Днес, 13 май, актьорът от култовата поредица „Здрач“ навършва 33 години. Това е добър повод да си спомним какво е успял да разбере през това време за живота и за себе си.
Аз съм доста чувствителен човек и ценя доказателствата за любов, които получавам. Но това е защото в мен говори егото ми.
Ако знаеш кой си, ще отстояваш по-лесто гледната си точка. Просто защото си честен пред себе си.

Интересно нещо е отношението на нашето поколение към порното! Всички го гледат, но никой не иска да си признае.
Аз съм истински невротик. От една страна ми е трудно да живея с това, от друга – ми е необходимо. Неувереността е единствената интересна черта личността ми.
Чувството за хумор е най-добрата защита срещу лудостта, която се случва наоколо.
Винаги крада химикалки от хотелите.

Обичам да да правя подаръци и мисля че съм добър в това. Макар че всъщност ги подарявам на себе си: намирам това, което може да се хареса и на друг човек.
За мен е най-добре, когато жената знае коя е и какво иска. Вероятно защото при мен е точно обратното.
Обещах си да се занимавам само с това, което обичам. И това не никак лесна задача.
Обичам модата, но не искам хората да съдят за мен по дрехите. Затова винаги се обличам едно и също. Но погледнете това отлично сако от Dior, нося го всеки ден!
Когато дойде славата, светът ви внезапно се стеснява. Но можете да обърнете това във ваша полза – дори ако хората ви мразят, те все пак мислят за вас.
Добре би било да станеш известен във времето, когато още е нямало интернет или Туитър. Дълго време се опитвах да запазя нормалния си живот – този, който имах преди „Здрач“. Но в края на краищата разбрах, че от това няма да излезе нищо. По природа съм спокоен и сдържан човек, опитвам се да съм вежлив дори с папараците, но не знам колко още ще издържа…
Семейството и близките са моята точка на равновесие. С тях не се налага да се преструвам.
Дължа много на късмета си. Никога не съм мислил, че всичко това ще ми се случи, макар че никога не съм се съмнявал, че в живота ме чака нещо хубаво.

Възхищавам се от актьори като Хоакин Феникс или Даниъл Дей-Люис, защото им е лесно да вършат работата си и да я вършат добре. Това са солидни актьори, които са безумно строги към себи си. И аз искам само това – да бъда актьор.
От дете обичах и обичам хип-хопа, а сега започнах да слушам повече джаз, класика… Вероятно остарявам.
Щастлив съм, когато мога да изпитвам себе си. А когато просто седя и си почивам, се изтощавам от безделие. Не обичам рутината – когато се прибираш у дома и си мислиш, че днес си направил всичко, което е трябвало. Защо тогава да ходиш на работа утре?
Най-важното във всяко изкуство е да не бъдеш самонадеян. Успехът може да се превърне в златна клетка. Чувствам, че се намирам в решаващ етап от живота си: през следващите две или три години ще се определи всичко.



























