Някои от най-големите аукционни къщи в света, с централи в Лондон, обявиха, че няма да продават произведения на руски художници, като част от санкциите, наложени на Русия.
Традиционно Christie’s, Sotheby’s и Bonhams организират „Седмица на руското изкуство“ през юни и ноември, но сега и трите къщи обявиха, че ще отменят първата серия от разпродажби, на която често пъти купувачи са били богати руснаци.
От Christie’s посочиха, че с отмяната на „Седмицата на руското изкуство“ взимат отговорно решение като реакция на нахлуването на Русия в Украйна.
Анализатори отчитат, че броят на купувачите на руски произведения на изкуството се е свил след рецесията през 2008 г., така че отменените продажби няма да засегнат кой знае колко сериозно международния арт пазар.
„Руското изкуство представляваше по-малко от 1% от оборота от продажби през 2021 г. в аукционните къщи Sotheby’s и Christie’s в Лондон“ – обясни Себастиан Дюти, главен изпълнителен директор на Art Market Research.
От аукционната къща Phillips уточниха, че макар и да не продават картини или скулптури на руски творци, те ще са по-бдителни и ще реагират в синхрон със санкциите, наложени на Русия.
Междувременно стана ясно, че руският банков магнат Пьотр Авен се е оттеглил в качеството си на попечител от Кралската академия в Лондон, след като културните институции в Обединеното кралство са били подложени на засилен натиск да прекъснат връзките си с руски граждани, предвид военните действия на Путин в Украйна.
От Кралската академия потвърдиха новината, като уточниха, че са върнали на Авен дарението му за изложбата „Франсис Бейкън: Човекът и звярът“, която е отворена за посетители до 17 април.
Кураторите от Кралската академия отказаха да коментират сумата и условията по дарението на Авен, уточнявайки, че това се прави във връзка с по-чувствителната търговска страна на изложбата.
Авен е известен като страстен колекционер на произведения на изкуството и нерядко е давал под наем артефакти от своите колекции на различни музеи – включително на Музея за модерно изкуство в Ню Йорк и на „Тейт Модърн“ в Лондон.
Той обаче бе сочен за един от най-близките олигарси на Владимир Путин и заради това името му бе включено в списъка от руски граждани, обект на санкции от страна на Европейския съюз, публикуван в края на февруари.
Авен е ключов акционер в Alfa Group, една от най-големите частни инвестиционни групи в Русия и е собственик на Alfa Bank.
Живеещият в Лондон бизнес партньор на Авен – Михаил Фридман, също не бе пощаден от санкциите.
Три седмици след налагането на санкциите руският олигарх Фридман се оплака в интервю за Bloomberg, че се чувства ужасно и няма ни най-малка представа как ще продължи да живее.
Фридман, чието състояние се изчислява в размер на 10.1 милиарда долара бе санкциониран и от Европейския съюз – на 28 февруари, и от Обединеното кралство – на 15 март.
Така, от началото на руската инвазия в Украйна, неговото богатство се е свило с 4 милиарда долара.
Освен това съоснователят на лондонската инвестиционна фирма LetterOne и бивш член на борда на руската банкова компания Alfa Bank признава, че заради санкциите вече не може да ползва и последната му останала банкова карта.
Сега, за да може да получи разрешената му сума от 2500 паунда или 3300 долара на месец, Фридман трябва да кандидатства пред британското правителство. Едва след като лондонските власти му разрешат, той може да харчи собствените си пари.
„Моите проблеми са нищо в сравнение с това, което преживяват украинците, хванати в капана на конфликта“ – подчертава Фридман и добавя:
„Но винаги съм смятал, че лично аз имам добри отношения със Запада заради пътуванията ми до Вашингтон и стипендиантската програма на Alfa Bank, която бе създадена за американски, британски и германски граждани през 2004 година.
Искрено вярвах, че с Пьотр Авен сме достатъчно добри приятели на Запада и че няма да бъдем наказани“ – не скри Фридман разочарованието си в интервю за Bloomberg.
