Бивш кадър на “БАНКЕРЪ” с награда за разследване “Радостина Константинова”

За 11 пореден път фондация “Радостина Константинова” връчи годишните си награди за разследваща журналистика за 2022 година.

Официалната церемония се състоя на 11 май, в Гранд хотел София.

Бяха връчени две големи награди за журналистически разследвания. Те бяха спечелени от Генка Шикерова и бившият кадър на “БАНКЕРЪ” – Ивайло Станчев.

Тази година на журито в състав Люба Ризова, Валерий Тодоров, Добрина Чешмеджиева, Къдринка Къдринова, Лили Маринкова, проф. Милко Петров, Михаил Вешин, Светла Петрова били представени 23 разследвания по 22 различни теми. Повтарящата се била за купуването на избори.

Генка Шикерова бе отличена за разследването си за “Свободна Европа” – “Бизнесът обича тишината. Панаирът, дупката, милионите и общото между Гергов, Борисов и Пеевски”.

Люба Ризова, адвокат Ина Лулчева, Даниела Фералиева-Симеонова и Генка Шикерова

Ивайло Станчев бе награден заради серията си от разследвания в “Капитал” – “АЕЦ “Козлодуй” е обезщетил фирми на Христо Ковачки с 25 млн. лева”, “С извънсъдебна спогодба държавната централа се отказва да си търси и неустойки за 120 млн. лева”, “Съмнителна поръчка за 84 млн. лева на АЕЦ “Козлодуй” сочи Людмил Стойков”, “Атомни поръчки или как се прави търг за храна за 30 млн. лева в АЕЦ “Козлодуй”.

Студентската стипендия спечели второкурсникът Петър Желев, който бе избран от жури в състав проф. Луливера Кръстева, проф. Ефрем Ефремов и Зина Соколова – преподаватели във ФЖМК на Софийския университет.

Петър Желев, Даниела Фералиева-Симеонова и Къдринка Къдринова

По време на церемонията стана ясно, че сред гостите е Константин – Кирил – синът на Радостина Константинова, в чиято памет е създадена фондацията и се връчват наградите. Присъстваше и нейната майка – детският педиатър д-р Вангелова, която всяка година отпуска стипендията за студент от Факултета по журналистика и масова комуникация на Софийския университет. Това не е случайно, тъй като Радостина Константинова е завършила същия факултет.

Там тя се запознава и с немалка част от колегите си, с които по-късно работи в “168 часа”, в “Политика”, в “Монитор”, в ТВ 7.

Нейна състудентка е и един от учредителите на фондацията – Даниела Фералиева-Симеонова. В документален филм на режисьора Боряна Пунчева, която също присъства на церемонията, Симеонова признава, че се запознава с Радостина на стената на плача, където бъдещата съоснователка на “168 часа” скачала от радост, защото била приета да учи журналистика с най-висок резултат – била първа в списъка.

Боряна Пунчева

Други колеги, които разказаха спомени за Радостина Константинова, бяха Петя Минкова, Тодор Пройчев, Огнян Ангелов, Диляна Динева, Таня Митова, Диана Кънчева и Борислава Радоева. Те споделиха как са се учили от нея на журналистика, как тя живеела с мисълта да им даде, колкото се може повече. Как ги съветвала да не се страхуват и да пишат за всичко, защото тъкмо когато излеят чувствителната информация, за която са наясно, че е опасно, че я знаят, тя вече ще е публично достояние и няма да представлява риск за тях.

“Вас многото гледни точки, които сте събрали, ви пазят”, успокоявала колегите си Радостина Константинова. В същото време тя твърдо заставала зад всеки свой колега, като журналистическите разследвания в “168 часа” предварително били четени от адвокатите Ина Лулчева и Даниела Доковска.

Радостина Константинова убеждавала колегите си, че журналистическата работа е също толкова важна, колкото тази на президента и премиера и заради това нейните репортери не се притеснявали да звънят на министри и в два, и в три часа през нощта. Освен това те можели по всякакъв повод да се консултират с нея – тя на всекиго отделяла време и без да казва “направи еди-какво си”, успявала да ги насочи как сами да намерят решението.

Не на последно място учила хората, които работели с нея, на уважение към фактите и към детайла. Имала характерен жест, при който щраквала с пръсти и след това казвала, че й липсва нещо. Тогава най-често текстът отивал в кръглата папка – кошчето.

Колегите й подчертаха, че тя имала извънземен талант – в текстовете й имало и разкриване на истината, и динамика стил “Хемингуей”, и ритъм, за който на въпрос: “Как го постига”, отговаряла лаконично – “Черна кутия”.

След края на филма последва музикално изпълнение – на пиано и цигулка свириха Сияна Керемедчиева и Сара Паносян. А след края на церемонията по награждаването желаещите да се включат в инициативата, подета от Люба Ризова, на лобното място на Милен Цветков да се построи чешма, пишеха мейлите си, на които тя да им прати банковата сметка за даренията.