В последния брой на списание „Banker Special“ акцент е интервюто с Н. Пр. Йелена Филипович – Стоянов, посланик на Черна гора у нас.
В разговора си със Силвия Джагарова и Калоян Атанасов тя обръща внимание, че родината й може да се похвали с невероятна природа и богата култура. Публикуваме го без съкращения.
Ваше превъзходителство, бихте ли ни разказали повече за предишната си кариера, къде се сблъскахте с най-много трудности и къде – с най-вълнуващите предизвикателства?
– Имам магистърска степен по международни отношения от Peoples’ Friendship University of Russia и съм първият чуждестранен студент, получил медал за “Студент на випуска”, “Магистър на випуска”, и Специална награда за изключителен принос в науката с магистърската си теза в Руския държавен университет.
Започнах кариерата си в държавните структури на Черна гора през 2010-а. Като дипломат в МвНР съм работила по европейска интеграция в екипа за преговори за присъединяване на Черна Гора към Европейския съюз. Била съм експерт в няколко работни групи, както и част от преговорната структура по най-важните глави – правосъдие, върховенство на закона, борба с корупция и организирана престъпност.
Основната причина да приема мандата в Република България през 2018-а бе, че именно тогава страната ви пое председателство на Съвета на ЕС. Това беше невероятен професионален опит. Държавната ви администрация се справи успешно и успя да върне на дневен ред темата за разширяването на ЕС и интеграцията на държавите от Западните Балкани. Това беше от изключително значение за региона и даде нов стимул и нови хоризонти на моята страна. От 2018 г. заемах длъжността заместник-ръководител на мисията, а от 2021 г. заех поста управляващ Посолството на Черна Гора в България.
Близки ли са българите и черногорците като манталитет и мироглед?
– Изключително сме близки като манталитет, възпитание и мироглед, но след 6 години работа в България разбрах, че нашите два народа не се познават достатъчно.
Това ме натъжава, особено ако проследим уникалните исторически и монархически връзки на черногорци и българи още от XII век. Ще припомня, че Черна гора поздравява България за обявяването на Независимостта ѝ още на 23.09.1908 г., а близо 100 години по-късно България бе сред първите, признала възобновяването на независимостта на Черна гора след проведения референдум през 2006-а.
Как се развиват нашите икономически, политически и културни отношения?
– Политическите отношения между Черна гора и България са традиционно приятелски, основани на принципите на откритост, непрекъснато сътрудничество и взаимна подкрепа на регионално и международно ниво. Двете страни споделят външнополитическите си приоритети, успешно си сътрудничат в структурите на НАТО, и освен това България оказва непрекъсната подкрепа на страната ни в контекста на европейската интеграция на политическо и на експертно ниво. Поддържаме активен политически диалог и само за последните шест години реализирахме над 30 посещения на различно равнище.
Все още икономическите ни отношения не са достатъчно развити, а има огромен потенциал за развитие. Досега са реализирани 4 срещи на Съвместната комисия за икономическо сътрудничество с основни теми развитието на търговско-икономическото ни сътрудничество, сътрудничеството в областта на енергетика, туризъм, селско стопанство, телекомуникации, малки и средни предприятия, екология и други. Търсим и възможност за директни авиополети между двете държави, които се надявам да реализираме в бъдеще.
В кои области на обмен сте доволни от постигнатите резултати и къде нещата се нуждаят от подобрение?
– Много съм доволна от развитието на нашите културни отношения през целия ми мандат в България. Посолството ни организира няколко големи изложби, за да покаже на широката публика близките и многовековни отношения между двете страни. Бих обърнала особено внимание на изложбата «Черногорското печатане на кирилица» на която бяха представени оригинали от първите печатни книги на кирилица, напечатани в Черна гора още през XV век. Тази изложба беше открита от министрите на култура на Черна Гора и България.
