За разлика от популярните места за летен отдих по нашето Черноморие – като Созопол, Албена, Несебър, Слънчев бряг и Свети Влас – Китен сякаш остава в тяхната сянка. Това е така, но единият от четирите най-малки български града има и своя чар, и своята магия. А условията му на летен курорт също не отстъпват на останалите! В това се убедих неотдавна самият аз, когато с мои приятели го посетих за първи път. Ето какво трябва да знаете за крайморското населено място с “китно” име:
История
Макар и да е основан през 1932-а, следите на Китен датират още от бронзовата епоха в Тракия, когато е носил името Урдовиза. За това свидетелства огромният брой намерени тракийски, древногръцки и римски амфори, монети и съдове.
Днешното населено място възниква, както вече споменахме, в средата на XX в., когато в него пристигат и първите му заселници. Те му дават името „Китен“ именно заради благоприятните условия за живот и прекрасна природа. През 1960-е години започва и бързото му развитие като курортно селище благодарение на добрите му ресурси за туризъм, като получава статут на национален курорт през 1962 година. След края на Народна Република България в него се дава начало и на бурното строителство, но дори и до ден-днешен не е така застроен като Слънчев бряг. От 1981-а до 1991-а Китен е квартал на съседно Приморско, а от 2005-а получава статут на град.
Други интересни факти са, че в него има построена почивна станция за работниците от “Кремиковци”, носеща същото име, и че Северният плаж носи името Атлиман (на турски – конски залив).
Според легендата младата българка Стана Уровизка, за да предпази родния си край от султан Мурад Завоевателя, който преди това поискал ръката ѝ, тръгнала да препуска с верния си кон из околията. Предбрачната уговорка със султана била, че колкото села девойката успее да обиколи в рамките на един ден, толкова впоследствие ще бъдат освободени от данъци. Стана успяла да обиколи цели 17 села, преди верният ѝ кон да се строполи мъртъв от умора, а с него и господарката му. Затова плажът бил кръстен в тяхна чест “Атлиман”.
Транспорт
За щастие, от София, Пловдив, Варна, Бургас – и дори Благоевград – има директни връзки до Китен, без да се налагат допълнителни прекачвания. Някои от опериращите фирми са софийската „Юнион Ивкони“ и благоевградската „Струма 11“; цените варират между 20-30 лева за еднопосочен билет. Другите възможности са, освен с личен транспорт, с влак или самолет до Бургас, а оттам да се вземе необходимия автобус или кола под наем до Китен.
Функционалността на китенската автогара също е много добра. Общо взето, освен връзките с големите български градове, на всеки кръгъл час има автобус до Приморско, Созопол, Бургас и други близки населени места. За Приморско билетът струва 1.50 лв. и се стига за около 10 мин., созополският е 5 лв. с времетраене половин час, а до Бургас се стига за около час срещу сумата от 7-8 лева.
Отсядане
В крайморския град има богат избор от хотели, стаи за гости и почивни станции. Организаторът на нашата компания – Ани – бе избрала за нас 3-звездния хотел „Оникс“. Сградата се намира буквално в самия център (улица „Първи май“ № 1) – на две преки от автогарата и точно срещу кметството.
„Оникс“ ни посрещна с чистота, спокойствие, уют и много добри цени (средно около 265 лв. за 6 нощувки на човек). Мястото за отдих може да се похвали със собствен фитнес, външен басейн, бар, ресторант и включена закуска от тип „шведска маса“, макар и с не много богато разнообразие. Единственият кусур на хотела бе безжичният му интернет, който не само не се хващаше навсякъде, но и хем се появяваше, хем се губеше. Заради това всички от компанията си използвахме мобилния от телефоните ни. Въпреки тази малка „неприятност“, пак бихме отседнали в „Оникс“.
Плажуване
Китен разполага с два плажа – Северен (Атлиман) и Южен. Най-много време прекарвахме на Южния, тъй като ни беше „под носа“ – на 5 минути пеша от хотела. Тъй като си носихме собствени плажни принадлежности, бяхме в свободната зона. Разбира се, имаше и платена зона, където цената за чадър и шалте (шезлонг плюс дюшек) беше общо 6 лева за цял ден.
