Традиционно ролите на мъжете и жените в секса са различни – лидерски при първите и пасивно-приемащи при вторите. Статистиката показва, че подобни нагласи стават причина за агресивно поведение и насилие.
Социолозите търсят отговора на въпроса какво е сгрешено при възприемането на сексуалните двойни стандарти.
Изразът SDS – „сексуални двойни стандарти“, отдавна съществува като научен термин, описващ приетите в обществото стереотипи на различно отношение към мъжете и жените в сферата на секса.
Жените биват осъждани за прямотата, сексуализираното поведение, доминантността и откритото си предлагане, мъжете – за пасивността и скромността. При това „осъждането” има съвсем конкретни форми.
В едно от проведените изследвания било установено, че участниците, поставени в условията на сексуална конкуренция, прилагат различни начини на отхвърляне и саботиране точно на тези от тях, които излизали от рамките на предписаните им джендърни роли. При това „наказващите” повишавали самооценката си и укрепвали вярата си в стереотипите, а „отхвърлените” прибягвали към различни форми на поведение на избягване.
С други думи, механизмите на „съда на Линч” се задействали с пълна сила, щом ставало дума за сексуална победа в условията на конкуренция.
Сексуалните двойни стандарти засягат различни проявления на сексуалността ни. Традиционно от мъжете и момчетата се очаква сексуална активност, доминантно поведение и роля на лидер в инициирането на сексуалния контакт, докато жените трябва по-скоро „да приемат” инициативата, да се подчиняват и да се държат пасивно. Нещо повече, обществото принципно позволява на мъжете по-голяма сексуална свобода, а това означава, че едни и същи постъпки на мъжа и жената получават различна оценка.
На засрамваща критика за прекалена сексуална свобода още в училище са били подложени 50% от момичетата и само 20% от момчетата. Освен това редовно в посветени на секса коментари към публикации присъства изразът „оправдавате разврата!”, при това думата е значително по-вулгарна и започва с „к”.
Но освен субективната несправедливост, която съдържат сексуалните двойни стандарти, те също водят и до много други негативни последствия. Така например учените са установили пряка връзка между приемането на двойните стандарти като убеждение и насилието, контролиращото поведение и принудата в отношенията.
Колкото по-убедени са хората в правилността на традиционните роли, толкова повече мъжете са склонни да проявяват насилие, включително сексуално, и толкова по-малко са склонни да забелязват нарушаването от своя страна на правата и свободите на другия човек.
Такава връзка е установена между подсъзнателното убеждение на жената в пасивната ѝ роля в секса и способността ѝ да се възбужда и да получава оргазъм – и тя е негативна.
Колкото по-убедена е жената, че сексът е нещо, което тя дава при поискване, толкова по-малко според статистиката тя получава удоволствие и достига оргазъм.
Двойните стандарти са свързани и с небезопасността на секса: на жените, убедени в стереотипните джендърни сексуални роли, им било по- трудно да искат или да настояват да се използва презерватив или да си дават правото да отказват секс.
Традиционните сексуални двойни стандарти също така са свързани със социални проблеми като хомофобията, сексизма и неравенството между половете.
Две са теориите, които описват причините за съществуването на сексуалните двойни стандарти: еволюционната и биосоциалната.
Еволюционата теория на Дейвид Бъс (професор по психология в Тексаския университет в Остин, автор на девет книги, включително „Защо жените правят секс“ (Why Women Have Sex), обяснява наличието на сексуални двойни стандарти с еволюционни задачи.
Става дума за различната степен на риска и ангажираността в раждането и отглеждането на децата (теория за родителските инвестиции), различните задачи на генетичния подбор (репродуктивните стратегии) – тези фактори водят до това, че еволюционно са побеждавали гените на по-активните мъже и на по-предпазливите жени. Еволюционната теория предполага, че тези модели подсъзнателно влияят на оценката ни за сексуалното поведение ̶ своето и чуждото.