На изложбата „Богатство от цветове и традиции“ в София бяха представени и традиционните народни носии на Черна гора. Още една забележителна изложба – „Черна гора и България 1878-1918“ се проведе в София, в рамките на събитието беше представено фототипно издание на „Празничен миней от 1538 година“. Беше тържествено открит и Черногорския кът в Националната библиотека Св. Св Кирил и Методий. Изложбата “Съвременно черногорско изкуство” бе представена в галерия “Мисия” при МВнР на България и открита от Председателя на черногорски парламент и Министъра на външните работи на България.
Постижение с което се особено гордея, е реализацията на събитието „Велики черногорци с принос за развитието на България“. Особена символика е, че то се проведе в навечерието на 22 септември – Деня на Независимостта на България, във Военна академия „Г. С. Раковски“.
Специален гост беше г-жа Илияна Йотова – вицепрезидент на Република България, а сред присъстващите бяха министри и посланици на държави – членки на НАТО и Европейския съюз, генерали, офицери и сержанти, представители на военно-патриотични организации, студенти, представители на черногорската общност в България, както и гости от Черна гора.
Поставихме акцент върху историческите препратки и настоящите връзки, изграждащи мост към бъдещото развитие на двустранните отношения между двете държави. Бяха представени документалния филм “Renewal of the Montenegrin Kingdom 1910”, както и видео лекция на проф. Драган Петрович на тема: „Велики черногорци с принос за развитието на България“. Бе открита и документална изложба, посветена на „Консулските представителства на Черна гора 1880-1914 година“.
В приветствието си вицепрезидентът г-жа Илияна Йотова изрази задоволството си от провеждането от подобни събития, подчертавайки, че България ще продължава да подкрепя Черна гора в преговорния ѝ процес за членство в ЕС. Тя изрази увереност, че две страни с толкова богата обща история, ще имат и общо бъдеще. Генерал-майор Дочев ми връчи плакет-реплика на сабята на Георги Раковски, за приноса ми за развитието на отношенията между двете институции.
Кои са двустранните проекти, по които работите в момента?
– Има един проект, който е от изключително значение лично за мен, защото е свързан с работата ми с български младежи. Това е менторската програма „Младежите на България и Черна гора – мост за нови възможности“, която посолството провежда съвместно с Асоциация “Докосни дъгата” и Сдружение “Младежки гвардейски отряди“. Три месеца обикалях областните градове на България и се срещах с български младежи, на които разказвах за отношенията между Черна гора и България. Младежите получаваха конкретни задания, след което 50-те най-добри и най-активни бяха избрани да посетят Черна Гора, където ще ги приеме заместник министър-председателят на страната, министри и народни представители.
Младежите ще посетят Черна гора с цел обмен на културни практики и традиции, ще имат възможност да видят културните забележителности на моята прекрасна страна. След завръщането си в България те ще представят впечатленията от посещението пред своите връстници на специални срещи в училищата. Тази инициатива е отличен пример за международно сътрудничество между младите хора.
Въпреки че сме добри съседи на Балканите, какво не знаят българите за Черна гора? Как бихте представили страната си като туристическа дестинация?
– Думите на Лорд Байрон най-добре описват красотите на Черна Гора: „При раждането на нашата планета най-красивата среща на сушата и морето със сигурност се е състояла на черногорския бряг!“. Невероятната ни природа, която усърдно опазваме, е отбелязана и в нашата Конституция, която гласи, че „Черна Гора е екологична държава“, първата в света.
Моята страна може да се похвали с богата култура, исторически сгради и кулинария. В сравнително малък географски район се намира най-дългият плаж на Адриатическо море – Голям плаж, Улцин, едно от най-посещаваните християнски светилища в света – манастир Острог, най-високият мавзолей в света – Ньегошев, Ловчен, като и най-южният фиорд – Бококоторски. Най-високата железопътна линия-мост в Европа е на север – Мостът на Малката река, а на юг живее едно от най-старите маслинови дървета – Стара маслина, на 2000 години. Каньонът на река Тара е най-дълбокият каньон в Европа и втори в света след Колорадо.
