Милиони хора се в цял свят допитват до фитнес треньори, диетолози, известни специалисти и Интернет; едни искат да свалят ненужните килограми, други – да качат мускулна маса, трети – да се хранят по-здравословно, но общото желание остава едно – да изглеждат и да се чувстват добре.
Но не всичко ,,модерно“, което всекидневно ни се препоръчва от всевъзможни гурута и по всевъзможни начини е най-доброто за нас. Нещо повече, често рискуваме да увредим необратимо здравето си.
Ето и пет от най-популярните и най-спорни диети:
1. Диетата на Дюкан
Хранителният режим на френския диетолог Пиер Дюкан е създаден през 2000 година и се състои от четири фази. Основното в него е консумирането на голямо количество протеини (месо, риба, яйца, обезмаслени млечни продукти) по всяко време на деня и ограничения прием на въглехидрати, полезни мазнини и други важни за здравето вещества.
Какво представляват фазите:
- Фаза на атаката:
По време на 10-дневнта фаза се изключват въглехидратните храни и мазнините, освен супена лъжица и половина овесени трици дневно. Разрешени са нискомаслени млечни продукти и протеини.
- Фаза на редуването:
През този етап се прибавят зеленчуците в менюто, като дните се редуват на протеинови без зеленчуци и протеинови със зеленчуци. Фазата продължава докогато човек реши, че е свалил излишните килограми.
- Фаза на укрепването:
Основната цел е запазването на постигнатото тегло. Човек постепенно се връща към нормалния си режим на хранене, като два пъти в седмицата може да яде всичко, което поиска, но не през целият ден. Продължителността на периода се определя като към всеки един изгубен килограм се добавят 10 дни, тоест за 7 изгубени килограма, продължителността на фазата ще бъде 70 дневна.
- Фаза на стабилизирането:
През последният етап човек трябва да внимава да не си възвърне старите килограми. Консумацията на протеини и зеленчуци остава неограничена, но веднъж в седмицата се повтаря обичайния протеинов ден.
Въпреки някои позитивни ефекти, редица лекари и специалисти по храненето подлагат диетата на жестоки критики и отричане, смятайки я не само за неефективна, но и за опасна.
Вреди:
Диета е базирана на доминирането на едни видове продукти над други, което води до забавяне на метаболизма, твърдят експертите. Отначало стопява мускулната маса, после организмът се обезводнява, а най-накрая – тялото се лишава от мазнини. Отсъствието на въглехидратите и неспособността на тялото да разгради напълно мазнините, може да доведе до ацетоново отравяне. Препоръчаните 2-3 литра вода дневно не могат да нормализират работата на бъбреците и да отделят веществата за разграждането на протеините. Елиминирането на зеленчуците и плодовете води намален прием на витамини, антиоксиданти и минерали, което затруднява храносмилането и отделителните функции. На този фон чувството на умора и отпадналост е най-малкият проблем.
2. Палеодиетата
Наричана още ,,диета от каменната ера“ или ,,диета на ловците-събиратели“ се характеризира с изключването на захарните, зърнените, млечните и всички други продукти, които са преработени, или съдържат изкуствени добавки. Консумират се само месо, риба, яйца и плодове.
Създател на диетата е американският гастроентеролог Уолтър Воегтлин (1904–1975) през 70-те години на ХХ век, но тя придобива популярност покрай книгата на американския учен Лорън Кордейн ,,Палеодиетата“, издадена през 2002 година.
Вреди:
Изключването на зърнените храни от менюто спира и естествения прием на витамини от В групата, фибри, желязо, селен и магнезий, които поддържат нивото на захар в кръвта, понижават нивата на холестерол и предпазват от сърдечни заболявания. Отсъствието на млечни продукти може да доведе до спад на количествата на калций и витамин D, които са много важни за костите. За да си набави небходимата енергия организмът започва да разгражда мазнините, което води и до отделянето на странични продукти, наречени ,,кетони“. Голямото им количество може да доведе до обездвижване, дори до метаболитни заболявания и нарушения.
3. Кетогенната (кетонната) диета
Идеята е организмът да си набавя енергия чрез разграждане на мазнините , вместо въглехидратите. При този процес черният дроб започва да генерира така наречените ,,кетонови тела“, които вкарват тялото в метаболическото състояние наречено ,,кетоза“. Стандартната кетонна диета е с разпределен баланс на мазнините, въглехидратите и протеините: 60% мазнини, 30% протеини, 10% въглехидрати. Смята се, че за да се поддържа кетозното състояние, не бива да се консумрат повече от 50 грама въглехидрати на ден.
Предполага се, че родината на първите кетогенни диети е Древна Елада, когато медиците се опитвали да лекуват различни болести, включително епилепсията. Диетата отбелязва възход през 20-те и 30-те години на ХХ в. (отново като лек срещу епилепсията), но била изместена от новите антиконвулсивни лекарства. Хранителният режим е възроден от холивудския продуцент Джим Абрахам през 1994 г., чийто син страдал от малък от епилепсия, докато баща му не попаднал на една безценна книга. Става дума за наръчник за родители с деца епилептици, чиито препоръки решил да приложи върху сина си. Ефектът бил чудотворен и припадъците намалели. През 1997-а Абрахам продуцира телевизионен филм с участието на актрисата Мерил Стрийп по темата, който популяризира още повече диетата.
Вреди:
Много е важно, хранителният режим да се прилага под лекарско наблюдение. Рязкото намаляване на въглехидратите може да предизвика сериозни проблеми и хаотично състояние (а при някои хора може да бъде животозастрашаващо). Проблемите и негативните симптоми често биват нарични „кето грип“ и се характеризират със загуба на силите, нарушения в мозъчната дейност, безсъние, гадене. Появата на лош дъх, който мирише на ацетон, подуването на корема, запекът и стомашната тежест също са често срещани.
Лишаването на организма от въглехидрати може да доведе и до рязко спадане на глюкозата, която е много важен източник на енергия. Диета е изцяло противопоказана за диабетици, тъй като прекомерното количество кетонови тела в кръвта може да доведе до рязко влошаване на здравословното състоянието и дори да се стигне до смърт.
Така че колкото и да модерна и известна да е една диета, резултатите от нея могат да са краткосрочни, проблемни и даже фатални. Всеки човешки организъм е уникален: това, което е лек за едни, за други може да е отрова.