Желязната лейди на Япония

За консервативна държава, която в продължение на десетилетия е била близо до дъното на световните класации за равенство между половете, това е забележително събитие. На този фон възходът на Санае Такаичи на власт изглежда като пробив, но с уговорки.

Новият министър-председател е противоречива фигура. В общество, където жените все още печелят по-малко от мъжете и рядко заемат лидерски позиции, нейното назначаване е не е толкова стъпка към равенство, колкото отражение на противоречията на съвременна Япония.

Пътят към власта

Санае Такаичи е родена през 1961 г. в Нара. За разлика от повечето японски политици, тя не произхожда от влиятелно семейство: баща ѝ е бил продавач на автомобили, а майка ѝ е служила в полицията. В младостта си Такаичи кара мотоциклет и свири на барабани в хеви метъл група. Дори след като става политик, тя продължава да държи палки в чантата си и между срещите сяда зад барабаните, за да облекчи стреса.

Такаичи се дипломира в Училището по бизнес към Университета в Кобе през 1984 г. с бакалавърска степен по бизнес администрация, а през 1989-а завършва обучението си в Института за публична администрация и мениджмънт „Мацушита“. Такаичи започва кариерата си в телевизионната журналистика и прекарва няколко месеца във Вашингтон, окръг Колумбия, стажувайки при конгресмен Патриша Шрьодер, видна представителка на Демократическата партия и феминистка.

След завръщането си в Япония, Такаичи влиза в политиката в началото на 90-те години на ХХ век. През 1993 г. е избрана в парламента, присъединявайки се към дясното крило на тогавашната управляваща Либералнодемократическа партия (ЛДП), и става един от най-близките съюзници на Шиндзо Абе, бъдещия министър-председател на Япония от 2006 до 2007 г. и 2012 до 2020-а.

По време на кариерата си тя ръководи различни отдели в японското правителство, включително държавен секретар по международна търговия и промишленост; старши заместник-министър на икономиката, търговията и промишлеността; и няколко мандата като министър на вътрешните работи и комуникациите.

През 2021 г. и 2024 г. Санае Такаичи безуспешно се кандидатира за лидер на ЛДП. Едва на 4 октомври 2025 г., на 64-годишна възраст, успява да спечели, побеждавайки Шинджиро Коидзуми, син на бившия министър-председател Джуничиро Коидзуми, който заема поста от 2001 г. до 2006-а. На 21 октомври Такаичи бе избрана за министър-председател, получавайки мнозинство от гласовете в двете камари на парламента.

Политически възгледи

Изданието The Economistо писва Такаичи като политик, който „съчетава мощен патриотизъм и традиционализъм на защитник на културните ценности“. Основната идея на нейната политика е да възроди националната гордост и да възстанови статута на Япония като световна сила под лозунга „Върнете Япония на върха“. Такаичи е почитател на Маргарет Тачър.

Икономическата й програма съчетава публични инвестиции в инфраструктура, технологични проекти и регионално развитие чрез ниски лихвени проценти за насърчаване на кредитирането. Такаичи набляга на подкрепата за предприемачите и предлага данъчни облекчения за насърчаване на частните инвестиции и укрепване на общественото доверие в правителството. Освен това тя се застъпва за по-справедлив търговски баланс с Китай, един от най-големите икономически партньори на Япония.

Такаичи е известна с твърдата си позиция по отношение на миграцията. Въпреки че мигрантите са едва 3.2% от населението на Япония, броят им нараства бързо. Затова тя настоява за по-строг контрол: „Тези, които идват по икономически причини, представяйки се за бежанци, ще бъдат изпратени у дома.“

Подобно на своя ментор Абе, Такаичи има противоречива позиция по въпроса за ролята на Япония във Втората световна война. Тя твърди, че мащабът на военните престъпления на страната е преувеличен, особено от Китай и Южна Корея.

Такаичи не е смятана и за феминистка. Тя, например, се противопоставя на наследяването на императорския трон по женска линия. Впрочем принцеса Айко в момента е единствената пряка наследница на японския трон, оставяйки само трима косвени наследници, най-големият от които, принц Хитачи, е на 89 години. Тази ситуация подхранва все по-разгорещен дебат за необходимостта от реформи.

Санае Такаичи се противопоставя и на еднополовите бракове. В същото време тя заяви намерението си да подобри достъпа на жените до здравеопазване и обеща да включи повече дами в кабинета си. В момента само двама от 20-те членове на правителството са жени, а делът им в парламента не надвишава 20 на сто.

Какво да очакваме в бъдеще

Идването на Санае Такаичи на власт бележи не само исторически момент за страната, но и преминаване към по-консервативен модел на управление и завръщане към „традиционните японски ценности“ – докато въпросите за равенството и човешките права вероятно ще останат на заден план.

Новият министър-председател ще трябва да се справи с редица вътрешни проблеми -от две десетилетия японската икономика е в състояние на стагнация и дефлация: ръстът на БВП се задържа на около 2% годишно, което, предвид световната инфлация, на практика означава запазване на статуквото.

Основният лихвен процент на Японската централна банка остава изключително нисък – 0.5% – но евтините заеми не стимулират инвестициите в промишлеността и изграждането на нови производствени мощности.

По този въпрос Такаичи планира да остане отзивчива към населението.
Въпросът за отбраната обаче ще приеме по-радикален обрат – въпреки ограниченията, наложени от член 9 от Конституцията, който забранява на страната да поддържа армия или да участва във военни конфликти, Такаичи активно се застъпва за приемането на закон, който ефективно би трансформирал Силите за самоотбрана в пълноценна армия. Това решение може да предизвика както вътрешни, така и международни дебати и търкания.

Във външната политика е малко вероятно Япония да промени радикално курса си. Страната традиционно следва примера на САЩ, разчитайки до голяма степен на американската подкрепа по въпросите на сигурността.

Избирането на Санае Такаичи за министър-председател на Япония е доказателство, че една жена може да достигне върха на властта дори в консервативна държава, но това далеч не означава пробив в стремежа за равенство между половете. Само времето ще покаже какво ще бъде нейното управление.

Яница Кисьова

Текстът е публикуван в най-новия брой на списание Banker Special – бр. 82