Биосоциалната теория обяснява разликата в сексуалните стандарти най-вече със социалната разлика в ролите на главата на семейството и домакинята, които се обясняват с биологичните различия и диктуват изискванията към ролите: главата на семейството трябва да проявява инициатива, независимост, лидерски качества, докато отговарящият за дома и децата трябва да умее да проявява грижовност и доброта, да се подчинява, да подкрепя и да помага.
Тези социални качества се пренасят и върху сексуалното поведение: на мъжете се приписва ролята на инициатор, учител, режисьор и експерт в секса (пасивността и неопитността му се порицават), докато у жените, напротив, се възпяват податливостта, отзивчивостта, неопитността и скромността.
Мащабно метаизследване от 2019 г. показва, че сексуалните двойни стандарти се различават в зависимост от типа сексуално поведение – някъде разликата е огромна, другаде липсва.
На последно място в списъка е отношението към добрачния секс по любов – в този случай няма разлика между оценките на мъжете и жените. Следва сексуалното насилие – и мъжете, и жените, проявяващи сексуално насилие, се оценяват еднакво негативно.
Двойните стандарти започват да де се проявяват в неголям диапазон при:
– оценката на сексуалната активност (жените с голям брой партньори пораждат повече негативни оценки от мъжете);
– изневери (женските изневери се оценяват по-негативно).
Много по-голямо различие в отношенията между двата пола се поражда по въпросите, засягащи:
– ранното начало на секса (за момчетата е много по-простимо, отколкото за момичетата);
– отношението към случайния секс, който е много по-допустим и приемлив за мъжете, отколкото за жените.
Първото място като най-ярък двоен стандарт заема положението на жертва на сексуална принуда. За жената положението на жертва на принуда или тормоз е свързано с много по-силно осъждане и по-голяма вреда за репутацията – именно този двоен стандарт поражда обвиняване на жертвата.
Въпреки глобалните промени в отношението към секса по принцип, сексуалните двойни стандарти продължават да съществуват дори в най-егалитарните култури на Северна Европа и Скандинавия. Нещо повече – при тях не се наблюдават джендърни различия – подкрепят ги както мъжете, така и жените.
Може би освен всичките еволюционни, икономически, биологични и социални причини за запазване на двойните стандарти ( а има теория, че те са изгодни на жените толкова, колкото и на мъжете) трябва бъде споменато когнитивното изкривяване в нашия софтуер за хардуера, изразяващо се във фундаменталната грешка при приписването на заслугите.
Класически тя звучи приблизително така: моите успехи са мои заслуги, успехите на другите са просто късмет. Моите неуспехи са само стечение на обстоятелствата, провалите на другите са си по тяхна вина. Аз съм постъпил зле просто защото така се е получило, а те – защото са лоши хора. Аз постъпвам добре, защото съм добър човек, а те – защото така им е по-изгодно.
Така при сексуалните двойни стандарти присъства същата грешка при психологическите възприятия, при това тя се проявява и на индивидуално ниво.
Така например в едно от изследванията и мъжете, и жените са показали сходни резултати: отговаряйки на въпроса „изневяра ли е оралният секс”, 36% от жените и 41% от мъжете са го сметнали за изневяра, ако са го извършили те; 62% от жените и 65% от мъжете са го сметнали за изневяра, ако го е извършил партньорът.
Ние не само сме подвластни на двойни стандарти между „Мъжа” и „Жената”, но и между „Аз” и „Те” и в секса.
Излиза, че за формирането и подкрепата на двойните стандарти в секса спомагат еволюционният, социалният, биологичният и психологическият софтуер на нашето съзнание.
А тяхното премахване означава да бъде премахнат целият този софтуер в хардуера. Трудно е дори да си представим обема на задачата. Така че се отнасяме доста скептично към възможността да се появи един прекрасен нов свят на хойкащи жени и скромни, девствени мъже.
