Международният съвет на музеите (ICOM) публикува изявление, подписано от над 90 директори на музеи, осъждащо действията на активистите срещу климатичните протести, които извършват посегателства срещу произведения на изкуството.
Сред високопоставените фигури, подписали писмото, са директорът на „Лувъра“ Лорънс де Карс, Мигел Фаломир от „Прадо“, Хартвиг Фишер от Британския музей, Ричард Армстронг – директор на „Гугенхайм“, Мартин Госелинк от „Маурицхейс“ и Макс Холейн от „Музей на изкуството „Метрополитън“.
В изявлението си групата директори заявяват, че протестиращите „сериозно подценяват крехкостта“ на произведенията и подчертават, че изкуството е „незаменимо“.
Поводът за изявлението им е свързано с активисти, свързани с базираната в Обединеното кралство група Just Stop Oil, които станаха известни с акцията си, при която залепиха ръцете си за рамките на шедьоври, в опит да стимулират действията за справяне с изменението на климата.
Подобни активистки групи предприеха подобни действия в Германия, Австралия, Испания и Италия. Техните акции включваха заливане с течности на произведения на Клод Моне и Винсент ван Гог.
Подписалите писмото на ICOM посочват, че общността на музейните специалисти е била „дълбоко разтърсена“ от това, което директорите им смятат за „рисково застрашаване“ на произведенията. В писмото директорите защитават позицията си срещу опитите на активистите да повредят произведения, наричайки музеите места за „социално общуване“.
Отговорът на ICOM на протестите идва в момент, когато повече от 90 държавни служители от почти 200 страни се срещнаха в Египет за COP27 – Конференцията на ООН за изменението на климата през 2022 г., за да разгледат въпроси, свързани с глобалното затопляне. Изявлението на ICOM обаче не засяга въпроси, свързани с последните правителствени политики относно изменението на климата.
Междувременно двама активисти в областта на климата надраскаха със синьо мастило поредица от ситопечати на Анди Уорхол в Националната галерия на Австралия в Канбера, за да обърнат внимание на субсидиите за изкопаеми горива в страната.
Изображения и видеоклипове от протеста, публикувани в социалните медии, показват как двамата активисти се опитват да залепят ръцете си за известната серия от ситопечати, озаглавена Campbell’s Soup I, която е в рамка и под стъкло.
В прессъобщение от Stop Fossil Fuels Subsidies(Спрете субсидирането на изкопаеми горива), което е част от A22 Network, коалиция от организации за гражданска съпротива, се посочва, че протестът е с цел прекратяване на финансовата подкрепа на австралийското правителство за индустрии като природен газ и въглища. Австралия е най-големият износител на въглища в света и 71% от нейната електроенергия през 2021 г. идва от изкопаеми горива.
Една от активистките на протеста в Канбера беше идентифицирана в прессъобщение като майка на три деца на име Бони Касен. Тя сподели, че Анди Уорхол изобразява полудялото консуматорство в своята емблематична поредица от ситопечати.
„На семействата се налага да избират между лекарства и храна за децата си, докато добивните компании правят рекордни печалби. И въпреки това нашето правителство дава по 22 000 долара на минута субсидии за индустрията с изкопаеми горива“, заявява тя, докато нанася лепило върху дланта си.
Други активисти хвърляха течности или залепваха ръцете си върху стъклото или рамките на емблематични творби като „Момиче с перлена обица“ на Йоханес Вермеер, „Слънчогледи“ на Ван Гог, „Мюле“ на Клод Моне и картините на Франсиско Гоя „Облечената Мая“ и „Голата Мая“.
По-късно активистите обясниха, че намерението им не е да повредят картините и скулптурите, а само да подчертаят липсата на действия на правителствата срещу причините за влошаване на климата. Тези протести започнаха в края на юни, като повечето действия бяха извършени от британската група на климатични активисти Just Stop Oil.
По-рано този месец от Асоциацията на директорите на музеи на изкуствата, влиятелно обединение, включвако много от най-важните художествени институции в САЩ и Канада, публикува изявление, в което се обяви против този тип протести на климатичните активисти в Европа.
„Винаги сме твърдели, че атаките срещу произведения на изкуството не могат да бъдат оправдани, независимо дали мотивите са политически, религиозни или културни“, се казва в изявлението на AAMD.
„Изкуството надскача времевите и географски граници, за да подчертае силата на твореца и това е за нас споделена човечност.“
Изявлението продължава: „Да атакуваш изкуството, независимо от целта, подкопава общите ни връзки. Такива протести са погрешно насочени и целите им не оправдават средствата.“
