Някога английският поет Самюъл Колридж описал поезията като „диви патици, които в бързия си полет рисуват постоянно едни и същи форми във въздуха“. Но освен откъм този ъгъл поетите и писателите се надпреварват да ни изненадват с невероятни обрати – онези моменти, в които патицата изведнъж решава да се отдели от ятото.
В „Гардиън“ напомнят, че немалко литературни произведения залагат на изненадващите среща с непознатото.
Такива автори се фокусират не толкова върху ятото патици, колкото върху пространството, където тези птици се срещат и разделят.
1. „Големите надежди“ на Чарлз Дикенс
Случайностите са в сърцевината на викторианските романи, но такава неочаквана среща, каквато има беднякът Пип с избягалия затворник Ейбъл Магуич на гробището, на Бъдни вечер, бележи невероятен обрат в нелекия му живот.
2. „Завой на реката“ от сър Видиадхар Сураджпрасад Найпол
В романа на Нобеловия лауреат за литература от 2001 г., който произхожда от индийско семейство, но е роден в столицата на Тринидад и Тобаго – Порт оф Спейн, става дума за Салим – млад индиец от семейство на търговци в Африка. Той наследява малко магазинче и решава да напусне крайбрежието и да се отправи към вътрешността на континента. Там, в откъснатото градче, на „завоя на реката“ в държава, неотдавна извоювала независимостта си, Салим започва да търгува с местните. При срещите си с тях той е изумен от неотстъпчивостта им по отношение на традициите, като благодарение на тях, въпреки че ни най-малко го очаква, научава много за себе си и за своята склонност да се „модернизира“.
3. Балада за стария моряк от Самюъл Тейлър Колридж
В баладата на Колридж лирическият герой – старият моряк убива албатрос – след това обаче му се случват ужасни неща:
„Без вятър корабът ни дни и дни/ стоеше като прикован,/подобно нарисуван ветроход/ въз нарисуван океан.“
На кораба му умират другари. И той е принуден да признае греха си и да възкликне:
„Ах! Ден проклет! С каква злина/ ме гледаха и стар, и млад!
Те Албатроса мъртъв вместо кръст/ провесиха на моя врат.“
(Преводът е на Атанас Далчев и Александър Муратов).
А когато стига на брега, старият моряк разкрива какво е направил на един напълно непознат човек, когото вижда пред църква. Тази среща с непознатия доказва каква сила имат думите и какво облекчениe носи споделянето.
4. „Манифестът на сюрреализма“ на Андре Бретон
Поетът Андре Бретон пише „Манифестът на сюрреализма“ през 1924 г., в който заявява: „Вярвам, че в бъдеще сънят и реалността … ще се слеят в една абсолютна реалност – в сюрреалност“. Главен принцип при сюрреализма е така нареченият „автоматизъм“, при който се изразява някаква мисъл, която е лишена от всякакъв контрол на разсъдъка и се намира отвъд границите на установените естетични и морални норми.
Образно казано, все едно да срещнете банан и факла, две сфери, които обществото, в което е живеел Бретон, по никакъв начин не е можело да съчетае. Но основното в този манифест е, че изкуството се среща с политическото и със страстното, и с всичко онова „което е най-крехко в живота“.
5. Сър Гавейн и Зеленият рицар
Това е рицарски романс на анонимен автор от XIV век. Той описва приключенията на рицаря от Кръглата маса – сър Гавейн. Изграден е от 2500 стиха. Съдбоносната среща е между рицарите и зеленокос мъж с голяма брада, който им отправя предизвикателство, за да провери наистина ли спазват рицарските добродетели: приятелство, честност, целомъдрие, учтивост и състрадание. Зеленият рицар е „въоръжен“ с брадва иска някой от събралите се около Кръглата маса да му нанесе удар с нея, но при условие че след една година и един ден и той му върне за удара.
Сър Гавейн отсича главата на странника, надявайки се веднъж завинаги да е приключил с него, но зеленокосият я поставя обратно на раменете си. Сър Гавей изпълнява дадената дума, като след година отива на уреченото място, за да се срещне със Зеления рицар. Преди срещата настойчиво е ухажван от красива омъжена дама, в чийто дом е отседнал, но успява да устои на изкушенията, които тя му предлага. Но не на всички. Все пак накрая е принуден да се смири и да осъзнае човешките си слабости. Поуката – съдбата поднася всякакви изненади – човек никога не знае кого ще срещне повторно в живота си.
