Изминалата седмица ще се запомни с коментара на финансовия министър Асен Василев, направен по време на дебатите около приемането на държавния бюджет за 2022 година.
Думите му бяха: „Няма ясна визия какво да се случи в културата. Няма нито проекти, нито кадри, а заплати няма да вдигаме без реални резултати отсреща“.
Като контрааргумент на казаното от министъра е добре да разкажем какво се случи близо месец по-рано.
В началото на февруари се създаде Алианс за развитие на творческите сили (АРТС), чиято основна цел е да работи за подобряване на ефективността на креативните и творчески индустрии в България.
За да се изпълни тази цел, са необходими няколко конкретни мерки – законодателни промени и в Министерството на културата да започнат да следят сериозно за изплащането на авторските права.
От ФИЛМАУТОР (една от организациите, участваща в АРТС) са провели допитване по въпросите за авторските права и възнаграждения. Неговите резултати бяха представени от Мария Палаурова – изпълнителен директор на ФИЛМАУТОР, по време на пресконференцията в началото на февруари, на която официално бе обявено създаването на Алианса за развитие на творческите сили.
Според официалната статистика в България се плащат най-ниските авторски възнаграждения както за музика, така и за филми. Страната ни се намира след Северна Македония, Румъния, Сърбия, Хърватска и Словения.
През 2020 г. възнагражденията за авторите в аудиовизията са представлявали една хилядна (0.0010%) като процент от БВП на България. В абсолютно число това означава, че в България са отделени 0.09 евро на глава от населението за цялата година.
Подобна е ситуацията и в музиката. Като % от БВП в България се събират 0.007%, а като абсолютна сума за авторски възнаграждения са отделени 0.65 евро на глава от населението през 2020 година.
Основната цел на проучването на ФИЛМАУТОР е да се изследва доколко ефективен е чл. 19 от Закона за авторското право и сродните му права, който представя право на възнаграждение на авторите при всяко ползване на техните творби. Сред зададените въпроси основните се отнасят до възможностите за договаряне на последващи възнаграждения и практиките на тяхното изплащане.
Анкетирани са автори на български филми и сериали, създадени през последните пет години. Интервютата са проведени в периода април – май 2021 г., като в тях са участвали общо 85 души – от тях 46% – режисьори, 26% – сценаристи и 28% – оператори.
От анкетата става ясно, че само 12% от авторите договарят последващо възнаграждение при ползване на филмите и се чувстват равноправни участници в преговорите с продуцентите.
Практиката е – или както 75% от анкетираните признават, авторите никога или само понякога да получават последващо възнаграждение, различно от първоначално полученото при подписване на договора.
На въпроса на какво се дължи това неспазване на Закона за авторското право и сродните му права 42% посочват като причина липсата на подобна клауза в договора, а 46% твърдят, че от телевизиите категорично отказват да плащат.
В интерес на истината 76% от авторите, получаващи възнаграждение за телевизионно излъчване, посочват, че единствено от БНТ им го изплащат. Други 17% добавят, че освен от БНТ те получават полагащите им се възнаграждения и от чужбина.
По отношение на възможностите за печелене от интернет, само 11% от анкетираните автори, чиито филми са достъпни в мрежата, посочват, че получават за тях възнаграждение.
Позицията на АРТС е, че тези показатели могат да са съвсем различни, ако се даде възможност за развитие на отношенията в културните и творчески индустрии, като се активират и приложат механизмите на авторското право. Затова предстои транспонирането на две европейски директиви.
От друга страна обаче в Министерството на културата – и по-специално в Дирекция „Авторско право“ следва по-отговорно да си вършат работата.
Симеон Христов – изпълнителен директор на АРТИСТАУТОР (втората организация, член в АРТС), обясни, че обикновено при свободно договаряне творците са ощетени заради своята по-слаба преговорна позиция и успяват да договорят единствено твърда сума (т.нар. „buy-out”) като заплащане за ползване на техните произведения.
Затова според АРТС трябва да бъде въведено право на възнаграждение на правоносителите за определени видове ползване, което да бъде неотменимо и непрехвърлимо и да се управлява задължително по колективен път. По този начин ще се даде гаранция на правоносителите, че ще получават дял от приходите, които техните произведения носят на ползвателите.
Иван Димиторв – изпълнителният директор на МУЗИКАУТОР (третата от организациите, участваща в АРТС) изтъкна по време на официалното събитие, отбелязващо създаването на Алианса, няколко проблема, които следва да бъдат разрешени, за да се стикова механизмът на авторското право.
Сред тях на първо място е необходимостта от въвеждане на специален режим за банковите сметки на организациите за колективно управление на права, така че правоносителите да не губят стотици хиляди левове от банкови такси.
На второ място е споделянето на отговорността на всеки участник в процеса на прякото въвеждане на телевизионни програми (програмите, които достигат до зрителите само по кабел и сателит) – както телевизията или радиото, така и разпространителя на сигнала (оператора).
Според Димитров тук е ролята на държавата и на Министерството на културата, което трябва да структурира плюсовете, минусите, дефицитите и възможностите, като постигне баланс на интересите на всички участници в културния и творчески сектор.
Така че от АРТС са съвсем наясно какво трябва да се случи и финансовият министър Асен Василев може да е спокоен, че, ако увеличи парите за култура, те няма да отидат нахалост.
