„Зад всяка дорийска колона се крие кръвожаден диктатор“ – гласи една сентенция на историка на архитектурата Уинфрид Нердингер. Ако си позволим по-свободна интерпретация, би трябвало зад стоманата и стъклото – емблематичните материали, от които са изградени всички небостъргачи от Москва до Дубай, да се крият единствено демократични режими.
В това отношение изобщо не би трябвало да ни притеснява черновата на изпълнителна заповед на Доналд Тръмп, появила се в американското списание Architectural Record. Тази предвиждана заповед обаче зачерква „Ръководните принципи във федералната архитектура“ от ерата на Кенеди. Тези принципи предвиждат да няма налагане на единен стил в архитектурата и най-вече защитават идеята, че тъкмо архитектите, а не управляващите, ще носят отговорност за начина, по който изглеждат американските градове.
„Имайки предвид, че Доналд Тръмп нареди убийството на иранския генерал Касем Сюлеймани, едва ли някой ще оспори, че е кръвожаден републиканец, който няма нужда от колони, за да скрие своите диктаторски нагласи. Тръмп е единствен по рода си, независимо дали се обгражда със стълбове или не“, коментират от германския вестник „Зюддойче цайтунг“.
Освен това, още преди да бъде избран за президент, за Доналд Тръмп се знаеше, че е фен на кичозните и претенциозни гигантски небостъргачи – с много стъкло отвън и с много мрамор отвътре. В края на 90-е Тръмп прикова медийното внимание със сградата си „Trump International Hotel and Tower” в Чикаго, която стана предмет на много критики от страна на американските архитекти. Ето защо новината, че Тръмп е решил да налага „класически архитектурен стил“, издавайки специален президентски указ, най-вероятно трябваше да се приеме с облекчение. Все пак Тръмп е променил предпочитанията си и – еволюирал е в положителна посока. Но инициативата му „Да направим административните сгради отново красиви“ не срещна всеобщо одобрение. Тя предвижда всички места, където работят представителите на изпълнителната, законодателната и съдебната власт в САЩ, да са сгради, изградени и преустроени в „класически“ стил.
Според някои анализатори идеята на Тръмп е обяснение в любов към Европа.
Причините за това са няколко – неокласицизмът почива на интереса към Древна Гърция и Древен Рим, като обхваща периода между 1770 г. и 1840 година.
В Германия емблематични примери за този стил са площадът „Кьонигсплац“ в Мюнхен и Бранденбургската врата в Берлин. В този период, около 1800 г., е изградена и сградата на Белия дом във Вашингтон. В нея има както пясъчен камък „Aquia Creek“, така и смесица от американски неокласицизъм („Federal Style“) с ирландски паладианизъм (сградата на Белия дом е проектирана през 1792 г. от ирландския архитект Джеймс Хобан (1758-1831).
Именно в тази обстановка, сред балюстради, фронтони, рустикални елементи и йонийски колони, Тръмп се вдъхновява за идеята си всички административни сгради да станат „по-хубави“. Той обаче изобщо не е подозирал, че това означава те да заприличат и на замъка „Растиняк“ във Франция, и на къщата на дуковете на Ленстър в Ирландия. За тях мнозина твърдят, че са сгради близнаци на Белия дом.
От друга страна, познавайки досегашните действия на Тръмп, едва ли може да се очаква, че, издигайки лозунга „Да направим Америка отново велика“, той не би превърнал ценностите на бащите основатели – „достойнство и стабилност“ в гротеска.
Ето защо и страховете от предвижданата заповед на Тръмп са основателни. В германските медии припомнят и националсоциалистическата архитектура на Хитлер със „срок на годност“ хиляда години, и сталинисткия архитектурен стил. От друга страна дискусии за архитектурните стилове и политическото им налагане винаги са се водили. Още през 1828 г. германският архитект Хайнрих Хюбш пише съчинението си „В какъв стил трябва да строим“.
Но още от времето на Витрувий архитектурата представлява както нововъведения – във формата, конструктивните елементи и символите, така и следване на традициите – като дълг да се предадат най-добрите естетически постижения на следващите поколения.
Да се разберат тези два съставни елемента невинаги е лесно, но има една мисъл на австрийския архитект Адолф Лоос, която може да ни помогне: „Промяна, която не води до подобрение, е влошаване“. С други думи едва ли някой би имал нещо против идеята на Тръмп, ако тя доведе след себе си до изграждане на нови, красиви сгради, независимо от стила им. Лошото обаче е, че досегашните архитектурни проекти на президента Тръмп, едва ли могат да убедят някого, че на него може да му се има доверие стане ли въпрос за красива архитектура.
