В Netflix от месец може да гледате криминалната комедия на Джек Спринг „Милионер за 3 дни”.
Особеното в този филм, в чийто център е историята за грабеж, откриваме сливането на традициите на британската социална драма с разказ за сложните съдби на обикновени работници от пристанищен град на Северно море.
Оттук и загадката – кого наричат „милионер за три дни“?
Навремето, в пристанищните градове, в които животът бил изцяло свързан с морето, така наричали моряците от риболовните траулери.
След като изкарвали тежки вахти и неведнъж сериозно рискували живота си, те получавали пликове със заплатите си и слизали на брега със самочувствието на крале. Да се върнеш на кораба с пари в джоба, било лоша поличба, така че задачата на всеки уважаващ себе си рибар била за три дни да изпие заплатата без остатък, а ако му провърви, да изпита и други удоволствия, получавайки за награда някоя екзотична венерическа болест.
За тези неща, гледайки в камерата, в съпровод на енергичния „гайричиевски” монтаж, разказва Кърли Дийн (Джеймс Бъроуз). Той е потомствен рибар на траулер, цял живот работил на риболовни кораби, както преди това са правили баща му и дядо му.
Той ни потапя в необходимия контекст: някога историческото пристанище „Гримсби“ в Линкълншир било най-голямото и процъфтяващото в света, но след конфронтацията между Великобритания и Исландия през 70-те години по повод правата за риболов, то изгубило значението си. И днес е само сянка на предишното величие.
Промишлените флотилии значително намалели, а екипажите им и другите работници в рибната индустрия, макар и да се стараят да поддържат традициите, разбират, че времето им стремително отминава. Впрочем Кърли се надява, че славните дни ще се върнат, и възлага надеждите си на главния шеф на целия местен бизнес мистър Бар (Колм Мийни).
Кърли също така представя приятелите си: смотаняка Бъджи (Сам Глен), получил работа на траулера само защото майка му (Катрин Адамс) спи с мистър Бар, и нервака Кодж (Майкъл Глен), отдавна уволнен заради зависимостта му от амфетамини, но останал член на рибарското братство.
В историята са замесени и техните настоящи и бъдещи сърдечни приятелки, колеги, майки, татковци и разни други роднини. Всички те притежават непретенциозното обаяние на наемния работник – известен през 70-е години като пролетарий. Всички, дори наркоманът Кодж, са добри хора, солта на земята, и всички заслужават зрителските симпатии и съчувствие във всекидневната им борба за оцеляване в бездушната капиталистическа система.
Уви, нито Кърли, нито приятелите му още знаят, че мистър Бар си е продал душата на дявола, по-точно на корпорацията, която иска да извърши безпощадно благоустройство на територията и да изпонастрои там елитни жилища, вериги кафенета и вегански ресторанти. Това предвещава за героите окончателно рухване на техния обичаен свят, а също вероятност да останат без работа и без средства за съществуване. Преминавайки с висока скорост през всички полагащи се стадии на мъката, започвайки с отрицанието и спирайки се само миг преди приемането, Кърли решава, че няма да се предаде просто така.
Затова приема безумния план, който му предлага помощникът на мистър Бар – Чарли Греъм (Джонас Армстронг), който от доста време е сменил суровата рибарска романтика с киснене в офиса. Идеята се състои в това да откраднат от кабинета на боса £500 хиляди и с тези пари да открият собствен бизнес пò на север. Защо босът трябва да се примири със загубата им – никой не обяснява.
Въпреки очевадните препратки към стилистиката на Гай Ричи, по интонация „Милионер за три дни” напомня на такива британски комедии за обикновените работници, поставени едновременно в ситуация на криза на индустрията им и криза на идентичността им. Немалко филмови критици дават за пример филми като „Под звуците на медта” (в случая под „мед” се подразбират медни духови инструменти) (1996) и „Мъжки стриптийз” (1997).
В първата миньорите от подлежаща на закриване мина се уповават на победата на техния духов оркестър в регионалния конкурс, във втория – уволнените от стоманолеярния завод работници стават стриптийзьори, и това слага ново начало на живота им. Героите на Джек Спринг избират недотам законен начин да се справят с трудностите си, но, честно казано, грабежът, заемащ втората част на филма, не е нито най-главното, нито най-интересното събитие.
Вероятно за всеобщо удовлетворение сблъсъкът между труда (наемните работници) и капитала (корпорацията) завършва без победител. Но не си мислете, че с това цялата интрига около филма е разплетена. Не го подценявайте.
