Ето, че минаха и тъй очакваните Бъдни вечер и Коледа на 2022-а. Но докато всички се приготвяме за посрещането на новата 2023 г., ще ви разкажем за произхода на прословутата Ясла, която е толкова често срещан мотив при коледните украси.
Начало
За тези от нас, които сме запознати с Библията или с това, което сме научили от хорските приказки, филмите и различни книги, знаем, че Иисус Христос е бил роден в обор (конюшня, плевня) във Витлеем, тъй като Йосиф и Дева Мария не са могли да намерят никъде свободно място из града, за да пренощуват.
Тази информация е достигнала до нас благодарение на Свети Лука, чието Евангелие разказва, че фактически гореспоменатото място било пещера. В интерес на истината, за онези години било нещо напълно обичайно селяните да използват местните пещери за подслон за добитъка си.
През Средновековието италианският писател Яков Воражински (Якопо да Вараце) допълва в своя известен писмен труд „Златната легенда“ (Legenda aurea), че преди Светото семейство да пристигне в обора, на мястото вече е имало вол. Същият този вол после стоплял с тялото си новородения Младенец.
Появата на Яслата
Въпреки че чак през VI в. сл. Хр. Рождество Христово започва да се чества официално (за първи път в римската базилика „Санта Мария Маджоре“), сцената с Яслата не започва да се появява в християнските храмове чак до 1223 година.
Това е благодарение на именития италиански католически светец Франциск от Асизи (1182-1226), който през XIII в. посещава Светите земи. Черпейки вдъхновение от предполагаемото място на раждането на Божия Син, Свети Франциск решава да му отдаде почит, като реконструира първата сцена с Яслата на Иисус Христос. Това се случва навръх Коледа 1223-а в италианското село Гречо, провинция Лацио.
От този момент нататък множество черкви по света (най-вече от западните обреди) започват да бъдат украсявани с прословутата божествена случка: Синът Божий, Йосиф, Богородица, влъхвите, овчарите и волът.
Провенсалските сантони
През 1793-а – по време на Френската революция – френските църкви стават собственост на държавата. Нещо повече – хора като Максимилиан Робеспиер водят силна политика за дехристиянизацията на Франция и установяването на нова държава религия – Култът към Върховното същество.
Разбира се, това означавало, че сцената с Рождество Христово била забранена, ала това не спряло силно набожните хора да намерят друг начин, за да я конструират и да ѝ се възхищават.
В Марсилия започват да изобретяват малки фигурки от галета, наречени „сантони“ (на провенсалски диалект „малки светци“). Така лесно и скришом всеки дом е могъл да се сдобие със собствена сцена на Яслата. Тази 200-годишна традиция се е запазила и до ден-днешен, като модерните сантони се произвеждат от червена глина и могат да бъдат купени в почти всеки магазин с коледни украшения. Впрочем, на французите толкова много им хареса този марсилски обичай, че сцените стават все по-големи и големи, надхвърляйки границите на типичния обор, превръщайки се в малки градове или селца.
Яслата в България
Както вече казахме, макетите с раждането на Иисус Христос са най-вече разпространени при Католическата и Протестантските църкви. Въпреки това, през последните десетилетия, сцената с Яслата започва да набира все по-голяма популярност и в православните държави.
Така преди броени дни до църквата „Света Неделя“ в София бе издигнат уголемен макет, изобразяващ Рождество Христово, точно до Коледната елха на площада. Той е дело на работливи и даровити хора, бидейки финансиран и от българския патриарх Неофит. Не е тайна, че мнозина софиянци, както и гостите на града, се спираха да се полюбуват и да фотографират новата празнична декорация на столицата.
