Във Великобритания предложиха да задължат със закон известните личности и звездите на социалните мрежи да маркират снимките, на които са променили външния си вид. Както съобщава The Sun, идеята е на депутата от Консервативната партия доктор Люк Еванс. Парламентаристът, който оглавява комисията по здравеопазване и социална защита, счита че редактираните снимки в социалните мрежи „подхранват кризата на душевното здраве”, създавайки „извратени представи за красота”, а прочутите личности са „отговорни за това, да не насочват младежите по лъжлив път”. Доктор Люк е предложил законопроекта си за разглеждане в парламента.
Това неочаквано възмути феновете на Клои Кардашиан – член на прочутото телевизионно семейство на САЩ. Причината е, че съобщението на потребителя на Twitter Майк Сингтън за плановете на британския депутат бяха илюстрирани със скандални снимки на звездата. През месец май тя публикува в Instagram фотография, на която е невъзможно да бъде разпозната, след което потребителите намериха оригинала, доказващ че снимката е била радикално променена. „Мразя фактът, че вечно набеждават Клои за нещо, което всички те правят. Кайли и Ким са точно толкова виновни, но не станаха лица на фотошопа” – написа едни от потребителите.
Всъщност, проблемът с фотошопирането на фотографиите на прочутите личности и звездите в социалните мрежи, се обсъжда от твърде отдавна. Над неговото решение работи, например, компанията Adobe, която заедно с Twittеr обяви за предстоящото пускане на технологията Content Authenticity Initiative, позволяваща маркирането на редактираните снимки, както и определянето на това как изглеждат началните фотографии и видеоматериали, съобщи в средата на август изданието The New York Times.
„Предварителна версия на Photoshop” е функцията, която ще бъде налична още през тази година. Технологията ще помогне не само в борбата с желанието на звездите в социалните мрежа да украсят външността си, но и за определяне на произхода на едни или други кадри и видеоклипове, заснети на мястото на събитията. Така ще се предотврати публикуването на „истински” снимки от трагични места и събития, направени в друго време и на друго място, включително постановъчни.
Учените тепърва започват да изследват как редактираните снимки в социалните мрежи, където хората се стремят да се представят за по-привлекателни, отколкото са, влияят върху това как човек възприема собствения си външен вид. Но още сега експертите са стигнали до заключението, че филтрите и инструментите за редактиране като Photoshop, наистина променят представата за красота на тези, които виждат подобни снимки.
Изследване от 2015-а, извършено от психолозите Жасмин Фардули и Лени Вартанян от Сидни и публикувано в списание Body Image, показва, че жените са склонни да оценяват външността си по-лошо, гледайки снимки на непознати или прочути личности във Facebook, докато фотографиите на членове на семействата им не ги карат да се чувстват по-грозни. Според изследователките жените не попадат под чара на снимките на роднините си в социалните мрежи, защото знаят как изглеждат в реалния живот. В същото време приемат за реалност фотографиите на хора, които не познават, или с които се срещат много рядко.
Друго изследване, направено през 2019-а от Ейми Слейтър, специалист от Университета на Западна Англия в Бристол, показва че жените са по-удовлетворени от външността си, ако виждат в социалните мрежи бодипозитивни снимки, а не такива на атлетични жени в бикини. Тъй като подобни фотографии все пак показват човешкото тяло, в края на краищата те започват да се притесняват за собствената си фигура. След като участничките в експеримента разглеждали снимки на жени със спортни фигури, им било предложено да направят списък с 10 определения за себе си. Оказало се, че повечето от тях засягат външността, а не човешките качества или професионалните постижения на анкетираните.
Впрочем друго изследване, на Ейми Слейтър, проведено през 2017-а съвместно с австралийските учени Тоби Нютън-Джон и Рейчъл Коен показало, че хората, склонни да редактират собствените си селфита, са болезнено неудовлетворени от външността си и са склонни към хранителни разстройства.
