могло така
безчестно и позорно да изопачи възвишения идеал на Жана д’Арк.“
Висарион Белински, литературен критик

„Не мога да се отърва от убеждението, че божественият Уилям е най-голямото и
успешно мошеничество измежду случвалите се в този видял какво ли не свят.“
Хенри Джеймс, писател

„Ако искат патос и кървища, трябва да им ги дадем!”, приблизително така може да се
формулира вътрешният импулс, който движел младия Шекспир, създателя на
същинската кървава баня в „Тит Андроник”. Съвременният му еквивалент може да се
намери у Стивън Кинг и в много филми.“
Харолд Блум, литературен критик

„Ядосва ме, че тези стратфордианци, тези шекспироведи, тези негодници се опитват да
се набъркат да използват закона за уважение на чуждите светини за своя изгода,
карайки всички да почитат техния Шекспир и да го смятат за свещен. Не трябва да се
примиряваме с това: вече сме предостатъчно на брой.“
Марк Твен, писател

„Шекспир прекалено обича да се обръща направо към живота и да заимства от него обикновения му език. Той забравя, че когато изкуството се отрече от измислицата, то ще се отрече от всичко.“
Оскар Уайлд, писател

„Ако Шекспир имаше психиатър, ние нямаше да имаме неговите пиеси и сонети.“
Гъртруд Стайн, писателка

„Трябва да признаем, че при всичките му огромни достойнства той имаше и огромни
недостатъци, и ако е успявал да пише най-добре от всички, то случвало се е и да пише
най-зле от всички.“
Александр Поуп, поет

„Струва ми се, че Шекспир е твърде мачистки. При него доминират мъжете. Време е ние да се сдобием с жена-Хамлет и жена-Макбет“
Кенет Брана, режисьор