На 7.3 км източно от Париж се намира приказният средновековен замък Венсен, който задължително трябва да бъде посетен. Разказваме ви защо:
Разположение
В днешно време Венсен е не само комуна, но и предградие на Париж. То се намира на 7.3 км източно от центъра на столицата. В миналото е служило за резиденция на френските крале от династията на Капетингите. По време на Втората френска империя (1852-1870) Венсен е присъединен към Париж.
История
Първото споменаване на названието Венсен датира от около 1050 г., когато се разбира, че едноименната гора се ползва като църковен имот. По-късно гората става собственост на френския крал Филип Август (1175), който я превръща в кралски ловен имот и започва да строи капетингски палат. След време в него се ражда монархът Свети Луи IX (1214-1270), който лично поръчва строителството на крепостни стени на замъка.
Към края на Стогодишната война, около 1350-а, Жан Добрия и сина му Шарл V Мъдри избират Венсен за основна тяхна резиденция и установяват задълго кралския двор там. Впоследствие Шарл V построява цитаделата – най-високата запазена до днес от вида си в Европа. През същия период (1379 г.) е поръчан и готическия параклис La Sainte Chapelle, наподобяващ много този, намиращ се на парижкия остров Ил-дьо-Ла-Сите.
Между 1654-а и 1660-а архитектът Луи Льо Во построява павилионите на Краля и Кралицата в класически стил за Луи XIII и съпругата му Анна Австрийска. Впоследствие, заради вътрешни политически проблеми в Париж, синът им Луи XIV израства между стените на Венсен. Любопитно е да се спомене, че двата павилиона са построени, за да може бъдещият кралски двор на Луи XIV да се премести именно в тях. Ала, за добро или зло, порасналият Луи XIV се премества във Версай на 6-ти май 1682 година.
По този начин замъкът Венсен постепенно се превръща в затвор, където голяма част от престъпниците не само са били изпратени по политически причини, но са били и знатни особи. Сред тях се открояват имената на маркиз дьо Сад (откъдето произлиза и думата „садизъм”) и Оноре Габриел Рикети, граф Мирабо (аристократ, революционер и масон, опитал се да превърне Франция в умерена конституционна монархия, по подобие на Великобритания). Затова не е чудно, че по почти всички стени на каменната постройка човек може да види всевъзможни графити: имена и дати, оставени от затворниците.
Няколко десетилетия по-късно, по време на Наполеоновите войни, Венсен е обновен според новите военнотактически правила и е натоварен със защитата на френската столица при нападение от изток. През 1814 г., когато столицата е застрашена след неуспешната руска кампания на Наполеон, замъкът е подложен на обсада от пруски войски.
По време на Втората световна война шатото изиграва важна роля за френската съпротива, ала в процеса на отбранителните действия и освобождението на Париж от нацистите, немалка част от замъка е унищожена. През 1958-а Шарл дьо Гол предлага президентската резиденция да бъде преместена от Елисейския дворец във Венсен, ала предложението му е отхвърлено.
Не след дълго архитектурният шедьовър е затворен за продължителна и належаща реставрация. Чак през 90-те години е отворен за посетители, бидейки превърнат в музей.
Карта
Тарифи и пристигане
Пристигането във Венсен от Париж е много лесно. До шатото можете да стигнете с автобусни линии 46, 56 и 86, а с метрото трябва да вземете само първа линия до последната ѝ спирка, която също се казва „Шато дьо Венсен” (Château de Vincennes). Веднага щом излезете от метрото, ще видите портите, водещи към замъка.
Работното време на музея е от 10 до 18 часа от 21-ви май до 22-ри септември и от 10 до 17 ч от 23-ти септември до 20-ти май. Затворен е на 1-ви януари, 1-ви май и 25-ти декември.
Цената за единичен билет е 13 евро, а за граждани на Европейския съюз до 25 години е безплатно. Безплатен вход има и за всички през първата неделя от месец ноември до март.
Официален сайт
За повече информация можете да посетите официалния уебсайт на Шато дьо Венсен чрез този линк – https://www.chateau-de-vincennes.fr/decouvrir/histoire-du-chateau-de-vincennes.
