Лауреатът на Нобелова награда по икономика Робърт Мертън Солоу почина на 99-годишна възраст в края на миналата 1923 година. Но за значението му за икономическата теория тепърва ще се говори.
Във всеки университетски учебник по икономика може да се прочете за „модела на Солоу – Суон” и „остатъка на Солоу”. Разработената от Солоу през 1950-те години теория за зависимостта на дългосрочния икономически ръст от научно-техническия прогрес и до днес е актуална.
Защо е важно човек да слуша баща си
Робърт Мертън Солоу бил внук на имигранти. Дядовците и бабите му (Шломо, Роза, Давид и Фани) пристигнали в Америка от Руската империя. Родителите му се родили в Съединените Щати.
Бащата на Робърт, Милтън Хенри Солоу, имал бизнес с ценни кожи.
През 1936 г. в Чикаго двама бандити влезли в магазин, собственост на Милтън Солоу, заключили единствения продавач в огнеупорен шкаф и ограбили от магазина кожи на стойност $8 хиляди (приблизително еквивалентни на днешните $176,5 хиляди). През 1937 г. Милтън Солоу започнал да купува кожи от Съветския съюз. През 1944 г., по време на разцвета на съветско-американската дружба, в интервю за Агенция „Асошиейтед прес” той похвалил якутските ловци, които умеели да улучват катериците в окото, за да не повредят кожите.
Веднъж Милтън дал на сина си следния съвет за избора му на бъдещата професия: „Робърт, все ми е едно с какво ще се занимаваш в живота. Но ако влезеш в бизнеса с кожи, ще те убия”.
Робърт послушал и не се захванал с този бизнес. Той бил толкова силен ученик, че два пъти „прескачал” по един клас и в резултат завършил училище не на 18, а на 16 години. Успял да получи стипендия, която му стигнала да си плати обучението в първи курс в Харвардския университет. В Харвард изучавал антропология и социология.
През 1942 г. Робърт Солоу постъпил като доброволец в армията. Той свободно говорел немски и знаел Морзовата азбука. Благодарение на това го изпратили във военна част, която превеждала прехванати немски радиокомуникации. След като бил демобилизиран през 1945 г., Солоу се върнал в Харвард, като избрал направлението „обществени науки”. В него влизали и курсове по икономика.
Малко преди края на Втората световна война Робърт Солоу се оженил за Барбара Люис. Първа в семейството сериозно се увлякла от икономиката именно тя. Солоу решил да ѝ прави компания в изучаването на икономика.
В Харвард Солоу случил с учител. Икономика преподавал Василий Леонтиев, бъдещ нобелов лауреат. Известно време Солоу работил при Леонтиев като асистент на половин щат.
По съвет на учителя си той започнал задълбочено да изучава математика. Особено се увлякъл от теорията на вероятностите и статистиката. През 1951 г. Солоу получил докторска степен в Харвард. Дисертацията, която писал под научното ръководство била посветена на разпределението на доходите. Използването на теорията на вероятностите в икономическите изследвания по това време било нещо ново.
От Харвард в Масачузетс
Докато следвал в Харвард, сферата на интереси на Солоу се изместила към макроикономиката. Силно влияние оказала на Солоу излязлата през 1947 г. книга на Пол Самуелсън „Основи на икономическия анализ”.
През 1949 г. Солоу започнал преподавателска кариера – асистент на професор по статистика в Масачузетския технологичен институт (MIT) с годишна заплата $4,4 хиляди (по покупателна способност съответстващи на съвременните $56,7 хиляди). Тай четял лекции по статистика и иконометрика.
След Харвард, известен по това време с антисемитизма си, на еврея Солоу му било по-лесно да продължи научната си кариера в MIT. На събеседването при постъпването си в MIT Солоу се запознал със Самуелсън, от чиято книга се възхищавал. По-голямата част от научната кариера на двамата учени останала свързана именно с това учебно заведение. Самуелсън работил в MIT от 1940 г. до смъртта си през 2009 г., Солоу – до пенсионирането си през 1995 година.
