Няколко съвета за бъдещи писатели от Ърнест Хемингуей

Носител е на Нобеловата награда за литература през 1954 г. и на награда „Пулицър“ през 1953 г. за повестта си „Старецът и морето“. Мнозина са се опитвали да копират стила му, други са му писали с молба за съвет. Ето цитати от някои негови писма.

„В „Старецът и морето” няма символика. Морето е море. Старецът е стар човек. Момчето е момче. Акулите са акули. Символиката, която ми приписват, е чиста глупост. Между редовете може да прочетете само това, което вие вече знаете от личния си опит. Писателят трябва да знае много повече.“

„Когато за пръв път видях живописни платна, реших, че ще се уча от тях. Художниците, както знаете, са много по-добри от писателите. Но какво можем да направим по въпроса? Трябва да приемем реалността.

Пишете и не мислете за това какво ще кажат. Нито дали сте създали шедьовър. При мен на 91 страници една е шедьовър. Това, което не става, отива в кофата за боклук.“

„Това, което унищожава писателя, е неспособността му да слуша. Умението да виждаме и слушаме – това е източникът на нашето знание. За съжаление, все по-често писателите виждат добре, но са спрели да слушат.“

„Веднъж в Мадрид написах пиеса. Мислех, че се е получила прилично, но не беше. По онова време четях някаква странна книга от някакъв англичанин, написана на необичайно лош език, който в същото време звучеше много ефектно. Аз, като жалък хамелеон, започнах да му подражавам. Ето това се случва, когато четете романи преди закуска. Обикновено сутрин, преди да започна работа, се опитвам да не чета нищо, за да не попадам под влиянието на някого и да не имитирам никого.“

„Във всичките си разкази се опитвам да предам реалния живот – не просто описвам или критикувам случки от живота, но ги пренасям на хартия. Така че, след като прочетете разказа ми, наистина да сте преживели всичко описано в него.“

„Когато ме питат как оценявате някой кон, полк или добър писател, на първо време се опитвам да видя недостатъците им. Факт е, че са добри – иначе защо изобщо ще им се обръща внимание.“

„Скъпи Скот (става дума за Франсис Скот Фицджералд), „Нежна е нощта“ ме остави със смесени чувства. Започва с чудесно описание на Сара и Джералд … Но след това започвате да си измисляте историята, да превръщате тези хора в други. Това не бива да се прави. Ако вземете хора от реалния живот и пишете за тях, не може да им дадете други родители и да ги принудите да правят неща, които са необичайни за тях. Измислицата е нещо удивително и прекрасно, но не може да измислите нещо, което реално не може да се случи. Скот, добрите писатели винаги се връщат. Винаги. И сега сте два пъти по-добър, отколкото, когато си мислехте, че сте велик писател. Знаете ли, никога не съм мислил, че „Великият Гетсби“ е шедьовър. Сега може да пишете два пъти по-добре.“

„През лятото е трудно да се пише. Тогава го няма онова усещане за наближаващата смърт, така, както е през есента. Тогава настъпва времето да хванем писалката.“

„Времето в книгите ми е такова, каквото е, когато пиша. Не искам да налагам на читателя убийствената жега, която преживях това лято, затова работих в стая с климатик, но това е също толкова неестествено, колкото да се опитвате да пишете в пилотска кабина. Смятате, че пишете, а всъщност всичко е фалшиво – сякаш работите в оранжерия.“

„Трябва да забравите за всичко. Не може постоянно да се връщате назад към миналото или да „гъделичкате емоциите си“, опитвайки се да видите нещата, такива, каквито са били, там някога.“

„Не трябва да отстъпвате-  дори когато ви е гадно и историята не върви добре. Единственото, което ви остава, когато се заемете с един роман, е да го доведете до края му. Независимо какво ще ви коства това.“

„И моля ви, грижете се добре за здравето си и пишете книги. Достатъчно е да започнете – и дума по дума, всичко ще се получи … Добрите писатели знаят много и са достатъчно дисциплинирани да пишат по такъв начин, че измислиците им да изглеждат по-достоверни от истината.“