Коледни обичаи: Произходът на Яслата

Ето, че минаха и тъй очакваните Бъдни вечер и Коледа на 2022-а. Но докато всички се приготвяме за посрещането на новата 2023 г., ще ви разкажем за произхода на прословутата Ясла, която е толкова често срещан мотив при коледните украси.

 

Начало

За тези от нас, които сме запознати с Библията или с това, което сме научили от хорските приказки, филмите и различни книги, знаем, че Иисус Христос е бил роден в обор (конюшня, плевня) във Витлеем, тъй като Йосиф и Дева Мария не са могли да намерят никъде свободно място из града, за да пренощуват.

Тази информация е достигнала до нас благодарение на Свети Лука, чието Евангелие разказва, че фактически гореспоменатото място било пещера. В интерес на истината, за онези години било нещо напълно обичайно селяните да използват местните пещери за подслон за добитъка си.

Откъс от „Златната легенда“, съхранявана в Biblioteca Medicea Laurenziana във Флоренция, Италия.

През Средновековието италианският писател Яков Воражински (Якопо да Вараце) допълва в своя известен писмен труд „Златната легенда“ (Legenda aurea), че преди Светото семейство да пристигне в обора, на мястото вече е имало вол. Същият този вол после стоплял с тялото си новородения Младенец.

 

Появата на Яслата

Днешната фасада на прословутата римска базилика „Санта Мария Маджоре“.

Въпреки че чак през VI в. сл. Хр. Рождество Христово започва да се чества официално (за първи път в римската базилика „Санта Мария Маджоре“), сцената с Яслата не започва да се появява в християнските храмове чак до 1223 година.

Въздушна снимка на италианското село Гречо.

Това е благодарение на именития италиански католически светец Франциск от Асизи (1182-1226), който през XIII в. посещава Светите земи. Черпейки вдъхновение от предполагаемото място на раждането на Божия Син, Свети Франциск решава да му отдаде почит, като реконструира първата сцена с Яслата на Иисус Христос. Това се случва навръх Коледа 1223-а в италианското село Гречо, провинция Лацио.

Типична сцена на Рождество Христово в католически храм.

От този момент нататък множество черкви по света (най-вече от западните обреди) започват да бъдат украсявани с прословутата божествена случка: Синът Божий, Йосиф, Богородица, влъхвите, овчарите и волът.

 

Провенсалските сантони

Старовремски сантони.

През 1793-а – по време на Френската революция – френските църкви стават собственост на държавата. Нещо повече – хора като Максимилиан Робеспиер водят силна политика за дехристиянизацията на Франция и установяването на нова държава религия – Култът към Върховното същество.

Цяло селце от сантони.

Разбира се, това означавало, че сцената с Рождество Христово била забранена, ала това не спряло силно набожните хора да намерят друг начин, за да я конструират и да ѝ се възхищават.

Сантоните в наши дни.

В Марсилия започват да изобретяват малки фигурки от галета, наречени „сантони“ (на провенсалски диалект „малки светци“). Така лесно и скришом всеки дом е могъл да се сдобие със собствена сцена на Яслата. Тази 200-годишна традиция се е запазила и до ден-днешен, като модерните сантони се произвеждат от червена глина и могат да бъдат купени в почти всеки магазин с коледни украшения. Впрочем, на французите толкова много им хареса този марсилски обичай, че сцените стават все по-големи и големи, надхвърляйки границите на типичния обор, превръщайки се в малки градове или селца.

 

Яслата в България

Както вече казахме, макетите с раждането на Иисус Христос са най-вече разпространени при Католическата и Протестантските църкви. Въпреки това, през последните десетилетия, сцената с Яслата започва да набира все по-голяма популярност и в православните държави.

Така преди броени дни до църквата „Света Неделя“ в София бе издигнат уголемен макет, изобразяващ Рождество Христово, точно до Коледната елха на площада. Той е дело на работливи и даровити хора, бидейки финансиран и от българския патриарх Неофит. Не е тайна, че мнозина софиянци, както и гостите на града, се спираха да се полюбуват и да фотографират новата празнична декорация на столицата.