Над много икономически теории Солоу и Самуелсън работили заедно. Една от най-известните им съвместни работи е „Аналитични аспекти на антиинфлационната политика“. Публикувана е в изданието на American Economic Review от май 1960 година.
Най-известните произведения на Солоу, произведения, които след десетилетия ще му донесат Нобелова награда, са публикувани в края на 50-те години. Това са статията „Принос към теорията на икономическия растеж“, отпечатана в Quarterly Journal of Economics през 1956 г., и статията „Technical Change and the Aggregate Production Function“, излязла година по-късно в Review of Economics and Statistics.
Независимо от Солоу през същата 1956 г. австралийският икономист Тревър Суон публикува „Икономически растеж и натрупване на капитал” в списание Economic Record, в която изразява подобни идеи. Предложеният от двамата икономисти модел на екзогенен икономически растеж понякога бива наричан „модел на Солоу-Суон”, понякога „модел на Суон”. Палмата на първенството я държи американецът – неговият труд е публикуван през февруари, статията на австралиеца – през декември.
Как се осигурява стабилност на системата
В периода 1960 – 1979 гг. Робърт Солоу съветва по икономически въпроси трима президенти: Джон Фицджералд Кенеди, Линдън Бейнс Джонсън и Ричард Милхауз Никсън. Особено силно е било влиянието му върху икономическата политика на САЩ при Кенеди. Според Солоу Кенеди е бил прекрасен президент, тъй като четял служебните бележки, които му били изпращани. Веднъж Кенеди позвънил на Солоу и попитал: ”Бихте ли могли да ми обясните какво е написано във втори параграф на втора страница в бележката Ви?”.
Високият авторитет на икономиста Солоу се дължал на теорията за икономическия растеж, разработена от него в края на 50-те години (икономическият растеж е увеличение на реалния БВП при пълна заетост в резултат на разширяването на производствения потенциал на страната за определен период от време ).
През 2007 г. Солоу дава интервю с продължителност повече от два часа и половина за проекта за устна история на Масачузетския технологичен институт. В него той обяснява основното съдържание на двете си най-важни произведения, в които са изложени основните положения на тази теория. Ето откъси от интервюто:
„Измина само едно десетилетие от края на войната. В света се случваше нещо необяснимо… европейските икономики бързо растяха. В САЩ фактически нямаше следвоенна рецесия, от каквато всички се страхуваха. Икономиката беше в растеж. Но икономиките растяха с различни темпове. Имаше и проблем с развиващите се страни.
Макар че той не ме интересуваше кой знае колко. Но той витаеше във въздуха. Това беше един от нерешените проблеми – как да се изчислят, как да бъдат обяснени пътищата на растеж на съвременната икономика, това, че едни икономики растат по-бързо от други. Какви характеристики да се използват за тези обяснения? Имаше опити да вникнем в това, да го разберем”.
В своя статия от 1956 г. Солоу разкритикувал господстващите по това време теории – концепциите за екзогенния (обусловения от външни фактори) икономически растеж, разработени от Рой Харод и Евсей Домар. Модел, който той нарекъл „модел на Харод–Домар”. Според неговото твърдение един от основните принципи на този модел се състоял в това, че дори в дългосрочен период не е възможно да се осигури равновесен икономически растеж (такъв, при който обемите на съвкупното търсене и съвкупното предлагане, нарастващи от период на период, постоянно да са равни помежду си).
Ако някой от ключовите параметри – нормата на спестяванията, коефициентът на капиталовата интензивност, темповете на нарастване на работната сила – се отклони от равновесната си стойност, цялата система ще излезе от равновесие, последствие от което ще бъде растеж на безработицата или продължителна инфлация.
Солоу сметнал за неверен следващия от модела извод, че стабилен икономически растеж е невъзможен. Съвременната капиталистическа икономика не може непрекъснато да се намира на ръба на краха, твърдял той. Това показва историческият опит. Изключението във вида на Голямата депресия само потвърждава правилото. Солоу решил да създаде модел, основан на модела на Харод–Домар, но изключващ предположението, че стабилният икономически растеж не може да бъде гарантиран.
