Един от големите въпросите на 97-ите награди „Оскар“ – ще спечели ли Деми Мур първата си статуетка след 45-години работа?
Идвайки на себе си една вечер след няколко неспокойни месеца, Елизабет Спаркъл (Деми Мур), носителка на „Оскар” възрастна актриса, бивша водеща на популярна фитнес програма, установила, че се е превърнала в парче отвратителна биомаса, пльоснато на Алеята на звездите… Това става заради Сю (Маргарет Куоли) – появилата се от тялото на Елизабет нейна млада коварна двойничка. По-точно заради това, че Сю не изпълнявала условията за прилагането на загадъчния препарат „Субстанцията”.
Елизабет прибягнала до него, за да си върне младостта. Че онзи гаден телевизионен продуцент Харви (Денис Куейд) (познайте от първия път за кого така явно намеква името му) уволнил застаряващата актриса от предаването за фитнес и започнал да ѝ търси млада заместничка. Тогава на Елизабет ѝ попаднала „Субстанцията”, раздавана от неизвестна неназована организация. Ако си я инжектираш и изпаднеш в унес, от изходното тяло – матрица изпълзява (буквално!) по-млад, изпълнен с плам, енергия и сексапил двойник. Такъв била станала Сю за Елизабет.
Но за приемането на „субстанцията” има строги условия – може да бъде активна само едната версия. Веднъж в седмицата старата и младата жени трябва да си сменят местата. Иначе ще си имат големи проблеми. И наистина те им се стоварват на главата – Елизабет се увлича дълго да наблюдава колко успешна и очарователна е Сю, станала водеща във фитнес програмата на Харви, а самата Сю нарушава строгите правила.
Какви са последствията? Всякакви кошмари, обезобразяване, отвратителни мутации, кръв, черва, цици по стените и на пода – пред очите на тълпа хора (а после и на лицата им) и споменатата активна биомаса.
„Субстанцията” е необикновен филм и някак разбираемо получи и награда за най-добър сценарий на фестивала в Кан, и е номиниран за “Оскар”. В същото време той е с праволинейна фабула и това го прави много предсказуем. От момента, в който се обявяват правилата на „Субстанцията”, дори парчето биомаса разбира, че те ще бъдат нарушени и двете дами жестоко ще страдат. Физически ще страдат, защото ще ги люшка от боди хорър до био хорър. Трансформациите са ужасяващи и дори биха могли да предизвикват гадене у зрителите.
Вярно, визуализацията на „Субстанцията” е едно от нещата, които компенсират простотата на сюжета. Ненапразно над него усърдно са се трудили цели дванадесет художници. Когато трябва да бъдат показани яркост, красота, младост, филмът го прави така, че да не откъснеш поглед. Леко киселинният стил работи отлично. И толкова по-контрастно изглеждат отвратителните мутации и трансформации, които претърпяват телата на героините.
Но не само телата – гадорията в този филм е не просто голяма, а много голяма. Дори обикновеното ядене на скариди тук предизвиква гадене – операторът Бенджамин Кракун и режисьорът (също и автор на наградения в Кан сценарий) Корали Фаржа направо прекаляват с едрите планове, нахално навирайки на зрителя както прелестите на подмладената героиня на Маргарет Коули, така и гнусотията на мутиращата героиня на Деми Мур.
Отличната игра на актрисите, решили се на физически сложна и свързана с много примитивен натурализъм работа, изискваща както често да се разголват, така и да носят тежък, страшен грим, също може да се нарече една от причините за успеха на „Субстанцията”. Разбира се, по-ярката е Деми Мур, и името на известната актриса (която не се притесни да разсъждава по теми като стандартите за красота и потребителското отношение към жените в медиите, остаряването и младостта, (не)приемането на тялото и възрастта си) със сигурност е било само от полза за популярността на филма.
Без всяко съмнение е, че тези актуални теми, върху които е изграден филмът, също са много важна част от фестивалния и търгоския успех на „Субстанцията”. Тези теми така или иначе засягат всички – никой не иска да остарява, а всички искат да си останат млади и красиви. Но каква цена може да се заплати и готов ли е човек да приеме последствията? И тъкмо при намирането на отговор на тези въпроси „Субстанцията” се “подхлъзва”.
Зад великолепната визуализация и злободневните въпроси е трудно да се види, че нравоучителният почти като притча филм е прекалено праволинеен и груб. При това той се опитва да удържи баланса между фантастичноста на ставащото и псевдонаучното му обяснение. По-подходящо за филма би било да има по-приказен характер, и ако тайнственият серум беше заменен с някакъв магически артефакт или билка, това не би изменило почти нищо.
Защото ако започнем да задаваме въпроси по сюжета или да търсим в него поне някаква логика, то смисълът на филма се разпада лесно – като поразена от артроза става. Кой е създал „субстанцията” и защо дори не се опитва да следи как се използва? Двойникът има ли свое съзнание или то е единно с оригинала на матрицата? Защо никой не пита как от нищото се появяват нови хора без документи?
На този и на много други въпроси сюжетът не дава отговор. Вместо това поради вече споменатото прекаляване с едрите планове буквално навират зрителя във всякакви гадости. При това без кой знае каква художествена необходимост. Отвращение към какво искат да породят у нас – към младостта, старостта, лигавите продуценти, яденето на скариди или пилетата на грил? Или към всичко наведнъж?
Яркият стил на „Субстанцията” по странен начин ни препраща към 80-е години на ХХ век, но действието се развива в наши дни. Макар че можеше без проблем събитията да бъдат пренесени през 80-е само с промяната на няколко детайла. Така биха се затворили няколко логически дупки.
Но главната беда на „Субстанцията” се състои в това, че създателите на филма дотолкова са се захласвали по мутациите и грубите нравоучения, че без нужда са удължили филма с 40 минути. И когато цялото послание е сдъвкано и изплюто в устата, а най-шокиращите гадости са показани, „Субстанцията”, вместо да завърши на висока нота, продължава с още повече морални плювни и навиване докрай на пружината на шоковото съдържание.
Омерзителното и отвратителното започват да дразнят, а към финала филмът окончателно губи чувството за мярка. И това е много иронично, защото именно поради липсата на чувство за мярка героините му са се превърнали в биомаса. Да не би самите автори да са злоупотребили с някаква субстанция?