Организирането на коледни базари и новогодишни концерти става след уреждането на авторските права за музиката.
Това напомнят от „Музикаутор“ – дружеството за колективно управление на авторските права на музиканти, текстописци и аранжори.
От „Музикаутор“ са наясно, че с наближаването на най-вълшебното време от годината в страната се предвиждат множество културно-музикални мероприятия, които да зарадват жителите и гостите на всяко населено място. Но при публичното използване на музика, независимо дали достъпът до събитията е безплатен или платен, е необходимо организаторите да лицензират музикалното съдържание в тях съгласно Закона за авторското право и сродните му права.
Изпълнителният директор на „Музикаутор“ Иван Димитров обръща внимание, че уреждането на авторските права за музиката е задължително условие за провеждането на концерти, било то, ако се организират на площада, или в хотелските комплекси и ресторанти.
Той изтъква, че тази законова разпоредба се отнася и за коледните базари, които обичайно са озвучени с музика.
„В последните години базарите се превърнаха в символ на коледния дух, а съществена част от него е атмосферата, която създава музиката“, подчертава Иван Димитров. И именно затова е редно да бъде възмезден трудът на авторите, чиято музика е съществена част от успеха на тези събития и носи добавена стойност на търговците“, коментира още изпълнителният директор на „Музикаутор“.
Съгласно Закона за авторското право и сродните му права отговорност за уреждането на авторските права за музиката носят също лицата, които стопанисват и отдават под наем локации за провеждане на концерти и други прояви с музика на живо.
Те следва да изискват от организаторите на събитията договори за предварително уредени авторски права и ако такива не им бъдат представени, те носят солидарна отговорност.
В обхвата на защитата по ЗАПСП попадат всички произведения от тяхното създаване до 70 години от кончината на техния автор.
Ето защо от „Музикаутор“ напомнят още, че под защита са множество обработки и произведения на фолклорна основа, които неправилно се възприемат като „народно творчество“. Иван Димитров обръща внимание, че такъв бил случаят с Дунавското хоро на Дико Илиев, въпреки че правата му не са погасени и се ползват с пълната закрила на закона.