Ще цитираме обяснението на самия Солоу: „Установих, че фактически чрез прилагането на друг подход към технологията в сравнение с подхода на Харод и Домар и максималното извличане на полза от възможността за замяна на капитала с труд, а на труда с капитал може да се получи по-добър модел. Този модел ще бъде работещ. Той ще може да се използва. Ще може да се използва за интерпретация на фактите, на статистическите данни. Оказа се, че е добър… 50 години по-късно все още го цитират в списанията. Това все още е фундаменталният модел на растежа на развитата икономика, на капиталистическата икономика”.
В модела на Солоу дългосрочният икономически растеж зависи не само от натрупването на капитала и увеличаването на трудовите ресурси за сметка на нарастването на числеността на населението, но и от увеличаването на производителността на труда за сметка на научно-техническия прогрес (НТП).
НТП решава всичко
След като разработил модела, Робърт Солоу се замислил за практическото му приложение. Той решил да обработи статистическите данни по икономика на САЩ за минало време. Достъпни му били данните от 1909 г. насам.
Отначало той се придържал към съм общоприетата по това време идея – че основните фактори, влияещи на икономическия растеж, са трудът и капиталът, тоест увеличаването на населението (и съответното нарастването на трудовите ресурси) и натрупването на капиталови блага (строеж на нови заводи и фабрики, увеличаване на броя на струговете и другото оборудване).
Но нещата не се връзвали. Изобщо не се връзвали. Оставал някакъв необясним компонент, благодарение на който темповете на растеж на икономиката реално били много по-високи, отколкото би трябвало да са на теория.
Солоу намерил обяснението – научно-техническия прогрес.
Появили се и навлезли в производството нови, напредничави технологии, а също така работниците на нови усвоявали навици – това водело до повишаване на производителността на труда. Солоу изчислил приноса на НТП в икономическия растеж. От интервю, дадено през 2007 г.: „Поразително е, но установих, че приблизително 80% от растежа на американската икономика през 20 в. се дължат на технологичния напредък в широкия смисъл на думата. Този извод също повече или по-малко беше валиден 50 години”.
Факторите за растежа на икономиката извън труда и капитала получили названието „остатъкът на Солоу”.
В по-късни произведения на други икономисти остатъкът на Солоу бил обясняван не само с научно-техническия прогрес. Въпреки това през 2007 г., според оценката на Робърт Солоу, с този фактор би могло да се обяснят 60–70% от икономическия растеж в САЩ и може би в повечето европейски страни.
Научно-техническият прогрес или не
Според модела на Солоу икономическият растеж може да става както за сметка на растежа на работната сила и средствата за производство, така и благодарение на научно-техническия прогрес. Но в първия случай скоростта на растежа с течение на времето ще се забавя. Това е краен процес, тоест икономиката с течение на времето ще стигне до състояние, когато доходите на глава от населението ще престанат да нарастват. Във втория случай доходите на глава от населението нарастват пропорционално на нарастването на остатъка на Солоу.
През 1994 г. американският икономист Пол Кругман (лауреат на Нобелова награда по икономика за 2008 година) публикува в списание Foreign Affairs статията „Митът за азиатското чудо”. В статията си Кругман е използвал принципите на модела на Солоу, давайки следния опростен хипотетичен пример.
Нобелова щафета
Да предположим, че в дадена страна броят на населението и работната сила са постоянни величини, така че всички вложения в средствата на производство водят към нарастване на капитала, смятано на единица работна сила (един работещ). Нека всеки работник работи на оборудване със стойност $10 000, произвежда стоки и услуги за $10 000, а доходността на капитала е 40%. Това значи, че оборудването на стойност $10 000 ежегодно носи печалба в размер на 4 000 долара. Да предположим по-нататък, че 20% от дохода на страната се инвестират в средства за производство. С каква бързина ще расте икономиката?
