В природата живеят всякакви видове животинки: някои от тях са големи, други малки; тревопасни или месоядни; летящи или земноводни, а част от тях са толкова сладки, че почти няма човек, който да устои на чара им.
Днес ви запознаваме със сибирско-японските летящи катерици (pteromys volans), техните характеристики, разпространение и видове.
Разпространение
Тези сладки малки бозайници живеят от Япония до Европа, от Тихия океан до Балтийско море, и попадат в категорията на летящите катерици от Стария свят. В Европа те са разпространени най-вече в Естония, Латвия, Русия, Финландия, като се смята, че са напълно изчезнали в Литва и в Беларус. В Азия могат да бъдат открити в Китай, Монголия, Северна и Южна Корея и Япония. Впрочем в Япония, на северния остров Хокайдо, живеят сибирски летящи катерици, а на юг, на остров Хоншу (централния японски осров) и южния от него Кюшу са японските летящи катерици (pteromys momonga). Въпреки че между двата вида почти няма разлика и често ги наричат сибирско-японски летящи катерици, някои биолози наблягат повече върху географското им разделение.
Големина
Дължината им е между 15-20 см, а опашките им могат да достигнат до 10-14 см. Макар че някои техни събратя задминават по размери и домашна котка.
Летене
Както загатва името им, една от отличителните черти на животинките е пухкавата, подобна на парашут мембрана, която се намира между предните и задните им крайници, нарична още патагиум. Докато катерицата се намира в процес на падане, мембраната хваща и задържа въздуха, така че движението се извършва плавно напред, а не надолу. Но за да е сигурно, че улавя достатъчно въздух, летящите катерици разполагат с още един трик. Става дума за хрущялните шпори на всяка китка. Те могат допълнителено да се удължават, изпъвайки „парашута“ още по-далече от тялото. По този начин животинките могат да прелетят над 100 метра, завъртайки се почти на 180 градуса.
Хранене
Храната им е съвсем обикновена: плодове, ядки, яйца, гъби, които най-вече намират по дърветата, между които прелитат. Понякога търсят храната си по земята.
Хибернация
За разлика от останалите представители на семейството, летящите катерици не хибернират през зимата. По-скоро става дума за по-ниска активност от тяхна страна. Най-много могат да поспят няколко дни, но и това се случва рядко. Друг техен характерен белег е, че през студените месеци се събират на групички в гнездата си и се топлят взаимно с телата им. Впрочем, ако наоколо няма себеподобни, сибирско-японските катерички могат да споделят гнездото си и с други животни, например с прилепи и кукумявки.
Други интересни факти
– Въпреки че могат да бъдат видени през деня, летящите катерички всъщност са нощни животни.
– Големите им очи служат за по-добро нощно виждане.
– Освен в Европа и Азия, други видове могат да бъдат открити и в Северна Америка.
– Учните са доказали, че всички видове американски летящи катерици светят през нощта, макар че все още не е се знае напълно как и защо.
– Почти 90% от всички летящи катерици в света живеят в Азия, а само три екземпляра от тях са родом от Новия свят.
– Царе са на камуфлажа и криенето, следователно трудно могат да бъдат забелязани.
– Техните домове са горите и затова те трябва да бъдат пазени.
