В съвременното общество процъфтява истински култ към оптимизма. Фразата „Защо гледаш толкова песимистично на живота?“, често звучи като упрек, а думата „песимист“ е истинско клеймо. Но доколко вярно е твърдението, че да се песимист е лошо? В края на краищата оптимистите са измислили самолета, а песимистите – парашута
По време на експеримент, проведен в Калифорнийския университет в Бъркли, с над 30 участници, се получили твърде интересни резултати. Според тях оптимизмът често пречи на хората да взимат обмислени и добре претеглени решения.
Оптимистите надценяват възможностите си и в повечето случаи се надяват на късмета. Те често се впускат в необмислени авантюри, рискувайки и себе си, и собствените си финанси. А подобен риск не винаги е оправдан и води до загуби, които оптимистите дори не са допускали, мислейки, че ще се справят винаги и с всичко.
Британски изследователи стигнали до подобен извод. Нещо повече – те установили, че мозъкът на оптимистите филтрира силно информацията, свързана с работата на мозъчната зона, отговаряща за оценката на риска и идентифицирането на грешките. Тази зона не работи толкова активно при оптимистите, затова те не дооценяват рисковете и не мислят за негативните последици.
Обратното – песимистите преценяват всички вероятности и най-често имат план Б, в случай, че план А се провали. Те не надценяват възможностите си и няма да се втурнат в поредната съмнителна анвантюра или да рискуват каквото и да било. Австрийският психиатър Виктор Франкл казва „станахме песимисти, защото знаем на какво е способен човек“, и в тези думи има много истина.
Проведен е и друг експеримент, по време на който участниците решавали различни логически задачи, но трябвало да мислят или строго оптимистично, или строго песимистично. Резултатите показали, че онези (не само оптимисти или песимисти), които са мислили по обичайния си начин, са се справили най-добре. Това означава, че успешното справяне не зависи от това как човек гледа на проблема, а от това дали се чувства удобно или не с неговия мироглед.
Повечето психолози са склонни да вярват, че песимизмът и оптимизмът до голяма степен зависят от темперамента – сангвиникът вероятно е оптимист, а меланхоликът е склонен към песимизъм.
Във всеки случай хората не бива да бъдат делени на „добри“ и „лоши“ само според тяхната гледна точка за света. Всеки светоглед е добър, освен ако не откъсва човека от реалността. Понякога си струва да мислим за доброто, но понякога трябва да бъдем скептици.
