От няколко дни у нас в социалните мрежи се коментират картини на шведската художничка Лена Кронквист, изложени в Европейския парламент.
Те са толкова отблъскващи, че сигурно не малко от проследилите дебатите са останали озадачени, а дали не става дума за някаква манипулация?
Лена Кронквист (1938) e изключително известна в Скандинавия, но остава почти непозната в другите страни. В Швеция за нейната 70-годишнина организират мащабна ретроспективна изложба, показваща над 100 картини и многобройни рисунки, подбрани от нейни творби, създадени между 1964 г. и 1994 година. Така бе засвидетелствано уважението, на което художничката се радва в собствената си страна.
Характерът на творчеството на Кронквист се дължи отчасти на периода на психично заболяване, по време на което тя е подложена на серия от шокови терапии. Гротескни, детски, шокиращи, творбите й сякаш не принадлежат нито към мейнстрийма, нито към онова, което се нарича „аутсайдерско изкуство“. Те не заемат ясно място в традицията и все пак съдържат препратки към нея – към Франсис Бейкън, Едвард Мунк, Алберто Джакомети, Пабло Пикасо. В същото време те стоят решително извън традиционното изкуство, зависейки повече от личностното възприятие, отколкото от дадена връзка или набор от връзки с историята на живописта.
Ингела Линд, в представянето си към каталога с творбите от ретроспективната изложба, посочва, че Кронквист твори с кръв в устата си. Всъщност усещането за смъртност е навсякъде в тези картини. Много от ранните творби, повлияни от Бейкън, показват кланици или месари по време на работа.
Те се смесват с изображения на суетни авторитетни фигури и мистични селски пейзажи или пътища. Семейната тема е на преден план.
Смътните фигури са изобразени като удавени във вани или положени като трупове в огромни легла. В една от творбите едра жена е преглеждана от лекар, а на друга някой целува труп. На трета отрязани глави седят на маса.
Поредица от творби, създадени след посещение на представление на Пина Бауш във Венеция, показват сцени на убийства, подобни на таблици. Те са последвани от серия творби, изобразяващи художничката до леглото на умиращата ѝ майка. Следва поредица, в която е нарисувана фигурата на русо момиче, което е на седем години, с малката си сестра на около четири години.
И двете обикновено са голи и с червени панделки в косите, като гениталиите им са на показ. Те са опипвани от плешив мъж с тениска, яздят конче на колела, бродят във вода, дълбока до глезените, държат котки, които изглеждат мъртви, като на лицата на децата погледът винаги излъчва някаква зашеметена безчувственост.
По-голямото момиче се опитва да удави по-малкото; обличат котки като кукли; посещават ги горили. Между тях се случва нещо, което не може да се види, сякаш по-голямото дете упражнява някакво грубо господство над по-малкото. Тя удушава кукли. Стои гола на лунната светлина. Плешивият мъж идва и поставя ръцете си върху тялото ѝ.
В края на януари 2023 г. по повод изложба с произведения на Лена Кронквист, до Европейската комисия е отправено питане от страна на френския евродепутат Орелия Бейньо.
В него тя пише:
Творби на шведската художничка, графичка и скулпторка Лена Кронквист в момента са изложени в коридорите на Европейския парламент в Брюксел. Тези изключително съмнителни произведения, създадени от художничка, която несъмнено черпи вдъхновение от мрака, се виждат от всички, които минават покрай тях.
Предполагаемият художествен свят на Лена Кронквист изобразява голи възрастни заедно с деца и бебета, които са изкормени или поставени в буркани, а художникът не се притеснява да постави себе си в тези наистина болестни сцени.
Перверзните мании на Кронквист,които са неморални сами по себе си, не е трябвало да бъдат излагани на показ в Европейския парламент, особено в момент, когато насилието над деца и престъпленията срещу деца продължават да будят сериозна загриженост у гражданите на Европейския съюз.
В светлината на гореизложеното бих искала да получа отговор на тези въпроси:
1.Има ли на Европейската комисия информация за други „произведения“ на Лена Кронквист?
2.Получавала ли е тази художничка финансова подкрепа от Комисията и ако е така, в какъв размер?
3.Какво възнамерява да направи Комисията, за да се справи с насилието над деца и престъпленията срещу тях?
Въпреки важността на въпросите, самата Орелия Бейньо до този момент не е разпространила официално отговорите на Европейската комисия.
През април обаче в публикации в медиите е коментирано, че картините от изложбата „Криви лица“, подредена в сградата „Пол Анри Спаак“, в чест на уважаемите шведи, председателстващи Съвета на Европа, не са толкова сурови, колкото обичайни садомазохистични изображения на деца, създавани от Лена Кронквист.
В медиите се припомня, че още от 1980 г. в Европейския парламент се излагат съвременни творби на изкуството, които „представят основните ценности на Европейския съюз и на Европейския парламент – уважение към културата, междукултурния диалог и културното многообразие“.
Вероятно чиновниците, предложили участие на художничката Лена Кронквист, я възприемат като част от културното многообразие, а нейните садомазохистични изображения на деца – като особен прочит на властовите отношения в семейството. Интересно дали творбата ѝ „Операция“, на която млади момичета разрязват миниатюрни фигурки, се възприема като качеството на здравеопазването в Европейския съюз?
Бейньо обаче е непреклонна – в интервю за The European Conservative тя изрази силното си възмущение от изложбата на Кронквист, като заяви, че „извратените мании“ на художничката са морално осъдителни и не бива да бъдат показвани на стените на Европейския парламент.
Що се отнася до това какви отговори е получила Бейньо на въпросите си, засега е известно, че Европейската комисия отрича Лена Кронквист да е получавала финансиране по програмата на ЕС „Творческа Европа“. Освен това от ЕК потвърждават два свои ангажимента – да защитават децата от насилие и да защитават правото на артистите на художествено изразяване.
Освен това от Европейския парламент допълват, че Лена Кронквист е една от малкото шведски визуални артисти, които са удостоени с държавна премия и са членове на Шведската академия за изящни изкуства.