Отначало – много бързо. Първата година размерът на капитала, смятан на 1 работник, ще нарасне с 20%, тоест с 2 000 долара. При 40-процентна доходност на капитала това ще доведе до растеж на икономиката от 8%. Но толкова висок темп на растежа няма да продължи дълго. Да разгледаме ситуация, при която размерът на капитала на 1 работник се удвоил – до 20 000 долара.
Но обемите на производството няма да нарастват в същата пропорция, тъй като нарастването е възможно само ако нараства капиталът. Дори ако се получи да се увеличат средствата за производство и да се запази 40-процентната доходност, размерът на капитала на 1 работник би се увеличил само с $14 000 долара.
Но и доходността би следвало да падне – да предположим до 30% или 20%. (Един булдозер на строежа може рязко да увеличи производителността на труда. Но ако там вече са работели 12 булдозера, с един повече няма да има съществена разлика). Ако се запази размерът на инвестициите в средства за производство (20%), ще получим печалба от $2800, при 30-процентна доходност капиталът ще нарасне само с $840, темповете на растеж на икономиката ще бъдат само 6%. При 25-процентна доходност – само 5 процента. При по-нататъшното нарастване на капитала неговата доходност и темповете на растеж на икономиката ще продължат да се понижават.
В статията на Кругман са дадени примери с конкретни страни, с чиито икономики се е случило нещо подобно. Икономиката на СССР след Втората световна война бързо нараствала – отначало при Сталин, след това при Хрушчов. През 1956 г. на прием в полското посолство Никита Хрушчов заявил на западните посланици: „Ние ще ви погребем”.
При това се има предвид, че комунистическата система е по-ефективна от капиталистическата. Някои американски икономисти и държавници обсъждали дали не трябва да заимстват някои неща от плановата съветска икономика, сериозно изказвали опасения, че СССР може да започне да доминира в световната икономика. Но имало и икономисти, които смятали, че икономиката на СССР няма да продължи да се развива с темповете от първите следвоенни години.
Поради особеностите на съветската статистика на американските икономисти им било трудно да оценят икономиката на СССР. Професорът от Йейлския университет Реймънд Пауъл казвал, че подобна работа много напомня „археологически разкопки”. Но се установило, че растежът на съветската икономика е обусловен на първо място от растежа на капитала, що се отнася до обусловения ат НТП растеж, то той бил много по-малък, отколкото в страните от Запада. Според някои оценки практически липсвал.
Същата диагноза поставил Кругман в статията си на така наречените „четири азиатски тигри” (на бързо растящите икономики на Сингапур, Хонконг, Южна Корея и Тайван). Кругман ги наричал „хартиени тигри”, доказвайки с цифри, че бързият растеж на икономиките на тези страни е обусловен на първо място от увеличаването на броя на работещите и от увеличаването на инвестициите в средствата за производство. „Растежът в Сингапур на Ли Куан Ю е икономически близнак на растежа на сталинския СССР”, пише той (Ли Куан Ю е министър-председател на Сингапур от 1950 до 1990 година).
Постоянни актуализации
Едно от най-важните последствия от разработването от Роберт Солоу на собствения му модел за икономически растеж са състои в това, че правителствата и бизнес структурите започнаха за правят крупни инвестиции в развитието на нови технологии, спомагащи за икономическия растеж.
За времето, изминало от момента на публикуването на работите му през 1956 и 1957 гг., мнозина икономисти са предприемали опити да усъвършенстват, да модифицират модела за икономическия растеж на Солоу.
Това, в частност, е свързано с това, че не всички явления в икономиката, случили се впоследствие, могат да бъдат обяснени с този модел. Не всички положения в модела са били потвърдени от практиката. Започнали да се появяват все по-сложни модели на икономическия растеж.
Последното сериозно постижение на икономиста Солоу е участието му в разработката на Закона за намаляване на инфлацията, подписан от президента на САЩ Джо Байдън през 2022 година.
