Когато стане дума за Полша, най-често се сещаме за Николай Коперник, Мария Склодовска-Кюри, Фредерик Шопен, вкусните пироги или водката. Въпреки че тези именити личности и полски кулинарни специалитети са успели да прославят Полша и извън пределите на Европа, славянската страна има още много „аса в ръкава си“, с които може да ви впечатли. Разказваме за прекрасния регион „Орлови гнезда“ – идеалното място за любителите на средновековни замъци.
„Пътят на Орловите гнезда“ (Szlak Orlich Gniazd) е наименованието на културно-исторически маршрут, дълъг 164 км., който започва от град Краков, Малополско войводство, и завършва в град Ченстохова, Силезко войводство. Името е предложено през XIX в. от полския географ Кажимеж Сосновски (1875–1954) за маршрут, по който са разположени множество замъци и крепости от Средновековието.
Повечето от тези величествени каменни сгради са построени по времето на полския крал Кажимеж III Велики (1310-1370). Тъй като в онези години Малополското войводство било най-гъсто населеното в кралството, а и доста близко до географската област Силезия – поделена в днешно време между Германия, Полша и Чехия – на полския владетел му се наложило да намери други варианти, чрез които да отблъсква вражеските атаки на бохемските и немските крале. Ето защо заръчал да се построят многобройни защитни крепости и замъци по протежението на тогавашните гранични територии. Но защо Кажимеж Сосновски предлага точно името „Орлови гнезда“? Първата причина е, че повечето от каменните сгради са издигнати директно върху високи скали, някои достигащи до 30 м., и наподобяват огромни гнезда в далечината. Втората – полският герб изобразява бял орел с кралска корона и ето защо наименованието на Сосновски се приема без почти никакви възражения.
Въпреки че броят на замъците надхвърля над 50, ще ви запознаем с 4 от най-известните сред тях, които можете да включите в своя туристически списък. А ето кои са те:
1. Замъкът „Миров“
Историята на замъка започва около средата на XIV в. с изграждането на наблюдателната му кула, която първоначално е подчинена на близкия замък в Боболице. Постепенно около кулата започва да се изгражда и самото тяло на замъка. През 1378 г. „Миров“ е даден на унгарския крал Лайош Първи Велики от полския княз Владислав Ополчик, но заради враждебната политика на първия към Полша, след 18 години крал Владислав II Ягело – бащата на Владислав Варненчик – връща замъка под контрола на полската корона. В средата на XV в. имотът преминава през ръцете на различни полски благороднически фамилии.
След Шведския потоп, каменното здание е силно засегнато от военните действия и въпреки многократните опити да бъде възстановено, през 1787 г. е напълно изоставено. През следващите десетилетия разрухата не спира, а местните жители го използват като източник на каменен материал, което още повече допринася за неговия упадък.
По времето на Народна Република Полша най-сетне се предприемат действия от страна на властта за реставрацията на замъка, но заветният му момент идва чак през 2006 година. Влиятелното семейство Ласецки го купува, а братята Дариуш и Ярослав Ласецки, който тогава е и полски сенатор (Полският сенат е съставен от 100 сенатора, които се избират за четиригодишен мандат, и фактически представлява законодателната власт или горната камара на Полския парламент), започват процедурата по възстановяването му, като идеята е до няколко години „Миров“ отново да заблести с цялата си хубост и блясък.
2. Замъкът „Боболице“
На един километър от „Миров“ е разположен замъкът „Боболице“, който има сходна съдба. Построен е около 1350-1352 г., служи за отбрана срещу чешките крале, през вековете си сменя на няколко пъти собствениците, отстоява на шведското нашествие и в началото на XVIII в. е изоставен.
Любопитно е да се спомене, че през Ренесанса замъкът е реконструиран в стила на епохата и играе важна роля за две много влиятелни исторически личности. През 1587-а армията на австрийския ерцхерцог Максимилиан III, който има претенции към полската корона, го превзема, но не след дълго крепостта е освободена от войниците на Сигизмунд III Ваза. По времето на втората Битка при Виена през 1683 г. крал Ян III Собиески и армията му, които отиват поход срещу османското нашествие, нощуват близо до замъка. Но „Боболице“ вече е в толкова плачевно състояние, че владетелят и армията му предпочитат да спят в палатки, опънати около него.
