„Никога не се отказвам и не предавам хората си“
Госпожо Караянчева, Вие сте дипломиран машинен инженер, завършили сте и мениджмънт в Оупън унивърсити Лондон в НБУ. Защо се насочихте към политиката?
– Преминала съм през всички стъпала на професионалната си кариера. Била съм конструктор, главен конструктор, директор на фабрика… И после изведнъж дойде политиката. Това дава страшно много опит, който те учи и на отношение към хората. Най-важното е да не се чувстваш „безсмъртен“, да имаш около себе си хора, които да те приземяват и да дават реална оценка на нещата, които правиш. Най-важният сред тях е моят съпруг, той непрекъснато е до мен и ми помага много.
В политиката влязох малко случайно. Срещнах се с господин Цветан Цветанов и той ме убеди, че притежавам необходимите качества, за да изградя структурата на ГЕРБ в Кърджали. Когато се появих на сцената, установих, че съм се захванала с нещо съвсем непознато за мен. Но опитът учи, както и срещите с хората. Ние не сме стандартни политици, не сме се подготвяли за това. С повечето ми колеги развивахме структурите на ГЕРБ главно с усет и отношение. През първите две години дори продължих да бъда директор на машиностроителна фабрика, разрешавах проблемите й, търсех нови контракти. И междувременно се занимавах с политика.
Партийните събрания ми бяха много интересни, но и някак далечни като тема. Постепенно хората се „запалиха“ по каузата ГЕРБ, започнаха сами да ни търсят, открихме офис в Кърджали, впоследствие и във всички седем общини в региона. Заслугата за това има както харизмата на господин Бойко Борисов, така и моята упоритост. Аз не оставям нещата недовършени, взимам светкавични решения, и винаги работя в екип. Трябва да имаш доверие в хората, да им делегираш права, но и да изискваш резултати. Да им кажеш кратко, точно и ясно какво искаш от тях. Никога не правя оперативки, само за да отчитам дейност. Много се радвам, че в Кърджали имам един страхотен екип, на който винаги мога да разчитам.
Как изградихте самата структура на ГЕРБ?
– Започваш от най-ниското ниво, събираш 5-6, 10, 20-30 човека около себе си. После отиваш в друга община, после – в следващата… На първите избори, които направихме, съм ходила със съпруга си и един колега да подаваме документи в избирателните комисии. Но когато си искрен и естествен, хората постепенно се обединяват около теб.
Наричат Ви „мъжкото момиче“ на ГЕРБ. Как приемате този етикет?
– Този етикет ме ласкае. Когато поема някакъв ангажимент, го върша докрай. Никога не се отказвам и не предавам хората си. Боря се със зъби и нокти за каузата на ГЕРБ в Кърджали. Партийната работа изисква много време и енергия, трябва да я вършиш безкористно. Всички, които са влезли в политиката заради някакви облаги, постепенно отпадат.
Кои са най-вълнуващите и най-тежките моменти в досегашната Ви политическа кариера?
– Водила съм много тежки битки, както в парламента, така и в региона. Знаете, че в Кърджали хегемон дълги години бе ДПС, и когато се появихме през 2007-а, ни приемаха почти с насмешка. Опонентите ни не ме познаваха, но още на първите избори станахме втора политическа сила след ДПС. Влязохме два поредни мандата в парламента, имаме 46 общински съветници, във всяка община. Това означава постоянство в политиката. Голяма победа е, че успяхме да повторим мандата си и след всеки нов вот отчитаме ръст в резултатите на ГЕРБ. Това показва, че ледовете се топят, когато си упорит и не се отказваш.
Най-трудните моменти бяха в Кърджали през 2013-а – 2014-а, по време на правителството на Пламен Орешарски. Тогава в рамките на два месеца много хора, работещи дълги години в различни учреждения, които подкрепяха ГЕРБ, бяха изгонени от работа и останаха на улицата. Професионализмът им нямаше значение, гледаше се партийната принадлежност. Компетентни директори и различни служители бяха масово сменяни от членове на ДПС и БСП. Аз бях до хората и се гордея, че нито един наш симпатизант не ни е предаде, за да си запази работата. За ГЕРБ Кърджали е кауза и се надявам, че още на следващите местни избори с подходящите кандидати ще променим статуквото.
С какви чувства приехте поканата да станете председател на българския парламент?
– Това е най-вълнуващият момент в досегашната ми кариера. Номинацията ми се случи в рамките на само няколко часа. Когато се разбра, че господин Димитър Главчев ще подава оставка, бях в парламента с всички председатели на парламентарни групи. Един заместник винаги трябва да очаква, че един ден може да седне на стола на титуляра. Но за мен това стана много бързо и неочаквано. Животът ти буквално се обръща на 360 градуса, с много нови отговорности, денонощен охранителен режим… Преди да поема длъжността обаче, поисках гаранции, че ще си остана областен председател на ГЕРБ в Кърджали. Държа да свърша работата си там.
Позитивите от председателския пост са, че се срещам с още повече хора. Неотдавна направихме една грандиозна обиколка – Кърджали, Враца, Околчица, Царево, Казанлък в рамките на два дни. На 2 юни се изкачих пеша на Околчица, защото съм патрон на Националния комитет за честване на празниците, посветени на рождението на Христо Ботев. Бях щастлива да видя толкова много млади хора, деца, които рецитираха стихотворението „Хаджи Димитър“. Това показва, че патриотизмът в България е жив, просто трябва да намерим верния начин да го изразяваме. С комитета правим страхотни събития – в Карлово, Калофер, Враца. Искаме да увлечем учениците да познават по-добре Ботев, славната българска история. Трябва да сме страшно горди с това, което имаме и да се чувстваме достойни граждани на Европа. Има смисъл да говорим за нашата история, да почитаме нашите герои и да разказваме за тях.
