Солистът на мултиплатинената италианска група „Манескин” Дамиано Давид издаде първия си солов албум Funny Little Fears („Забавни малки страхове”).
Ако още не сте го направили – вече повече от месец може да си го поръчате.
„Манескин“ е не просто европейска, но и неанглоезична група, която стана популярна по цял свят. С песента си Zitti e Buoni („Тихо и хубаво”) „Манескин” спечелиха „Евровизия” през 2021 година, и за момент изглеждаше, че за да станат световна знаменитост, съвсем не е задължително да пеят на „разбирания от всички” език, важни са младостта, страстта и самобитността.
Впрочем от песните, с които „Манескин” щурмуваха най-престижните арени през същата година, станаха най-популярни I Wanna Be Your Slave („Искам да бъда твой роб”) и кавър-версията на песента на The Four Seasons („Четирите сезона”), както и Beggin („Започвам”).
И все пак „Манескин” се позиционираха като италианска група, демонстрирайки горещ темперамент в аранжировките и шоуто. Бас китаристката Виктория де Анджелис излъчваше радиоактивна сексуалност. Китаристът Томас Раги демонстрира изпълнителска еквилибристика, вдъхновен от Джими Хендрикс. А Дамиано Давид го раздаваше харизматичен джендърно флуиден фронтмен.
Изглеждаше, че измежду всички условно млади групи от световния мейнстрийм „Манескин” най-много съответства на понятието „класически рокендрол”. Но след турнето в подкрепа на третия, изпълнен със смели решения и хитови мелодии албум Rush! (2023) членовете на „Манескин” решиха да си починат един от друг. А Дамиано Давид, несъмнено един от най-разпознаваемите мъже в рок музиката, реши да издаде солов албум, работа над който започна през 2024 година след преместването си в Лос Анджелис.
Записът се получи много по-американски, отколкото биха искали поклонниците на „Манескин”, уважаващи италианската им кръв. И много по-малко рокаджийски, отколкото някой би искал. Едва ли някой, обикнал „Манескин” заради жизнелюбивия им рокендрол, е мечтал за такова продължение на кариерата на лидера им.
Светът по инерция възприема Дамиано Давид като лидер на гръмката рок група, затова преди представянето на албума Funny Little Fears между другите интервюта той даде интервю на сериозното „метъл” списание Kerrang!. И там, както и в другите медии, той обяви, че Funny Little Fears е завръщане към живота, движение от болката и уязвимостта към щастливите времена, а годините на успех на „Манескин” били съпроводени от страдания в личния му живот. Трудно е да се разбере какво го е терзаело толкова.
Катализатор за създаването на новите песни станал благополучният съюз на Давид с американската телевизионна звезда Дав Камерън. За пагубни пристрастявания на певеца не се говори, а може би именно за тях става дума, когато Дамиано Давид признава, че в периода на световната слава на „Манескин” му е било „истински зле”.
В първия тийзър към албума, който певецът издаде през есента на 2024 година, посланието звучи така: „Казвам се Дамиано Давид и днес е първият ден от живота ми”. Самият албум не разкрива никакви детайли за тъмния период.
Когато в първия клип от новия период на Silverlines той се появи в стереотипния ретрообраз на италиански юноша от старото кино, това можеше да бъде възприето като поредната радикална и самоиронична смяна на имиджа и да се чака какво ще стане по-нататък. Но изглежда Дамиано Давид задълго е останал в този свой стил ”Рипли”.
Общо взето, нито в песните, нито във визуалната серия на днешния Дамиано няма нищо подчертано италианско. Сред авторите на песните в албума освен надарената с много таланти Камерън са все американски алтернативни продуценти, но няма фигура от равнището на шведа Макс Мартин, който помагаше на „Манескин” с Rush!. Когато представител на музикална култура с ярко изразени национални черти намира убедителен начин да ги представи в международен продукт, това е достойно за уважение, но в музиката може и съвсем без тях. А това, което трябва да го има, е ярката индивидуалност.
Един пример само – когато момичета от прочута к-поп-група излязоха на англоезичния пазар, напълно отказвайки се от корейската си идентичност, те все пак се постараха да намерят нещо индивидуално в музикалния език.
Професионално погледнато, албумът Funny Little Fears е направен безупречно. Сякаш след прослушването на албума на Хари Стайлс стрийминг алгоритъмът ти подхвърля една след друга не толкова талантливи песни на съвсем неизвестен артист, „един от многото”.
Специалистите по рейтинг на песните основателно се възхищават от неочакваните хармонични ходове на песента на Дамиано Давид Perfect Life или от впечатляващото развитие на основната тема в баладата The Bruise, записана заедно с актрисата и певица Суки Уотърхаус. Но като цяло убедително ли е прераждането на „лошото момче” направо в „много добро”?
Дамиано Давид в този албум е толкова добър, че на практика вече е никакъв.
Дори татуировките на лицето му, върху които е акцентирано в дизайна на албума, не са истински, макар че напълно можеше да се очакват реални татуировки от довчерашния хулиган. А в съчетание с отлично изгладената яка на ризата би било дори забавно.
Но независимо от подобни критики, в класацията на iTunes албумът Funny Little Fears заемаше и първо място.
