Преди дни – на 8 октомври, бе присъдена Нобеловата награда за мир. За нейни лауреати бяха определени двама журналисти – главният редактор на руския вестник „Новая газета“ Дмитрий Муратов и филипинската журналистка Мария Реса.
От Нобеловия комитет подчертават, че връчват наградата на Муратов за „усилията му в защита свободата на словото, която е предпоставка за демокрация и мир“. Муратов е третият руснак, носител на Нобеловата награда за мир – преди него нейни носители са Андрей Сахаров и Михаил Горбачов.
Мария Реса е главен редактор на Rappler – издание, в което осветява всички политики на президента на Филипините Родриго Дутерте, с които обслужва интересите на големите наркокартели в страната и по този начин косвено причинява смъртта на хиляди хора.
А ето кои други журналисти стават носители на Нобеловата награда за мир през годините.
През 1907 г. носител на Нобеловата награда за мир става италианският журналист, политик и пацифист Ернесто Теодоро Монета. След като 30 години е главен редактор на италианския вестник Il Secolo, той става основател и президент на Ломбардската лига на мира и се обявява за Лига на нациите, за разоръжаване и за уреждане на международните спорове чрез арбитраж.
През 1908 Нобеловата награда за мир е връчена на двама журналисти.
Единият е шведът Клас Арнолдсон – бивш главен редактор на Tiden, Fredsvannen, Nordsvenska Dagbiadet, който по-късно става депутат в шведския парламент и основател на Шведския съюз на мира и арбитража.
Другият е датчанинът Фредрик Байер, който заедно със съпругата си Матилда Шлютер създават Датската асоциация на жените. Чрез нея и чрез публикациите си Байер се бори за равенство между половете в сферата на политиката.
През 1911 г. Нобеловата награда за мир получава австрийският журналист и пацифист Алфред Фрид, съосновател на вестници с антивоенна идеология като „Махнете оръжието“ и „Стражи на мира“. Още от края на XIX век Фрид е един от основните активисти на антивоенното движение в Германия.
През 1933 г. британският журналист писател и лектор Норман Ейнджел получава Нобеловата награда за мир. В началото на ХХ век той работи в Париж, където пише за издания като Éclair, и е кореспондент на американския Daily Messenger, както и на други издания, излизащи в Щатите, в които пише за аферата „Драйфус“. В края на 1920-години става депутат в британския парламент, като е активен критик на нацистка Германия и на политиките на британския политик Невил Чембърлейн, имащи за цел омиротворяване на агресора – Хитлеристка Германия.
Немският журналист Карл фон Осиецки става лауреат на Нобеловата награда за мир през 1935 година. Награден е заради текстовете си, в които изразява критична позиция срещу нацизма в Германия. Във връзка с тези свои публикации е обвинен в клевета и лежи в затвора, пратен е и в концентрационен лагер, където се разболява. Пратен е да се лекува в болница под зоркото око на нацистите и там умира през 1938 година. През 1940 г., когато немците проникват в Норвегия, те подлагат на репресии членовете на Нобеловия комитет, взели решение да наградят Карл фон Осиецки.
През 1986 г. Нобеловата награда за мир получава американският журналист и общественик от френски произход Ели Визел. Той е награден заради гражданската си позиция, с която защитава еврейския народ и жертвите на нацизма. Ели Визел е бил в концентрационните лагери в Освиенцим и в Бухенвалд. Пише статиите си на идиш, на английски и на френски, като след романа си „Нощ“ печели международна известност.
Тауакул Карман е йеменска журналистка и политик от партията „Ислах“, носителка на Нобелова награда за мир за 2011 г., заедно с Елен Джонсън Сърлиф, която е 24-тият президент на Либерия, и заедно с още една изявена либерийска общественичка – видна Лейма Гбоуи. И трите са отличени за ненасилствената си борба в името на пълноправното участие на жените в изграждането на мира. Карман развива активна обществена дейност в подкрепа на свободата на словото, като през 2011 г. е сред водачите на гражданските протести в Йемен.
Тя започва да се занимава с журналистика в средата на първото десетилетие на ХХI век. Пише за местния вестник Al-Thawrah и става основателка на движението „Жени – репортери без граници“, което има за цел да се бори за прекратяване практиките на цензура и на нарушаване свободата на словото в Йемен.
През 2014 г. Нобеловата награда за мир отива при журналистката и блогърка Малала Юсуфзай от Пакистан. Тя става известна още на 11-годишна възраст, когато започва да пише блог за БиБиСи, в който разказва за живота си при режима на талибаните. През 2012 г. заради текстовете си тя е пребита от членове на терористичното движение „Техрик-и-Талибан“. По-късно прави интервю с американската журналистка Хилда Лишак за достъпа на жените до образование, което се радва на невероятен читателски успех.
