Голямата награда на кинофестивала във Венеция – „Златен лъв“ бе спечелена от режисьорката Лора Пойтръс и документалният й филм „Цялата красота и кръвопролитие“.
Лора Пойтръс е разследващ журналист, печелила наградата „Пулицър“, доверен приятел на Джулиан Асандж и на Едуард Сноудън.
Историята, която Пойтръс разказва, е посветена на живота на 68-годишната фотографка Нан Голдин, която снима подземния живот на Ню Йорк и често пъти е на прага на смъртта.
Във филма Голдин сама разказва за перипетиите си в живота – сякаш говори с психотерапевт. Не скрива нито един болезнен факт – от смъртта на по-голямата си сестра, която заради депресия се самоубива, хвърляйки се под влака, до изключителната бедност, в която живее.
Тя е принудена да си плати на шофьор на такси с орална любов, за да я закара до галерията, която купува първите й снимки. Работила е като проститутка, била е пребивана от гаджето си, а най-добрите й приятели умират от СПИН.
Но въпреки трудностите си в живота Нан намира своята кауза – бори се срещу производителите на обезболяващи – опиоиди, създали зависимост у милиони американци само за последните две десетилетия. По-конкретно Нан се бори срещу богатото семейство Саклър, което произвежда оксикодон и с печалбите от продажбите си финансира културни институции.
За Нан това е отвратителен парадокс: производителите на оксикодони убиват тялото, а в крайна сметка – унищожават целия живот, за да финансират с парите от това убийство храна за душата.
Другите наградени тази година на кинофестивала във Венеция са Кейт Бланшет и Колин Фарел. Бланшет спечели „Купа Волпи“ за най-добра актриса заради превъплъщението си в ролята на диригентката на име Лидия Тар във филма „Тар“ на режисьора Тод Фийлд.
Колин Фарел отнесе „Купа Волпи“ за най-добър актьор за ролята си във филма „Баншитата на Инишърин“ на режисьора Мартин Макдона. Инишърин е името на остров, а „банши“ е женски призрак в ирландския фолклор, предсказващ смъртта. Смята се, че се явява на хората или като млада жена, или като старица.
„Баншитата на Инишърин“ разказва за двама приятели, в чиито отношения настъпва разрив, който сериозно повлиява на живота на един остров край западните брегове на Ирландия. Продукцията получи и наградата за най-добър сценарий.
Наградата на името на Марчело Мастрояни спечели Тейлър Ръсел за ролята ѝ във филма на Лука Гуаданино „Изцяло и напълно“. Филмът е по романа на Камил Де Анджелис от 2016 година – Ръсел играе канибал. Тя търси баща си и същевременно се влюбва. Историята е повече от канибалски трилър, а изследва проблемите на феминизма, самотата и самоненавистта. Неслучайно италианецът Гуаданино спечели „Сребърен лъв“ за най-добра режисура.
Голямата награда на журито бе присъдена на филм за тайнството и трудностите да бъдеш майка. Става дума за „Сент Омер“ на режисьорката Алис Диоп, който е вдъхновен от истинска история – майка убива дъщеричката си, като я оставя на плаж във Франция по време на прилива. Срещу жената започва съдебно дело, но никой не успява да разбере мотивите й – писателка, която следи процеса с амбицията да напише съвременна интерпретация на историята за Медея, започва да пише за себе си.
Филмът на иранеца Джафар Панахи „Мечките не съществуват“ спечели специалната награда на журито.
Панахи в момента е в ирански арест, където очаква да излежи ефективната си присъда от шест години затвор, наложена му през 2010 г. заради това, че е протестирал срещу преизбирането на тогавашния президент Махмуд Ахмадинеджад.
В „Мечките не съществуват“ става дума за две любовни истории, които се развиват паралелно, но преминават през тежки кризи заради суеверия и властови промени.
