В началото на изминаващата седмица запалените по фотографията имаха повод за празнуване – 175 години от появата на първите снимки в печата!
На 25 и 26 юни 1848 г. в Париж са направени две снимки на барикадите на улица „Сен Мор” по време на Юнското въстание, а през юли те са публикувани в списание L’Illustration. Това била първата поява на фотографии на страниците на периодичния печат – именно тези две снимки се смятат за началото на историята на фотожурналистиката. През следващите години фотографията позволила на масовия читател да види това, с което той дотогава не се бил сблъсквал лично, – от войната до подводния свят.
Първите военни фотографии – 1855 година
През 1855 година за първи път в историята фотограф бил командирован на война. Непопулярната във Великобритания Кримска война се водела вече от година и половина, краят ѝ не се виждал, в обществото са натрупвало раздразнение, подклаждано от репортажите от Крим на журналиста Уилям Ръсел. На страниците на „Таймс” той редовно разказвал за гинещите на далечния полуостров от холера и рани английски войници, за проблемите с продоволствието, въоръжението и ниския боен дух. За да поправи този образ на войната, от Кралския двор изпратили в Крим придворния фотограф Роджър Фентън.
Не ни е известно дали той е получил конкретни инструкции, но, съдейки по това, колко се различават писмата до близките му, в които той откровено говори за мръсотията, грубостта и безизходицата, царящи на фронта, от онези фотографии, които бил направил – на мирен бит, на спретнати военни и епични пейзажи, то задачата му е била да покаже войната като изпитание, не много по-различно от неудобствата на есенен лов в имение. На фотографиите нямало нито един убит и дори ранен.
Фентън прекарал в Крим три и половина месеца, обиколил по-голямата част от британските позиции и донесъл в Лондон около 350 снимки. Десетина от тях били пресъздадени в гравюри и публикувани във вестник The Illustrated London News, а оригиналите на фотографиите били показани на безплатна изложба в Лондон.
Първата цветна фотография на подводния свят – 1927 година
За първи път фотографии с изображение на морското дъно се появили в статия за серията подводни снимки на френския биолог Луи Бутан в The Century Illustrated Monthly Magazine през 1898 година. Той сам разработил няколко фотоапарата за работа под вода, но фотографиите били черно-бели и не много ясни – въпреки че фотоапаратите му били снабдени със светкавици, мощността им все пак не била достатъчна, за да освети дъното под плътната вода.
Първите ясни цветни фотографии били публикувани едва след 30 години. През 1927 година фотографът Чарлз Мартин и ихтиологът Уилям Лонг направили за National Geographic серия снимки на дъното и подводните обитатели край бреговете на Флорида. За да осветят водата от повърхността до дъното, те поставили сал, на който взривявали по няколко фунта магнезиев искров заряд – светлината от него позволявала да бъде осветено и заснето морето на дълбочина 4.5 м.
Първите снимки със скрита камера – 1928 година
През 1928 година цяла Германия следяла едно гръмко съдебно дело – на подсъдимата скамейка бил 18-годишният Паул Кранц, обвинен в убийство. Той и приятелят му Гюнтер Шелер решили да се самоубият, след като предварително убият обектите на своята несподелена любов. Първата част от плана била осъществена – Шелер убил приятеля им Ханс Стефан, след което се застрелял. Обаче Кранц, който трябвало да убие сестрата на Шелер Хилда, се отказал от своята част от плана и вместо това повикал полицията, която на свой ред го обвинила в убийство.
Заседанията по делото започнали на 9 февруари 1928 година. Поради огромния брой желаещи да присъстват в съдебната зала се наложило да организират продажба на билети, и за да не подклаждат допълнително интереса на публиката към и без това гръмкото дело, а също и поради това, че Хилда Шелер, която била свидетел по делото, била непълнолетна, забранили на фотографите да снимат в съдебната зала. Обаче фоторепортерът на Berliner Illustrirte Zeitung Ерих Саломон сметнал забраната за неоснователна, а делото – от твърде голям интерес и заслужаващо най-подробно осветяване, затова на едно от заседанията той дошъл с фотокамера, скрита в черното му бомбе.
По време на заседанията той непринудено местел шапката си от едното на другото коляно, слагал я на подлакътниците, сякаш неволно я размахвал във въздуха и в резултат успял да заснеме главните действащи лица в процеса. Съдебната охрана забелязала манипулациите на фотографа и поискала да унищожи негативите, но той си бил приготвил няколко резервни касети, които предал на охранителите, за да бъдат осветени, а негативите със снимките занесъл в редакцията на Berliner Illustrirte Zeitung, където ги публикували още на другия ден.
Тези фотографии направили Саломон легенда и сложили началото на кариерата му на „незабележим” фотограф – той се научил така добре да крие фотокамерата и да се слива с тълпата, че успявал да прониква на срещите на европейските лидери, на Хагските конференции, на съвещанията на Лигата на нациите и на сватбите на монарсите.
