Как Стивън Содърбърг дава съвети – „Без резки движения“

Стрийминг платформата HBO Max завъртя криминалния трилър на Стивън Содърбърг „No Sudden Movement“ („Без резки движения“). В него режисьорът отново ни занимава с любимите си теми за ограбените емоционално животи и икономическите сътресения.

Няма да е преувеличено, ако кажем, че Стивън Содърбърг е един от най-умните режисьори в Холивуд. Достатъчно е да си припомним дебюта му „Секс, лъжи и видео“, с който се заяви като страстно изкушен от психоанализата и видеото. Но има и други причини – той се интересува не само от творческата страна на филмовия процес (който усъвършенства до брилянтна математическа формула, често поемайки функциите на оператор и монтажист), но и от така наречените „проблеми в кухнята на киноиндустрията“.

Стивън Содърбърг.

През 2013 г. Содърбърг обяви, че се пенсионира от „голямото“ кино, тъй като бе недоволен как продуцентите налагат своя вкус върху важните етапи от филмопроизводството и неговото разпространение. Така той стана един от първите известни режисьори, които се обърнаха към телевизията – започна да произвежда сериали за малък екран, някои от които веднага се завъртяха по кабеларките.

През 2019 г. Содърбърг се възползва от нарастващата популярност на стрийминг платформите и пусна два филма (High-flying Bird и Laundromat) в Netflix, като година по-късно – през 2020 г. подписа договори с HBO и HBO Max.

Като част от договореностите с платформата бяха разпространени още два негови филма „Нека те говорят“ и „Без резки движения“.

В „Без резки движения“ присъства една от любимите теми на Содърбърг, с която той се занимава и в „Ерин Брокович“ (2000), и в „Информаторът“ ( 2009).

В сравнение с тях действието в „Без резки движения“ е силно сгъстено и човек не може нито за миг да откъсне поглед от екрана. А Содърбърг дава урок по политикономия, който е толкова фино поднесен и ненатрапчив, че се възприема и запомня лесно.

Кадър от филма „Без резки движения“.

Ето накратко сюжетът – Детройт, 1954 г. героят Кърт Гойнс (в ролята Дон Чийдъл), само ден преди да бъде освободен от затвора, получава нова, на пръв поглед, много проста задача от стар познат – мафиотският посредник Дъг Джоунс (в ролята Брендън Фрейзър). За обичайната си тарифа от пет хиляди долара Кърт трябва да забавлява семейството на една странна личност, която се оказва длъжник на работодателите на Джоунс. Кърт, който е научен никому да няма вяра, усеща, че има нещо гнило в новата му мисия, но след освобождаването си от затвора отчаяно се нуждае от пари и заради това приема предизвикателството.

Кадър от филма „Без резки движения“.

Напрежението се покачва, когато в историята се намесват двама особени герои – внушителният и забавен Роналд Русо (Бенисио дел Торо) и неспокойният и мрачен Чарли (Кийрън Кълкин).

Още от първите диалози става ясно, че отношенията между афроамериканците и италианските гангстери в Детройт далеч не са най-приятелски. Кърт и Роналд изобщо не са във възторг да работят заедно, а Чарли, по всичко личи, е човекът, който ще им проваля всички планове. Чарли е като зъбчато колело, свързващо мафиотските кланове с „големите три стълба“ – производителите на автомобили, полицията и Федералното бюро за разследвания. Този механизъм се завъртва и „прескача“ чак до схемите за реновиране на града и програмите за справяне с екологичните проблеми.

Кадър от филма „Без резки движения“.

Содърбърг и сценаристът Ед Соломон разиграват с охота всякакви жанрови трикове: „Без резки движения“ е както гангстерска сага, така и филм ноар. В същото време авторите на филма постоянно напомнят на зрителите си, че произведението им е снимано през XXI век. От една страна виждаме силно стилизирани костюми и интериори, а от друга – използването на широкоъгълни лещи тип „рибешко око“, придават на всичко, което се случва на екрана, известна изкуственост. С малки изключения – когато някой от бандитите свали маската си, защото „го сърби лицето“, зрителите някак-си започват да му съчувстват – заради пандемията.

Недостатък обаче е, че актьорите изглеждат така, сякаш са влезли в кадър директно от машината на времето и играят свои стари роли – Рей Лиота се превъплъщава в мафиотски бос, а Джон Хам, когото познаваме от сериала „Момчетата от Медисън авеню“ и тук пренася духа на 50-те години. Но филмът съвсем не е микс от несъвместими неща – урокът по политикономия е проведен безупречно – защото Содърбърг успява да представи без излишно морализаторстване и алчността, и безхаберието, и капанът на прибързаните решения – все неща, заради които трудно имаме вяра на хората и винаги си казваме: Изчакай, сега не е време „за резки движения“.