Бащата на космическата графика с виртуална изложба

Чували ли сте, че бащата на космическата графика е български художник? Това е Васил Иванов (1909 – 1975), чиито работи може да видите във виртуалната изложба на Галерия Skener. Ето още подробности около любопитната експозиция.

 

Галерия Skener

Галерия Skener няма улица, адрес. Намира се във виртуалното пространство и освен че показва изложби в мрежата, се занимава и с още една важна дейност, полезна за колекционерите и ценителите на изкуството. Дава възможност за сканиране на картини, след което те могат да бъдат оценени от специалисти и продадени на справедливи цени.

Бащата на космическата графика

Васил Иванов, Без заглавие.

Васил Иванов е роден през 1909 г. в София. Завършва гимназия в Казанлък, а през 1939-а живопис в Художествената академия в София при Никола Ганушев и Никола Маринов.

Когато на 4-ти октомври 1957 г. е изстрелян първият изкуствен спътник около Земята, Васил Иванов е дълбоко впечатлен и започва да рисува как си представя чуждите галактики и непознатите цивилизации с бяла креда върху черна фотографска хартия.

Васил Иванов, Без заглавие.

Тези свои работи той нарича космически видения, а съставителите на Нюйоркската енциклопедия на изобразителното изкуство го обявяват за създател на направление „Космическа графика“. Този факт дава голямо самочувствие на приятелите на Васил Иванов, които обявяват, че постижението му е сравнимо с кирилицата и с изобретяването на копирната машина, заради което може да бъде наречен „третия български космонавт“.

Васил Иванов, Без заглавие.

В същото време Васил Иванов е изключително скромен – живее в барака-ателие в селището на дъновистите край София, където другарува с Петър Дънов. Той е измежду първите българи, практикуващи йога и е запечатан на снимките на първата тематична книга, издадена у нас. Дали заради йогата или заради отдадеността си на изкуството, но както сам признава, често, докато рисувал, си удрял главата в ниския таван. В един момент го пробил и видял над себе си звездното небе. И така напълно отговорил на прозвището – създателят на „Космическата графика“.