Денят на влюбените – обичан от едни, мразен от други – отново дойде. Почти всеки един от нас е чувал поне веднъж за произхода на този празник, но истината може да бъде и друга. Разказваме ви за петте най-често срещани мита за деня на Свети Валентин, които със сигурност ще променят представите ви за 14-ти февруари.
1. Празникът е създаден от компаниите, произвеждащи поздравителни картички
Докато една част от мъжкото население казва, че празникът съществува само, за да могат да се продават цветни картички, то героят на Джим Кери в „Блясъкът на чистия ум“ от 2004-а допълва, че те са „дело на компаниите за производство на картички, за да накарат хората да се чувстват като неудачници“. Но се оказва, че традицията датира още преди комерсиализацията на Свети Валентин…
Още по времето на британската кралица Виктория хората започнали да си разменят поеми, собственоръчно направени картички и писма, чрез които да споделят най-искрените си чувства един към друг. Не след дълго новият обичай успява да достигне и до портите на големите компании: през 1849 г. в Съединените американски щати стартира масовото производството на поздравителни картички, след 19 години във Великобритания известният бранд Cadbury започва първи да слага шоколадови бонбони в кутии във формата на сърца, а от 1910-а американският лейбъл Hallmark, познат най-вече с кинематографските си проекти, става техният най-стар и голям производител в САЩ.
Въпреки че според проведен преди шест години сондаж, 66% от анкетираните смятат, че „комерсиализацията е тази, която е убила празничния дух“. Ала това не успява да попречи на американците да изхарчат колосалната сума от 20.1 млрд. долара за подаръци през 2018 година.
2. Свети Валентин се жертвал в името на любовта
Едва ли има човек, който да не е чувал за легендата за римския християнски светец, венчал влюбените двойки нелегално, нарушавайки тогавашните закони на Римската империя. Но за Лиса Битъл, експерт по християнско богословие, истината е доста по-неромантична.
Битъл разяснява, че през III в. сл.Хр. живеели поне няколко светци, носещи името Валентин, като единият от тях бил обезглавен на 14-ти февруари. Ето защо Денят на влюбените навярно отбелязва мъченичеството им, отколкото триумфа на любовта, въпреки че историците знаят толкова малко за реалния им живот. По всяка вероятност любовните истории са се появили векове след мъчителната смърт на светците.
3. Празникът има друг произход
Може да звучи невероятно, но още древните римляни празнували Свети Валентин, но празничният ден изобщо не е бил свързан с любовта…
Около средата на февруари римляните се събирали, за да отпразнуват Луперкалия – те не само гуляели и пиели до насита, но и биели жените с кожата на коза за жертвоприношения. Древният народ вярвал, че по този начин плодовитостта на нежния пол ще се увели многократно. Но и този потресаващ обичай не просъществувал достатъчно дълго – папа Геласий Първи (410-496) го забранил веднъж и завинаги.
В интерес на истината, прочутият английски писател и поет Джефри Чосър („Кентърбърийски разкази“), споменава в неговата поема „Парламентът на птичките“ (Parlement of Foules), че за 14-ти февруари птичките специално се събират, за да изберат бъдещите си партньори. Нищо чудно днешният любовен характер на празника да е бил също повлиян и от неговото творчество.
4. Купидон е превъплъщение на сладостта и романтиката
Що се отнася до иконографията на Свети Валентин, няма по-популярен образ от този на сладкото крилато ангелче Купидон, което уцелва хората с любовните си стрели. Но фактически това е римското въплъщение на старогръцкия бог Ерос – „най-прекрасният от всички безсмъртни“ – в който няма нищо невинно и миловидно.
Древногръцкият поет Хезиод за първи път го споменава в своята поема „Теогония“, наблягайки върху страшната му сила, която притежавал над богове и простосмъртни, карайки ги да онемяват, овладявайки ума им и впоследствие подчинявайки ги на волята си. Още повече, че стрелите му не били способни да създадат истинска любов, а прекалено силно и опасно увлечение. Славата му дори достигнала и до архиепископа от VI в. Исидор Севилски, който даже го нарекъл „демонът на блудството“.
Чак по времето на Ренесанса художниците започнали да изобразяват Купидон като невинно малко ангелче, бидейки вдъхновени и от образа на херувимите, описан в Библията. Но векове по-късно – през Викторианската епоха – образът на Купидон като посланик и предвестник на любовта най-накрая бил утвърден.
5. Свети Валентин е много депресиращ за необвързаните
Не е лъжа, че с идването на Деня на любовта, мнозина, които са необвързани, се натъжават. Освен това доста често те стават обект на съчувствието на техните щастливо влюбени приятели, което допълнително „налива масло в огъня“. Но ако и вие сте част от тези хора – не се натъжавайте!
Според социолога Ерик Клиненбърг, не всеки човек, който е сам, се чувства самотен: „Няма нищо по-самотно от това да избереш да живееш или да прекараш времето си с неподходящ човек.“ – смята американецът. Още повече, че за него необвързаните хора поддържат доста по-добри взаимоотношения със своите съседи и приятели, отколкото семейните.
Така че и ако тази година нямате с кого да отбележите празника, не се отчайвате – както казват: „За всеки влак си има пътници“.
