Ирландия – страната на четирилистната детелина, леприконите, вкусната бира и… на призраците. Местният фолклор е толкова богат на всякакви разкази за прокълнати от дявола места, свърталища на неспокойни призраци и силна негативна енергия, че мнозина смелчаци и ловци на духове се втурват натам, за да разкрият истината. Но от кои местности е най-добре да стоите настрана?
Замъкът Лийп, графство Офали
Говори се, че каменните стени на замъка са видели немалко хладнокръвни убийства и жестоки предателства, от които могат да ви настръхнат косите. Всичко започва с клана О‘Карол, който живеел в сградата между XV-XVI век. Представителите му били толкова алчни за власт и сила, че не проявявали никаква милост към своите врагове, затворници, приятели и даже роднини. Една от историите разказва, че след като главният вожд на клана починал през 1530-а, синовете му започнали да се бият помежду си, за да наследят мястото му. Единият от тях, свещник, бил убит по особено жесток начин, докато се молил в параклиса на замъка. Оттогава мястото се нарича „Кървавият параклис“.
Но зловещите разкази не свършват до тук – замъкът е обитаван от множество други призраци, един от които е прочутата Червена дама, която обикаля коридорите с кинжал в ръка. Местните жители разказват, че много пъти са чували женски писъци, а нощно време Кървавият параклис изведнъж светвал, въпреки че имотът е напълно изоставен. Впрочем фантомите се срещат най-често в параклиса или в ублиетите на замъка, където немалко хора са намирили смъртта си, забравени от света. Нищо чудно, че помещенията на замъка са винаги ужасно студени и потискащи.
Ако си мислете, че най-страшното свършва дотук – грешите. Някои свидетели са разказвали, че в замъка може да се срещне и древно зло, приличащо на животно и смърдящо на разлагаща се плът, което наричат „Елементалът“ или „То“.
Замъкът Балигали, графство Антрим
Сградата е построена от шотландеца Джеймс Шоу през 1625 година и в наше време е действащ хотел. Говори се, че в него има повече призраци, отколкото гости.
Много пъти очевидци разказват как някой чукал на вратите на стаите им, без да има човек, или че са чували детски стъпки и смях по коридорите. Освен това духовете оставят студена и зловеща атмосфера във всяко помещение, през което минават; има и случаи, когато спящите гости на хотела са били докосвани от тях.
Най-известният призрак е този на лейди Изобел Шоу, съпругата на Джеймс Шоу. След бурна кавга между двамата, той я заключил в стаята ѝ и я оставил да умре от глад, но не от това починала горката жена. Тя мистериозно паднала от прозореца на стаята си и оттогава призракът ѝ броди из хотела. Впрочем стаята ѝ, за която се смята, че привлича всички бродещи души, доскоро можела да бъде наемана за нощувка.
Огримското бойно поле, графство Голуей
През 1691 г. там се състояла една от най-жестоките битки в историята на Ирландия, където 40 хил. мъже трябвало да се сражават за протестанта Уилям Орански или католика Джеймс Втори. Причината за конфликта била кой от двамата ще управлява Британия и Ирландия.
Въпреки че по всичко изглеждало, че якобитите, последователите на Джеймс II, ще спечелят тази решаваща битка, едно гюле обезглавило по особено брутален начин командира им генерал Шарл Шалмо дьо Сен-Ру. Впоследствие армията му се разбягала, докато 7000 мъже намерили своя край. Говори се, че след битката земята била дълго време напоявана с кръвта на падналите войници, а непогребаните им тела се разлагали в продължение на цяла година. Затова доста често минувачи споделят, че са виждали в далечината призраците на злочестите солдати и командира им, които изглеждали все още шокирани от внезапната загуба на битката.
Лофтъс Хоул, графство Уексфорд
През XVIII век в Лофтъс Хоул живеело семейство Тотнъм. Една бурна нощ мистериозен непознат потърсил подслон и семейството го поканило да остане при тях. Малката им дъщеричка, която се казвала Ан, се сближила много с госта.
Една вечер, докато всички играели на карти, Ан без да иска изпуснала една от картите под масата и се навела да я вземе. И тогава видяла, че техният гост имал копита, вместо крака – Ан веднага го разпознала като дявола. След като бил разкрит, той веднага избягал през тавана на стаята, оставяйки обгорена дупка, която и до ден днешен не може да бъде поправена.
След случката Ан полудяла, а семейството ѝ било принудено да я заключи в стаята ѝ, за да не ги излага пред хората. Ан отказала да се храни и само седяла свита на кълбо, чакайки отново да види мистериозния мъж. Най-накрая починала през 1775-а и оттогава се говори, че духът ѝ обитава имението. Множество свидетели разказват, че дяволът се е връщал поне още няколко пъти в къщата, а наоколо бродели призрачни коне и фигури. Според местния фолклор мястото е обитавано от духове още от Средновековието. Впрочем, през 2014-а, група туристи си правили снимки, и на една от тях се виждал зловещ силует на момиченце, за който се вярва, че е на самата Ан Тотнъм.
