Китен – не така луксозен, но наистина прекрасен

За разлика от популярните места за летен отдих по нашето Черноморие – като Созопол, Албена, Несебър, Слънчев бряг и Свети Влас – Китен сякаш остава в тяхната сянка. Това е така, но единият от четирите най-малки български града има и своя чар, и своята магия. А условията му на летен курорт също не отстъпват на останалите! В това се убедих неотдавна самият аз, когато с мои приятели го посетих за първи път. Ето какво трябва да знаете за крайморското населено място с “китно” име:

 

История

Макар и да е основан през 1932-а, следите на Китен датират още от бронзовата епоха в Тракия, когато е носил името Урдовиза. За това свидетелства огромният брой намерени тракийски, древногръцки и римски амфори, монети и съдове.

Част от руините на Урдовиза.

Днешното населено място възниква, както вече споменахме, в средата на XX в., когато в него пристигат и първите му заселници. Те му дават името „Китен“ именно заради благоприятните условия за живот и прекрасна природа. През 1960-е години започва и бързото му развитие като курортно селище благодарение на добрите му ресурси за туризъм, като получава статут на национален курорт през 1962 година. След края на Народна Република България в него се дава начало и на бурното строителство, но дори и до ден-днешен не е така застроен като Слънчев бряг. От 1981-а до 1991-а Китен е квартал на съседно Приморско, а от 2005-а получава статут на град.

Китен, видян от Приморско.

Други интересни факти са, че в него има построена почивна станция за работниците от “Кремиковци”, носеща същото име, и че Северният плаж носи името Атлиман (на турски – конски залив).

Въпросната почивна станция „Кремиковци“.

Според легендата младата българка Стана Уровизка, за да предпази родния си край от султан Мурад Завоевателя, който преди това поискал ръката ѝ, тръгнала да препуска с верния си кон из околията. Предбрачната уговорка със султана била, че колкото села девойката успее да обиколи в рамките на един ден, толкова впоследствие ще бъдат освободени от данъци. Стана успяла да обиколи цели 17 села, преди верният ѝ кон да се строполи мъртъв от умора, а с него и господарката му. Затова плажът бил кръстен в тяхна чест “Атлиман”.

Транспорт

За щастие, от София, Пловдив, Варна, Бургас – и дори Благоевград – има директни връзки до Китен, без да се налагат допълнителни прекачвания. Някои от опериращите фирми са софийската „Юнион Ивкони“ и благоевградската „Струма 11“; цените варират между 20-30 лева за еднопосочен билет. Другите възможности са, освен с личен транспорт, с влак или самолет до Бургас, а оттам да се вземе необходимия автобус или кола под наем до Китен.

Автогарата в Китен.

Функционалността на китенската автогара също е много добра. Общо взето, освен връзките с големите български градове, на всеки кръгъл час има автобус до Приморско, Созопол, Бургас и други близки населени места. За Приморско билетът струва 1.50 лв. и се стига за около 10 мин., созополският е 5 лв. с времетраене половин час, а до Бургас се стига за около час срещу сумата от 7-8 лева.

Отсядане

Надписът на града, а зад него се виждат градският фонтан и кметството.

В крайморския град има богат избор от хотели, стаи за гости и почивни станции. Организаторът на нашата компания – Ани – бе избрала за нас 3-звездния хотел „Оникс“. Сградата се намира буквално в самия център (улица „Първи май“ № 1) – на две преки от автогарата и точно срещу кметството.

Хотел „Оникс“.

„Оникс“ ни посрещна с чистота, спокойствие, уют и много добри цени (средно около 265 лв. за 6 нощувки на човек). Мястото за отдих може да се похвали със собствен фитнес, външен басейн, бар, ресторант и включена закуска от тип „шведска маса“, макар и с не много богато разнообразие. Единственият кусур на хотела бе безжичният му интернет, който не само не се хващаше навсякъде, но и хем се появяваше, хем се губеше. Заради това всички от компанията си използвахме мобилния от телефоните ни. Въпреки тази малка „неприятност“, пак бихме отседнали в „Оникс“.

Плажуване

Изглед от Южния плаж.

Китен разполага с два плажа – Северен (Атлиман) и Южен. Най-много време прекарвахме на Южния, тъй като ни беше „под носа“ – на 5 минути пеша от хотела. Тъй като си носихме собствени плажни принадлежности, бяхме в свободната зона. Разбира се, имаше и платена зона, където цената за чадър и шалте (шезлонг плюс дюшек) беше общо 6 лева за цял ден.

