Кайли Миноуг пусна новия си албум Disco – който е 15-и в кариерата й. С него тя сякаш иска да ви накара да разбутате канапетата в хола и да се настроите за диско вечери, независимо от коронавируса. И наистина къде другаде да танцувате при сегашната ситуация?
Музикалните критици обясняват, че Disco е естествено продължение на предишния й албум – Golden, който също бе танцувален, но с много кънтри мотиви, нещо, което учуди някои от ревностните й почитатели.
Кайли Миноуг обаче се чувстваше в свои води – промотираше Golden, като излизаше на сцената в дънков костюм, сменяше различни каубойски шапки, около нея летяха конфети, а тя пееше със златен микрофон. Шоуто й напомняше диско епохата от края на 70-те години в Ню Йорк. Така този албум бе естествен трамплин към Disco, в който обаче този път няма кънтри – а много клубна музика, подходяща и за компании в по-тесен кръг. Сюжетът на песните се върти около танци и любов и как едното води към другото. И в песента Supernova темата е същата, но действието се развива в Космоса.
Supernova
В Supernova Кайли Миноуг мечтае ту за Марс, ту за Юпитер, или по-точно – представя си как прави любов с някое от тези римски божества. Така тя иска да накара почитателите си да забравят за карантината, за изолацията и за затворените музикални клубове. „Просто продължете да танцувате и пеете“ – приканва ни Миноуг със своите дванадесет песни, които според музикалната критика звучат много еднакво и разликата е в ефектите, които Миноуг прилага, за да разнообрази звученето на собствения си глас.
„Disco е бягство от реалността“ – смятат музикалните критици и добавят: „Но това е най-лошото нещо, което една поп звезда може да си позволи през 2020 година.“ Кайли Миноуг обаче не смята така – за нея това е форма на справяне с кризата – тя дори дава много конкретни предложения за това как да прекарате пандемията. Просто пренареждате мебелите вкъщи – разчиствате пространство в центъра на стаята, където да е дансингът и всеки ден след 20.00 часа обявявате, че е настъпила „събота вечер“.
Горе-долу такава е „инструкцията“ в песента Monday Blues. А песента The Cures Friday I’m in Love е много подходяща за гимнастика и всякакъв вид зареждащи с енергия упражнения.
Като цяло Disco е за това как да танцуваш, за да се чувстваш жив. За това Миноуг и още 17 нейни композитори – съавтори са разчитали да намерят вдъхновение в най-добрите изпълнители от края на седемдесетте години. Но това не прави албума й задължително ретро – в него се чувства и по-„свежо“ влияние – на „Джамирокуай“ и на Софи Елис-Бекстър.
Миноуг изобщо няма притеснения, че е извадила от нафталина големия (и единствен) хит на Софи Елис-Бекстър. За някои това дори е похвално – тъй като Бекстър ще бъде запомнена като един най-дисциплинирани изпълнители от началото на XXI век. Днес тя се е оттеглила от сцената и гледа петото си дете. И докато за Елис-Бекстър да загубиш контрол над ситуацията, означава, че не правиш изкуство, за Миноуг е тъкмо обратното. Губиш контрол, оставяш се на емоцията, твориш изкуство и се справяш с кризата. Не вярвате ли? Пуснете си Disco.
