През последните два века Британският музей в Лондон се гордее с артефактите Мраморите на Елгин, но не разполага с достатъчно убедителни документи, с които да докаже собствеността си върху тях.
Това дава основание за съмнения дали през XIX век шотландският дипломат лорд Елгин наистина е придобил законно 2500-годишните мраморни скулптури от Партенона от Османската империя. Немалко историци се опитват да установят истината. В същото време британските власти категорично отричат твърденията, че древногръцките антики са преминали през няколко граници без одобрението на османските власти, управлявали територията на днешна Гърция в началото на XIX век.
В завършено неотдавна изследване, озаглавено „Трофеи за империята“, професорът по конституционно право в американския университет „Йешива“ оспорва британските претенции, върху право на собственост на Мраморите на Елгин. Според Руденстин британският парламент е извършил измама през 1816 г., като нарочно е подменил ключови документи по време превода им. Според „подправения“ превод Елгин е имал позволението на османските власти да премести мраморите, докато в действителност не е имал подобно разрешение.
„От гледна точка на правото това е измама“, твърди Руденстин пред ARTnews.
От Британския музей категорично отричат твърденията на професора и твърдят, че мраморните скулптури от Партенона са законно придобити.
Заключенията на Руденстин са направени въз основа на проучвания, продължили 25 години. Освен това неговото мнение се споделя и от други историци – те твърдят, че италианските документи, с които британците разполагат, се различават от традиционните договори, подписвани по онова време в Османската империя.
През последните години се засилват гласовете, които настояват културните артефакти, разграбени по време на различни войни и колонизаторски кампании да бъдат върнати в страните на произход, като, например, в Нигерия и Бенин. Гърция многократно е настоявала да си получи обратно скулптурите от Партенона, след като извоюва независимостта си през 1832 година. След откриването на Акрополския музей в Атина през 2009 г. официални представители на гръцките власти настояваха пред британското правителство да им бъдат върнати определен брой откраднати антики. (Но тогава Мраморите на Елгин не фигурират в изпратения до Лондон списък.)
Още през 2001 г. Руденстин пише статии за мраморните скулптури от Партенона. Той отбелязва с изненада, че не може да се намери оригиналният документ за тях, въпреки че по онова време Османската империя много надлежно съхранява документите. Проучването на Руденстин се натъква и на една любопитна подробност – нито Елгин, нито гръцките представители, с които е контактувал при сделката, са знаели италиански, което повдига въпроса защо споразумението е написано на този език. В същото време Руденстин открива, че преводачът на Елгин е бил италианец и най-вероятно той е човекът, написал документа.
Професорът допуска още, че в Британския музей са си позволили някои волности, превеждайки италианския документ на английски. Според английската версия агентът на Елгин се е казвал Филип Хънт, договорът е подписан през 1816 г., а от страна на османската империя стои подпис на чиновник от Цариград. В италианския вариант обаче тези три подробности ги няма. Вместо името Филип Хънт е написано „n.n.“ – латинско съкращение за неназован човек.
Руденстин твърди, че британският парламент е извършил измама, вмъквайки името на Филип Хънт, като по този начин е легитимирал продажбата на мраморите на Елгин и се е презастраховал срещу възможни обществени настроения за връщане на културните артефакти в страните им на произход.
Трябва да се има предвид, че година по-рано, през 1815 г., когато е битката при Ватерло с поражението на Наполеон и края на управлението му, редица европейски лидери настояват той да върне заграбените богатства по време на войните.
Освен това според италианския документ сътрудниците на Елгин можело да мерят, рисуват и създават макети по известните древногръцки скулптури, стига да не накърнят целостта им, твърди Руденстин.
В момента Британският музей разполага с италианския документ, след като в продължение на няколко десетилетия той бе пазен в сейфа на запаления по историята Сент Клер. Руденстин получава фотокопие на договора, изпратено му именно от Сент Клер, който живее във Великобритания.
От страна на Британския музей твърдят, че заключенията на професора са некоректни, и че той няма основания да твърди, че са извършени измами.
Руденстин обаче продължава да настоява, че британските власти са действали незаконно. „Парламентът е извършил измама. И когато публикува документите на английски, той пропусна възможността да предостави ясни доказателства в подкрепа на твърденията си, така че, ако моята теза не бъде опровергана, Британският музей ще трябва да върне мраморите на Елгин“, категоричен е американският правист.