Изглед от Южния плаж.

Плажът и морската вода бяха изненадващо чисти, освен ако не се брои лошото възпитание и немарливостта на някои хора, които ги мързеше да изхвърлят фасовете и боклуците си в някое от многобройните кошчета за боклук. Сутрин морската вода бе кристално чиста, та даже човек можеше да види как малки рачета и рибки плуват около него. Следобяд, обаче, се появяваха по-силни вълни, които носеха със себе си водорасли, боклуци и медузи (все пак малко на брой), но на сутринта нямаше ни помен от тях. А ако някой огладнееше или ожаднееше, можеше да си намери местенце в някое капанче на плажа. В нашето, освен безалкохолните напитки и кафетата, другото или не беше нищо особено, или не беше хич вкусно: затова на обяд ходихме да похапваме в различни заведения из града.

„Нашето“ капанче на Южния плаж.

Северният плаж бе малко по-далеч от нашия хотел – на 15 минути. Той ни се стори по-пренаселен и с по-малко свободни зони. Цените също бяха леко по-високи – 7 лева за чадър и отделно по още 7 за шалте (общо 14 лв. на ден).

Водните надуваеми атракции на Северния плаж.

Въпреки това на Атлиман имаше водни надуваеми атракции като пързалки и батути, по-добро качество от предлаганите продукти в капанчетата, а и прекрасен изглед към Приморско.

Ресторанти и нощен живот

Ресторант „Смокиня“ в Китен.

В Китен има всякакви заведения за хранене. Някои от тях предлагат разнообразно обедно меню, други – черноморски специалитети, трети наподобяваха на „Хепи“ и „Рафи“. Макар и храната да бе много вкусна, цената почти навсякъде за едно ястие (салата, аламинут или месо) започваше от 9-10 лева. Съответно на човек са му нужни средно около 25 лв. за едно ядене, ако иска да си поръча салата, нещо месно и напитка (подобно на повечето елитни места в столицата). Заведенията, които посещавахме редовно (и редувахме), бяха „Порто Рико“, „Петелът“, „Ресторант 34“, „Смокиня“, „Лагуна“ и „Кати“ (където обедното меню е хем много изгодно, хем много вкусно).

Бар „Сен Тропе“ в Китен.

За разлика от Слънчака, Китен не може да се похвали с кой знае какъв нощен живот, но и той не липсваше! „Бар 34“ (част от едноименния ресторант) и „Сен Тропе“ са най-посещаваните барове; из Китен има и няколко дискотеки, където преобладаващият музикален стил е чалгата. А именно в една от тях – Crown, намираща се на Северния плаж, не само всяка вечер се изреждаха най-различни поп-фолк певци да пеят на живо, но и всеки вторник там се организираха и партита с пяна.

Част от наградите, които човек може да спечели от стрелбата с пушка.

Почти навсякъде имаше атракции като стрелба с пушка, батути, блъскащи се колички, кранове за играчки, люлки и всякакви други забави, които традиционно човек може да срещне по нашето Черноморие.

Общи впечатления

Китен, видян от птичи поглед, с герба на града.

Въпреки завишените цени на някои от слънцезащитните и козметични продукти, което бе разбираемо, всеки един от нашата компания от 7 души си прекара изключително добре в Китен. Градчето е малко, чисто и спретнато. Почти навсякъде малките къщи и хотели посрещат своите гости с добре поддържани цветни и зеленчукови градини. По улиците – също така добре асфалтирани – много рядко минаваха коли. Човек не само усещаше спокойствието и връзката с морето, но не се чувстваше и съвсем изолиран от света.

Изглед към морето от улица „Странджа“.

Имаше и предостатъчно аптеки, супермаркети, магазини от типа „Плод и зеленчук“ и фризьорски салони. Чужденците също не липсваха – най-вече поляци, което ме изненада изключително много, тъй като досега съм свикнал по нашето море най-вече да срещам руски и немски туристи. Сигурно заради настоящата пандемична обстановка…
Впрочем, до населеното място се намира и известният туристически обект Бегликташ, който доби огромна популярност едва преди няколко години.

Изглед от Северния плаж.

Определено Китен е от онзи места по Черно море, за които не се чува много, но също не е и за пренебрегване. Още повече, след като „благодарение“ на българските медии и техния пресилен негативизъм, не знаех какво ме очаква в Китен. Ала така или иначе не съжалявам и грам, че отидох!