Разказваме ви за видния хърватски патриот и политик, яростно защитавал не само българските, но и хърватските интереси от австро-унгарския империализъм и сърбо-югославянския шовинизъм.
Първи години
Степан Радич (Stjepan Radić) се ражда на 11-ти юни 1871 г. в община Мартинска Вес, близо до град Сисак, в Кралство Хърватия и Славония (тогава в рамките на Австро-Унгария). Той е девето от общо единадесет деца. Степан от малък е закърмен с любов към отечеството и се бори за интересите на хърватите в тогавашната Австро-Унгарска империя. Живее и учи предимно в Загреб, Карловац и Джаково.
Бунтуване срещу Унгария
Голяма част от историята на Хърватия е взаимносвързана с тази на Унгария. След смъртта на последния хърватски крал Петър Свачич през 1097 г., сигурността на хърватската държава е застрашена както от вътрешни кавги и размирици, така и от външни заплахи. Затова през 1102-а хърватите подписват лична уния с Кралство Унгария, според която всички унгарски владетели занапред стават и хърватски. Близо 900 години славянският народ е бил управляван ту от унгарската корона, ту от австрийската.
Ето защо не е чудно, когато през 1893 г. в Кралство Хърватия и Славония се честват 300 години от битката при град Сисак срещу османците, че голяма част от хърватите се противопоставят срещу местната унгарска управа: в частност срещу водената политика на хърватския бан Карой Куен-Хедервари. Самият Степан Радич – като истински патриот – въстава и пряко критикува бана, наричайки го „маджарски хусар“. Впоследствие Радич е осъден на 4 месеца затвор и е изключен от Загребския университет.
Българската следа
Хърватският революционер не само яростно защитавал националните интереси на своя народ, но и на останалите славянски. Малко преди краха на Австро-Унгария и образуването на Кралство на сърби, хървати и словенци, Степан Радич посещава Царство България през 1911 година. През това време хърватинът се запознава по-отблизо с бита, културата и историята на българите, което води до издаването на неговата книга Obnovljena Bugarska („Обновена (Възстановена) България“) шест години по-късно. В писмения си труд Радич не само развива тезата, че хърватите от всички други славянски народи са най-близки до българите, но и критикува водената в Македония сръбска политика.
В интерес на истината, през последните десетилетия са проведени доста генетически изследвания на българите, според които наистина се оказва, че генетиката на българи и хървати е наистина много близка.
Срещу сръбската хегемония и смърт
Както вече казахме, Степан Радич ясно отстоявал идеите за независима хърватска държава. Ето защо след сформирането на новата държава на сърби, хървати и словенци през 1918-а, хърватинът и създадената от него „Хърватска селска партия“ (HSS) се обявяват против новосформираната монархия и нарастващата нейна сръбска хегемония с думите: „Хърватските граждани не признават така наречената Държава на словенци, хървати и сърби под управлението на династията Караджорджевич, тъй като това кралство не е обявено нито от Хърватския събор, нито от хърватския народ“.
След тази случка Радич и неговите съмишленици са арестувани поне няколко пъти, като на 20-ти юни 1928 г. Степан Радич е застрелян в югославския парламент от сръбския терорист и националист Пуниша Рачич. Не след дълго, на 8-ми август, първият дипломиран хърватски политолог и виден историк почива от огнестрелната рана, а този терористичен и ужасяващ акт отдалечава още повече хърватите от сърбите.
