Не страдайте за изгубените ценности – все някога ще се намерят

На този ден – 18 юли – преди 100 години е роден известният американски психолог Аарон Бек. Той смята, че основна причина за невротичността и затруднената адаптация към заобикалящата ни среда са прекалено крайните ни модели на мислене. За да се справим с този проблем, като за начало е добре да приемем, че загубите са нещо временно – като изчезнали произведения на изкуството, които все някога се намират.

 

Наскоро най-неочаквано скици на Ван Гог бяха намерени сред страниците на книга, посветена на френското селячество. Картина на Рембранд, която се смяташе за унищожена, бе открита под разрушена стена на къща. Тези щастливи „открития“ ни припомнят и други подобни находки, които връщат надеждата, че ценните неща винаги се намират. Въпросът е внимателно да ги търсим. Ето няколко странни места, където са били намирани ценни произведения на изкуството.

В кадър на филма „Стюарт Литъл“

„Спящата дама с черната ваза“, Робърт Берени.

Картината на унгарския авангарден художник Робърт Берени (1888 – 1953) „Спящата дама с черната ваза“ е видяна за последно на изложба в Будапеща през 1928 година. Там тя е снимана, благодарение на което изкуствоведите знаят за нейното съществуване. Един от тях – Гергели Барки от унгарската Национална галерия получава неочакван коледен подарък. Докато гледа с дъщеря си холивудския детски филм за говорещата мишка „Стюарт Литъл“, изведнъж вижда в един от кадрите изгубената картина. Тя е поставена над камината в къщата, където живее Стюарт Литъл. Веднага след прожекцията Барки се свърза със сценографите и разбира, че картината е част от реквизита на филма, купена от калифорнийски антиквар за 500 долара. Той, от своя страна, се снабдил с нея срещу 40 долара на благотворителна разпродажба.

 В мазето на психиатрична болница

Кадър от „Страстите на Жана д’Арк“.

Филмът на датския режисьор Карл Теодор Драйер „Страстите на Жана д’Арк“ е признат за шедьовър веднага след премиерата му в Копенхаген през 1928 година. Оттогава обаче оригиналната версия на филма не е показвана – правата се държат от френските продуценти на лентата, които по настояване на парижкия архиепископ по онова време не разпространяват филма. Оригиналът изгаря в студиото на режисьора. Съществува само цензурирана версия на „Страстите на Жана д’Арк“, която Драйер отказва да признае. И така до 1981 г., когато в мазето на норвежка психиатрична болница откриват няколко филмови ролки. Те са изпратени до Норвежкия филмов институт за идентификация. Четири години по-късно те са изпратени във Франция, където са възстановени. Една от тези ролки е именно „Страстите на Жана д’Арк“ – филм, който не след дълго застава начело на класациите за най-добри неми филми.

В гардероб за багаж

През 2013 г. е открит ръкописът на последния роман на американската писателка Пърл Бък – „Вечното чудо“. Пърл Бък е първата американка, която получава Нобеловата награда за литература през 1938 г. за романа си „Земята“, който шест години по-рано е отличен с „Пулицър“. „Земята“, както и много други романи на Бък, са посветени на Китай, където писателката е родена през 1892 г. в семейство на американски мисионери. През 1973 г., малко преди смъртта си, тя пише романа „Вечното чудо“, в който разказва за изграждането си като писател и за пътуванията си по света. Ръкописът обаче най-неочаквано изчезва от дома ѝ. Четиридесет години по-късно някакъв човек, настояващ да запази анонимност, съобщава, че е намерил романа в гардероб за багаж в Тексас. Той го предлага на сина на Бък срещу немалка сума. През същата 2013 г. „Вечното чудо“ излиза на пазара, а заедно с него са преиздадени и други романи на Пърл Бък.

 В буркан с ориз

Кадър от „Страница на лудостта“.

„Страница на лудостта“ е филм на японския режисьор Тейносуке Кинугаса (1896-1982). В него се разказва за моряк, „преквалифицирал се“ в пазач в психиатрична болница, където се грижи за полудялата си съпруга. Лентата се появява през 1926 г. и е определяна за първия шедьовър на японското авангардно кино. През 1950 г., по време на пожар във филмовото студио на Кинугаса, всички копия на филма изгарят. През следващите 20 години за „Страница на лудостта“ се разказват само легенди. Кинугаса получава редица награди, включително и на фестивала в Кан, а сценаристът му – Ясунари Кавабата става първият японски писател, носител на Нобеловата награда за литература. Всичко това още повече засилва интереса към „Страницата на лудостта“. За щастие на киноманите съвсем случайно през 1971 г. Кинугаса намира единственото оцеляло копие от филма – в буркан за ориз. Това става, докато подрежда плевнята си близо до старата си къща. Малко по-късно филмът е показан на различни форуми и е включен в листата на 100-те най-добри филми на ужасите в историята на киното.

В междуградски автобус

„Хористите“, Едгар Дега.

Едгар Дега рисува „Хористи“, изобразяваща сцена от операта „Дон Жуан“, през 1877 година. За критиците по онова време тя е „малък шедьовър“. В средата на 80-те години на ХХ век тя става част от колекцията на Музея д’Орсе в Париж. През 2009 г. работата е изложена в музея „Кантини“ в Марсилия, откъдето я открадват. Полицията не разкрива кражбата и повече от осем години „Хористите“ се издирват. През зимата на 2018 г. френски полицаи случайно попадат на картината – това става, докато претърсват междуградски автобус близо до Париж по сигнал, че в него се превозват наркотици. Всички пътници са крайно изненадани от откритите „Хористи“ и след като автентичността на картината е потвърдена, тя отново се озовава в Музея д’Орсе.