Най-важното задължение, възлагано от религиозните течения от най-дълбока древност, винаги е било изискването – обичай ближния си. Смята се, че именно човек, който не проявява интерес към своя ближен, изпитва най-големи трудности в живота.
Сред такива личности се формират всички неудачници.
От най-дълбока древност изискванията към човека са били да умее да се труди заедно с другите, да бъде приятелски настроен към всички хора и да бъде надежден спътник в любовта и брака, в който да формира бъдещото си поколение.
За доброто вътрешно състояние на човека психолозите съветвали всеки ден да се прави по едно добро дело. А какво е това добро дело? – сигурно ще попита някой.
Колкото и да е учудащо пророкът Мохамед е обявил, че „Добро дело“ е, когато с нещо извикваш усмивка на радост на лицето на другия.
Защо, ако извършваме добро дело всеки ден, това оказва такова удивително въздействие на онзи, който го извършва?
Защото стремежът да доставя удоволствие на другите не му позволява да мисли за себе си, а именно това е основната причина за безпокойството, страха и меланхолията.
Заратустра е казал: „Да правим добро на другите не е задължение. Това е радост, защото подобрява здравето и увеличава щастието.“
Така, когато правим добро на другите, на първо място правим добро на себе си“.
Грижата за другите не само ни отвлича от безпокойството за себе си, но може да ни помогне да си спечелим приятели. От Йелския университет препоръчвали на студентите си всеки ден да казват по нещо мило на хората, които срещат, за да подчертават ценността на всяка личност, а не нейното превръщане във винтче в машина.
И китайците имат тематична пословица: „Аромат на рози лъха винаги от онази ръка, която ги дарява.“
Навярно някой ще каже, че целият този добронамерен интерес към околните е истинска глупост, плод на безсмислени религиозни нелепости. Особено ако човек иска да вземе всичко от живота – сега и веднага!“
Но и атеисти също защитават тезата, че доброто, което правиш на другите, носи радост. Известният американски атеист на ХХ век – писателят Теодор Драйзер осмивал всички религии, но се възхищавал от една велика заповед на Христос – заповедта да служим на другите.
Той бил съгласен с това, че за да може човек да получи поне някаква радост от определения му отрязък от пътя, той трябва да мисли и съставя планове как да подобри положението не само на себе си, но и на другите. Защото радостта, изпитвана от него самия, зависи от това доколко той се радва на другите и доколко другите се радват за него.
Ако имаме намерение да „подобрим положението на другите“, както настоява Драйзер, ние трябва да бързаме. Времето тече. „По този път аз ще мина само веднъж. Тогава нека още сега да извърша някаква достойна постъпка. Нека да не отлагам, защото по този път аз никога повече няма да мина“ – убеден бил американският писател.
Затова, ако искате да се избавите от безпокойството и да придобиете душевно спокойствие и щастие: Проявявайте интерес към околните. Всеки ден правете добро дело, което да извика радостна усмивка на нечие лице.
Известният американски писател и автор на курсове по личностно развитие Дейл Карнеги съветва в продължение на 14 дни да следваме тези седем правила, като към всяко правило се придържаме стриктно в продължение на два дни.
Правило 1: Ангажирайте своя ум с мисли за спокойствие, мъжество, здраве и надежда.“Нашият живот е това, което ние мислим за него“
Правило 2: Никога не се опитвайте да си разчистите сметките с вашите врагове, защото с това вие ще причините много повече вреда на себе си, отколкото на тях. Постъпвайте като генерал Дуайт Айзенхауер, който е и 34-ият президент на Съединените щати: Никога не мислете нито минута за хората, които не обичате.
Правило 3: Вместо да преживявате за чуждата неблагодарност, бъдете готови за нея. Помнете, че Христос е излекувал 10 прокажени за един ден и само един от тях му е благодарил. Защо вие да очаквате повече благодарност, отколкото е получил Христос.
Помнете, че единственият начин да постигнете щастие, е не да очаквате благодарност, а да извършвате благодеяния, заради радостта, която ще ви донесат те.
Помнете, че благодарността е такава черта от характера, която е резултат от възпитанието. Затова, ако искате вашите деца да ви бъдат благодарни, научете ги на това.
Правило 4: Водете сметка на своите успехи, а не на своите неприятности!
Правило 5: Не подражавайте на другите. Намерете себе си и останете такъв, какъвто сте, защото: „Завистта е невежество, а подражанието е самоубийство“.
Правило 6: Когато съдбата ви поднесе лимон, постарайте се да си направите от него лимонада.
Правило 7: Забравяйте за своите собствени неприятности, като се опитвате да давате малко щастие на другите. Правейки добро на другите, вие на първо място правите добро на себе си.