През 2006 г. семейство Ласецки го купува редом с „Миров“ и фактически първо започва с неговата реставрация. През юни 2011 г. работите по замъка приключват и официалното му откриване се става на 3-ти септември същата година. За радост на Ярослав и Дариуш Ласецки, тогавашният полски президент Бронислав Коморовски им изпраща специално благодарствено писмо за доброто дело, което са направили. Очаква се, че когато работата по „Миров“ също приключи, средновековната постройка ще изглежда досущ като сестра си в Боболице.
Въпреки че екстериорът и интериорът на замъка са възстановени до най-дребния детайл, така, както са изглеждали в миналото, все пак наличието на електрическо осветление и контакти не може да остане незабелязано. Имотът разполага с вътрешен двор, подиум за обезглавяване, тъмница, кухня, приемна, тоалетна, ров, порта, параклис и няколко кули. Последният етаж, който е запазен за семейство Ласецки, е единственото недостъпно място в целия замък. За удобство на туристите до архитектурния шедьовър са построени ресторант и хотел.
Впрочем в наши дни „Боболице“ се използва като снимачна площадка на множество исторически сериали като „Короната на кралете“ (Korona królów) от 2018 година.
3. Замъкът „Огродженец“
Според първите писмени сведения, още по време на управлението на княз Болеслав III Кривоусти от династията на Пястите вече имало построена крепост, но през 1242 г. е разрушена от монголските нашествия в Европа. Днешната сграда се издига благодарение на Кажимеж Велики. И тук собствениците се сменят многократно през вековете: Ян-Феликс Жешовски, семейство Влодкови, Ян Пилецки, Ханс Бонер, Ян Фирлей…
Идеите на Ренесанса не подминават и „Огродженец“, но армиите на Максимилиан Австрийски и Карл X Густав Шведски нямат пощада към крепостта. След 1669 г. последните му собственици – краковският благородник Станислав Варшицкий и фамилията Волчински – успяват донякъде да възстановят щетите от двете инвазии, но и това не спасява замъка от пълния упадък.
До Втората световна война „Огродженец“ продължава да тъне в руини, като силите на Тристранния пакт и Съюзниците се борят непрестанно за овладяването на стратегическата крепост. След като Полша става част от Източния блок, комунистическата власт се заема да реставрира замъка като първо го национализира. Укрепването му приключва през 1973-а и каменното сграда започва да приема първите си посетители.
Макар и не напълно възстановен като „Боболице“, „Огродженец“ привлича над милион туристи годишно, благодарение на средновековните си панаири, стаята за мъчения, музея на открито и рицарската си кръчма. Той също е използван за снимките на различни филми и сериали като „Вещерът“ на Netflix от 2019 година.
4. Замъкът „Пиескова Скала“
Замъкът е построен през XIV в. (отново по заповед на Кажимеж Велики) като целта му е да служи като отбранителна структура по пътя между Краков и Вроцлав срещу враждебно настроеното Бохемско кралство. През XVI сградата е префасонирана в ренесансов стил, което включва и изграждането на сводест двор, наподобяващ много на този в кралския замък в Краков.
Прекрачвайки портите на „Пиескова Скала“ имате усещането, че сте влезли в някой австрийски филм за прочутата принцеса Сиси. Все пак след поделбите на Полша, историческата област Галиция остава под хабсбургска власт до 1918 г., което се отразява и върху културния ѝ живот. Апропо, онези от вас, които са посещавали крепостта „Баба Вида“ във Видин, вероятно ще забележат, че отбранителните стени на полския замък доста наподобяват на тези на българския паметник на културата. Това се отново се дължи на факта, че, макар и за малки периоди от време, Видин е бил под контрола на австрийската армия.
Важно е да се спомене, че „Пиескова Скала“ играе важна роля по време на Полското въстание от 1863-1864 г. срещу руската власт, което завършва със загуба за въстаниците. По този повод е поставена паметна плоча точно под масивната постройка и скалата.
Сред другите забележителности на каменната сграда са прекрасната френска градина, астрономически часовник и голямата скала до него, наричана „Боздуганът на Херкулес“. Името на замъка идва от скалата, върху която е изграден, а в буквален превод означава „Кучешка скала“( пиес на полски означава куче).