Българите най-често посещават Будва и Котор, който притежава най-добре запазената средновековна градска среда, защитена от ЮНЕСКО заради богатата си и ценна архитектура. Но тези градове предлагат и много интересни фестивали, карнавали и маскаради.
Ако сте в Черна Гора в края на август, не пропускайте да посетите традиционния фестивал със статут на нематериално културно наследство – „Бокельска нощ“. По време на фестивала в Которския залив се провежда парад на специално украсени лодки, което е невероятна гледка. Местните украсяват своите плавателни съдове много креативно, а в края на събитието специално жури избира най-красивата лодка, която печели фестивалната награда.
В целия Котор се провежда бал с маски, всички граждани и посетители са облечени в костюми, а в края на вечерта има церемония по награждаване на най-добрия маскараден костюм. Музиката на живо и фойерверките допринасят този празник да остане в спомените ви.
Горещо препоръчвам Пераст – стар град-музей, където всяка алея, къща, стъпало, камък има своя собствена приказна история и барокова архитектура – по-голямата част от него е създадена между XVII век и XVIII век. Посетете църквата Свети Никола от 1616 г., която е в самия център на града до крайбрежната алея, и се извисява със своята 55-метрова камбанария. Може да се изкачите на камбанарията и да направите перфектни снимки на Пераст. Разкошният дворец на Буйович от далечната 1694 г., днес е музей на град Пераст, свидетелстващ за богатството и славата на този малък град.
Двете перли на Пераст са остров Госпа от Шкърпела и естественият остров Свети Джордже, чиято история и произход ще ви разкажат местните жители, които превозват с лодките си посетителите. Град Улцин, чийто Стар град е историческа забележителност, пази най-старите останки от крепостни стени, датиращи от илирийския период. Градът е пълен с културно-исторически паметници от миналото.
Ако сте в старата част на Улцин, посетете Палата и дворците, които сега се използват като заведения за хранене, а някога са били резиденция на венецианския управител на Улцин. Разходете се до кулата Балшич, също и до известния „Площад на робите“, който се намира пред църквата-джамия.
Веднъж стигнали до Улцин, задължително трябва да посетите най-красивия плаж в Черна гора на Ада Бояна – остров около 600 хектара, намиращ на устието на река Бояна в Адриатическо море. Островът е с триъгълна форма и “се мие” от вълните на Адриатическо море от едната страна, и от водите на река Бояна от другите две. Това е една от най-популярните туристически атракции на Черна гора.Черна Гора не е привлекателна само с крайбрежието си, централната и северната част на страната също са много красиви.
В Черна Гора има 5 национални парка: „Ловчен“, „Скадарското езеро“, „Дурмитор“, „Биоградска гора“, „Проклетие“ като всеки от тях предлага изключителна природа. Аз препоръчвам моя любим Национален парк „Биоградска гора“, който обхваща централната част на планината Беласица и се простира между реките Тара и Лим с площ от 5 400 хектара.
Това е изключително важен климатичен, хидрогеоложки и екологичен център на Черна Гора и Балканите. Там се намира и една от трите запазени тропически гори в Европа с дървета на възраст до четири века, високи над 45 метра, с размерите на ледникови езера, включително Биоградско. Има аргументирани твърдения, че в района на Националния парк присъства растителността на цялото северно полукълбо на Земята.
Бихте ли ни разказали повече за вашето семейство?
– Моят съпруг е българският актьор и продуцент Веселин Стоянов – Лино. Той се занимава професионално с изкуство и промотиране на българската култура. Един от последните му проекти «Образцово кабаре» цели да възроди и популяризира българското кабаретно изкуство и точно за него бе номиниран за награда тази година.
Какво искате да постигнете до края на мандата си в София?
– Мандатът ми в София приключва и въпреки че съм свършила много работа има няколко неща във финална фаза, които не са реализирани по обективни причини, но съм убедена че ще бъдат приключени от моите колеги. Надявам се съвсем скоро да имаме директен полет от България до Черна гора, както и да бъде реализирана една великолепна инициатива – двете страни да обменят паметници на знаменити исторически личности.