Като председател на Народното събрание осъществих и много важни срещи – например с Председателя на Камарата на представителите в Конгреса Пол Райън. Може да се каже, че тя е историческа, защото е първата на такова ниво между двете държави.
Как се справи България с Председателството на Европейския съюз?
– Имахме шест парламентарни сесии, в които участваха председатели на комисии от всички европейски парламенти – по икономика, енергетика, финанси, по европейските въпроси. Получаваме много добри отзиви, както за председателството, така и за дейността на парламента в тази сфера. Отворихме много нови глави. Особено важна е темата за Западните Балкани, защото спокойствието в региона означава спокойствие и за Западна Европа. България се превърна в европейски лидер и за щастие колегите от всички политически сили бяха обединени в тази мисия.
Не минава седмица без да се срещнете с избирателите си от Кърджали. Защо тези обиколки са толкова важни за Вас?
– Чувствам пулса на региона, знам какво се случва на всяко едно място, как мислят хората. Поне веднъж седмично трябва да минеш по улиците. Хората те спират, за да поговориш с тях, обменяме информация, посещават ме в офиса. На място чувстваш как работят структурите, мотивирани ли са партийните членове. И можеш да вземаш адекватни решения.
Има ли Ваш законопроект, който на всяка цена искате да реализирате?
– За мен най-важен е Законът за бюджета, който се приема в края на годината. Анализира се постигнатото и се вижда какво може да се отдели допълнително за отделните политики. Ако сме свършили работата си добре, ще останат средства за надграждане. Със Закона за бюджета предстои да оценим дейността на приходните агенции, на отделните ведомства, резултатите в борбата с контрабандата… И да изберем накъде да продължим.
От 30 години сте омъжена за Вашата ученическа любов Илия. Каква е тайната на това семейно дълголетие?
– С Илия сме заедно от 1984 година. Семейното дълголетие се поддържа с любов и доверие. Открихме един в друг черти, с които се допълваме взаимно – аз съм по-емоционалната, той е по-умерен и балансиран. Дотолкова се разбираме само с поглед, че дори и да не говорим, знаем какво трябва да се направи. Като добре смазан механизъм сме. Когато работата ми налага да се прибера късно у дома, винаги получавам усмивка и приятелски разговор. Не смятам, че с времето любовта отшумява. Илия винаги ме е насърчавал да поемам предизвикателствата и ми е помагал.
Политиката е обсебваща работа, как намирате време за семейството си?
– За съжаление то не е много, установявам, че съм се превърнала в работохолик. Но използвам всеки миг, за да видя малката си внучка Теодора. Тя е на три години и половина и е голяма бърборана, същата емоция е като мен.
Спортувате ли, кои са хобитата Ви?
– Ходя на фитнес, опитвам се да поддържам добра форма. Физическото натоварване освобождава напрежението и стреса. Обичам усамотението сред природата – зеленината и звуците на гората ме зареждат с позитивна енергия. Разбира се, основното ми „хоби“ е моята внучка.
Слушате ли музика, какви книги четете?
– Слушам хард рок, любимците ми са Iron Maiden. Колегите ми ме изненадаха приятно като ми подариха билет за концерта на групата в Пловдив на 22 юли. Ще ви издам една тайна. Всеки път когато пътувам към партийната централа, за да изпратя в комисиите в изборния ден, слушам Iron Maiden. Така се зареждам за предстоящата битка. Този ритуал се повтаряше и преди всеки мой изпит в университета. Другите ми любими групи са AC/DC, Deep Purple, Rainbow, Dio. Имам и една предпочитана плоча на Би Би Кинг и Ерик Клептън.
Рядко намирам време за четене, но сега започнах „Чамкория“ на Милен Русков. Преди това гледах уникалния моноспектакъл на Захари Бахаров по книгата. Много обичам и „Горещ вятър“ на Синиша Павич.
Къде бихте отишли на семейна ваканция или приятен уикенд?
– Ходя на море най-вече, за да придобия тен, но винаги се връщам по-бяла от съпруга ми. Нося Родопите в сърцето си, толкова тайнствена, мистична и красива планина. Много е приятно да отдъхнеш в някоя уютна виличка, къщичка или малко семейно хотелче. Докато аз почивам, съпругът ми готви вкусни ястия, страхотен кулинар е. Понякога посещавам и Гърция.
Вие сте елегантна и стилна дама, имате ли предпочитани дизайнери или модели?
– Доверявам се на българските дизайнери – например Mellini Fashion, Danini и Waxima. Харесват ми техните модели. Аз не съм капризна в избора си, но държа облеклото да е удобно, стилно и да не излиза от протокола.
Има ли политик, когото възприемате като еталон?
– Наскоро се срещнах с госпожа Анастасия Мозер. За мен тя е една изключително ерудирана, улегнала и много изискана дама. Винаги съм й се възхищавала. Това е човек, от когото можеш да се поучиш и да вземеш позитивен пример за поведение на един политик. Но и в историята ни има достатъчно личности, които могат да ни служат за пример.
Как виждате живота си след политиката?
– Със сигурност ще се върна в „моята“ фабрика „Формопласт“. Много обичам професията си, колегите си и имам запазена стая,
