Швейцария, известна в цял свят с първокласните си хотели и утвърдената си индустрия на гостоприемството, е изправена пред критични икономически резултати в отрасъла.
Факт е, че повечето гости на скъпите хотели дори не бяха туристи, а делегати на международни бизнес и културни форуми, които бяха отменени поради пандемията COVID-19. Туристическият сезон това лято също не можа да покрие разходите на швейцарски хотелиери, тъй като музеите и ресторантите останаха затворени и просто нямаше кой да отседне в хотелите.
Дипломатическата столица на света Женева пострада най-много, но близките градове – като Лозана и Монтрьо – също бяха засегнати от икономическата криза.
Най-скъпите хотели в Женева, където има най-много хотели в света на квадратен километър, са празни поради липса на платежоспособни клиенти, които си останаха в родните държави. В града се намират централните офиси на ООН, СЗО, Червения кръст и много други международни организации.

„Нашата индустрия в момента е наистина в плачевно състояние, което заплашва самото й съществуване“, казва Тиери Лавали, който оглавява Женевската асоциация за хотелиерство и управлява петзвездния Fairmont Grand.
Преди пандемията ситуацията беше точно обратна: хотелите едва успяваха да се справят с натоварването от 3.2 млн. гости годишно през последните няколко лета. С разпространението на коронавируса и отмяната на всички публични събития, градът беше ударен от „икономическо цунами“, както казва Лавали.
Въпреки факта, че Швейцария, в която са регистрирани 50 хиляди случая на коронавирус и почти 1800 смъртни случая, избягва строгите мерки за изолация, предприети в съседните страни – Италия и Франция, тя все пак въведе някои ограничения. Например, всички ресторанти и музеи бяха затворени в продължение на много месеци и чужденците трябваше да отложат пътуванията до Швейцария – както деловите, така и туристически – за по-добри времена.
До края на юли бяха направени по-малко от 700 хил. резервации в хотелите в Женева. Експертите очакват до края на годината тази цифра да не надхвърли 1.3 милиона. През първите седем месеца на годината броят на хотелските резервации в Женева е намалял с 63% в сравнение със същия период на 2019-а, а общата цифра за 2020-а рискува да бъде по-ниска от предишната с 75 на сто.
Такава статистика съответства на 1954 г., когато градът е бил с два пъти по-малко хотели, отколкото сега. Женева е с население от 200 хил. души и има на територията си 126 хотела с 10 хил. стаи. Което означава, че на всеки 20 местни жители се пада по една хотелска стая.
Освен това делът на туристите сред гостите на женевските хотели е само една четвърт, докато повечето клиенти са командировани бизнесмени и дипломати, които идват в града и на международни форуми и семинари.

„Сега няма конгреси, срещи на върха или други бизнес събития, целият бизнес туризъм е замрял, – казва Лавали. – Това прави Женева най-силно пострадалия град в Швейцария”.
Ако нищо не бъде направено за спасяване на тежката ситуация в индустрията на гостоприемството, отрасълът ще се сблъска с масови фалити и затваряне на скъпи луксозни хотели, което ще се отрази негативно на швейцарската икономика, казват експерти. Един от най-скъпите хотели в Женева, „Ричмънд”, вече беше принуден да затвори в края на юли за първи път в 145-годишната си история.
Освен това Женева служи като транзитен пункт за много пътници, които след това се отправят към близките по-малки градове, като Лозана и Монтрьо. Хотелиерският отрасъл там също се оказа на ръба на разрухата без туристи и бизнес пътници. Лозана също е домакин на международни събития, в града се намира централата на Международния олимпийски комитет, както и на 50 други спортни организации.
„Всички служители в хотелите си стоят вкъщи, не ходят на работа и не могат да пътуват, и да обслужват други туристи, – оплаква се Стефано Брунети-Имфелд, ръководител на Асоциацията на хотелиерите в Женева, чието семейство управлява Hotel de La Paix в центъра на Лозана от 1954 година.

На фона на тази ситуация, хотелиерите в Женева и околните райони поискаха от швейцарските федерални и регионални власти да създадат фонд, който да им помогне да покрият загубите си и да ги задържи на повърхността, докато нещата се оправят. Те също така призоваха управляващите да търсят най-добрия баланс между здравеопазването и икономическите интереси.