В очакване на балотажа на президентските избори във Франция, пиарите измислят всякакви начини да привлекат вниманието към своя кандидат. В случая с Марин Льо Пен те смело надничат в гардероба ѝ.
В него преобладават костюмите. Пред полите, поне по време на сегашната предизборна надпревара, кандидатът за президент на Франция предпочита костюм от две части с панталон.
„В конкурентната среда, където броят на мъжете е многократно по-голям, където най-важните инструменти са умението да анализираш, да мислиш логично, конструктивно да излагаш мнението си – при носенето на рокли и поли ще се акцентира върху Марин – жената, а не на Марин – политика. Ето защо, за да внуши чисто психологически идеята за опора и за твърдост, Льо Пен избира костюми с панталон. Понякога се появява и с пола, но го прави по-рядко, в малкото дни, когато „жената отвътре надделява над политика” – обясняват имиджмейкъри.
Костюмите помагат на Марин да излъчва характер и да изглежда равностоен противник в очите на съперниците ѝ от противоположния пол. Но костюмите от две части с панталон не са толкова прости, колкото изглеждат на пръв поглед.
„Зад демонстрацията на вътрешната твърдост на Марин–политика отчетливо прозира жена, която харесва себе си и не може да го скрие” – подчертават стилисти.
Льо Пен, която е начело на крайнодясната партия Национален сбор е консервативна и що се отнася до стила на обличане, но все пак си позволява експерименти. Приема се, че за жените – политици това е обичайна практика.
„По правило политиците се придържат към строг дрескод, на който съответстват определени цветове, кройки, тъкани, детайли на ансамбъла с костюм, допълнения. Но по-често по тези писани правила играят мъжете, а жените често ги нарушават” – обясняват имиджмейкъри.
Освен костюми Льо Пен носи и комбинации, избирайки ту скъсен, ту удължен жакет. В строгите рамки „жената” в нея търси поне малко разнообразие – тъй като панталоните ѝ винаги са приблизително еднакви по кройка и цвят, тя си позволява малко да поукраси образа си, като сменя жакетите.
В гардероба на кандидат-президента има както белоснежни сака, така и модели в наситени оттенъци на синьо, зелено, бордо и зелено. Във всеки от тези цветове е закодирано послание. Тъмносиният е най-консервативният, престижен, професионален, а поради това е любим на политиците.
Цветът бордо, тъмнозеленият, а и всички оттенъци, в които е добавен черен пигмент, говорят за качества като целеустременост и издръжливост, които е толкова необходимо политиците да притежават. А белия цвят Марин избира тогава, когато речта ѝ трябва да излъчва чистота на помислите и вътрешна светлина, да покаже неопетнена репутация.
Под жакетите Льо Пен облича не памучни ризи, а копринени блузи.
„Трябва да сме наясно, че блестящата, падаща като вълна еластична тъкан е натоварена със сексуален подтекст и неприкрита женственост. Марин вероятно си дава сметка за това и може да се опитва да манипулира с женското си обаяние“ – отбелязват пиарите.
Нещо повече, Льо Пен не се притеснява да облече блуза с ярка щампа с елегантно разкопчани три горни копчета или с деколте– капчица. Според експерти с това тя нарушава дрескода.
Разбира се, нито щампата, нито деколтето са допустими в официалния дрескод. Това пак е проява на женственост, изтънченост, дори креативност. Дали кандидат-президентката не нарушава нарочно правилата? Какво иска да каже с това? Че не може да бъде затворена в рамки? Че лекото отклонение от правилата не е толкова страшно? Или това е лекият гланц на небрежност и лекота, присъщ на всички французойки?
Що се отнася до връхното облекло, при него Льо Пен спазва по-строго правилата.
Сивото палто идеално се вписва в дрескода. Бежовият и небесносиният цвят също са допустими. Що се отнася до розовия шал, това, от една страна, е нарушение, а от друга – скрита символика.
Любов, дружелюбие, доброта, щастливо бъдеще – може би това е посланието, което Льо Пен иска да изпрати на избирателите, слагайки този аксесоар.
Стилистите заключават, че Марин Льо Пен се старае да се придържа към „рамките” на политическия дрескод. Най-малкото, ако говорим за формите и пропорциите – до рязко очертаните линии на раменете, жакетите, дългите до под глезена панталони.
Може би тя принципно иска не да излъчва прекалена твърдост, а да изглежда в очите на французите едновременно политик, ръководител и жена, която е способна да изглажда острите ъгли не само със сила и рязкост.
Ако това е нейното послание, то тя се облича правилно. За да ѝ повярват избирателите, това, което казва, трябва да съвпада с онова, което прави и с начина, по който изглежда. Това е финалният щрих на кампанията ѝ!