Плажът и морската вода бяха изненадващо чисти, освен ако не се брои лошото възпитание и немарливостта на някои хора, които ги мързеше да изхвърлят фасовете и боклуците си в някое от многобройните кошчета за боклук. Сутрин морската вода бе кристално чиста, та даже човек можеше да види как малки рачета и рибки плуват около него. Следобяд, обаче, се появяваха по-силни вълни, които носеха със себе си водорасли, боклуци и медузи (все пак малко на брой), но на сутринта нямаше ни помен от тях. А ако някой огладнееше или ожаднееше, можеше да си намери местенце в някое капанче на плажа. В нашето, освен безалкохолните напитки и кафетата, другото или не беше нищо особено, или не беше хич вкусно: затова на обяд ходихме да похапваме в различни заведения из града.
Северният плаж бе малко по-далеч от нашия хотел – на 15 минути. Той ни се стори по-пренаселен и с по-малко свободни зони. Цените също бяха леко по-високи – 7 лева за чадър и отделно по още 7 за шалте (общо 14 лв. на ден).
Въпреки това на Атлиман имаше водни надуваеми атракции като пързалки и батути, по-добро качество от предлаганите продукти в капанчетата, а и прекрасен изглед към Приморско.
Ресторанти и нощен живот
В Китен има всякакви заведения за хранене. Някои от тях предлагат разнообразно обедно меню, други – черноморски специалитети, трети наподобяваха на „Хепи“ и „Рафи“. Макар и храната да бе много вкусна, цената почти навсякъде за едно ястие (салата, аламинут или месо) започваше от 9-10 лева. Съответно на човек са му нужни средно около 25 лв. за едно ядене, ако иска да си поръча салата, нещо месно и напитка (подобно на повечето елитни места в столицата). Заведенията, които посещавахме редовно (и редувахме), бяха „Порто Рико“, „Петелът“, „Ресторант 34“, „Смокиня“, „Лагуна“ и „Кати“ (където обедното меню е хем много изгодно, хем много вкусно).
За разлика от Слънчака, Китен не може да се похвали с кой знае какъв нощен живот, но и той не липсваше! „Бар 34“ (част от едноименния ресторант) и „Сен Тропе“ са най-посещаваните барове; из Китен има и няколко дискотеки, където преобладаващият музикален стил е чалгата. А именно в една от тях – Crown, намираща се на Северния плаж, не само всяка вечер се изреждаха най-различни поп-фолк певци да пеят на живо, но и всеки вторник там се организираха и партита с пяна.
Почти навсякъде имаше атракции като стрелба с пушка, батути, блъскащи се колички, кранове за играчки, люлки и всякакви други забави, които традиционно човек може да срещне по нашето Черноморие.
Общи впечатления
Въпреки завишените цени на някои от слънцезащитните и козметични продукти, което бе разбираемо, всеки един от нашата компания от 7 души си прекара изключително добре в Китен. Градчето е малко, чисто и спретнато. Почти навсякъде малките къщи и хотели посрещат своите гости с добре поддържани цветни и зеленчукови градини. По улиците – също така добре асфалтирани – много рядко минаваха коли. Човек не само усещаше спокойствието и връзката с морето, но не се чувстваше и съвсем изолиран от света.
Имаше и предостатъчно аптеки, супермаркети, магазини от типа „Плод и зеленчук“ и фризьорски салони. Чужденците също не липсваха – най-вече поляци, което ме изненада изключително много, тъй като досега съм свикнал по нашето море най-вече да срещам руски и немски туристи. Сигурно заради настоящата пандемична обстановка…
Впрочем, до населеното място се намира и известният туристически обект Бегликташ, който доби огромна популярност едва преди няколко години.
Определено Китен е от онзи места по Черно море, за които не се чува много, но също не е и за пренебрегване. Още повече, след като „благодарение“ на българските медии и техния пресилен негативизъм, не знаех какво ме очаква в Китен. Ала така или иначе не съжалявам и грам, че отидох!