Бидейки създадена в Париж, тази декоративна техника се превръща в една от най-популярните на XVIII век.
Началото
Още по времето на Луи XIV (1638-1715) – Кралят Слънце – преоткриването и колонизирането на останалите континенти вървяло с пълна сила. Все повече европейци пристигали и в Китай, където не спирали да се вдъхновяват и възхищават на китайските обичаи и култура. Бидейки изумени и пленени от уникалността и красотата на китайската мебел, все повече кораби започнали да внасят в Европа тези редки азиатски стоки.
Стоките от Древен Китай бързо добили популярност сред висшата класа, аристокрацията и кралските дворове на Европа. Сред тях бил и специфичният китайски лак, чрез който била лакирана различната мебел.
Братята Мартин
Не след дълго на европейците им омръзнало постоянно да внасят лакираните мебели от Китай. Затова започнали да търсят различни начини и способи, чрез които да заместят китайската техника. Във Франция това се случило в парижкото предградие Сен Антоан (Faubourg Saint-Antoine), където била концентрирана голяма част от мебелната и порцелановата индустрия на кралството.
Различни занаятчийски семейства работили неуморно ден и нощ, но сред тях се откроил талантът на фамилията Мартин.
Това били братята Гийом, Етиен-Симон, Робер и Жулиен, които усъвършенствали до най-малкия детайл китайската техника за лакиране през 1735 година. Така бил лансиран техният собствен лак, наречен le vernis Martin (лакът Мартин).
Личните Лакьори на Краля
Откритието им бързо добило популярност. Чрез него били лакирани всякакви предмети: кутии за бижута, мебели, дървени панели, табакери и дори и карети. А славата на лака достигнала дори и до кралските покои на Луи XV, който впоследствие обявил френските братя за едни от му личните лакьори „les Vernisseurs du Roi”.
За добро или лошо, избухналата Френска революция през 1789 г. сложила край на прескъпите модни възхищения и бизнеса на Мартин.
Техниката и процесът на нанасяне
Голямата разлика между китайския и френския лак, е че първият е съставен от извлечения от лаковото дървото (Rhus Vernicifera) сок, а вторият се получава от смесването на растителни смоли, най-вече тази на сандарака (Resina Sandaraca), с алкохол и изсъхващи масла, създавайки в процеса течна и издръжлива лакова основа.
Веднъж получен, лакът Мартин се нанася на полупрозрачни слоеве, за да може чрез многократното полиране да се постигане дълбок, гланцов завършек. Ала преди това основата на предмета, който ще бъде лакиран, трябва да бъде подготвена. Лакьорите първо нанасят слой лепило от тебешир и кожа върху дървения материал на обекта, за да създадат равномерна повърхност и да предотвратят абсорбирането на лака.
Най-накрая лакираният предмет е щателно полиран с пемза на прах (пореста, стъкловидна вулканична скала, образувана при изригване на пяна от течна, кисела лава) и трепел (седиментния скала), придавайки по този начин на лака тъй желаните прозрачност, визуална лекота и дълбочина, сравними с тази на ориенталските лакове.
Вижте на живо
Едно от най-добрите места, където можете да видите le vernis Martin на живо, е Музеят Каранавале в Париж, за който неотдавна писахме. Прочетете повече чрез този линк – https://special.bg/muzey-karnavale-bezplatniyat-parizhki-muzey-koyto-obezatelno-tryabva-da-bade-poseten/ .
